Исторически речник
страна  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
странастранꙑ, странѫстранѣстранѫ, странѹстраноѭ, страноѫ, страноѧ, страноюстранѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
страностранꙑстранъ, страньстранамъ, странамьстранамстранахъ, странахь
NfOuNfGuNfDu
странѣстранѹстранама
страна -ꙑ ж 1. Страна, край, област, населено място, държава; околност ꙇ поꙁнавъше  мѫж мѣста того. посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ М Мт 14.35 З пршедъ же с въ странѫ кесарѩ флповꙑ М Мт 16.13 З А ꙇ молѣше  мъного. да не посълетъ хъ кромѣ странꙑ М Мк 5.10 З ꙇ въ вьсе странѣ юдестцѣ повѣдаем бѣахѫ вьс гл с М Лк 1.65 З ꙇ схождааше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто  странꙑ М Лк 4.37 З  растоіті ѩ въ странꙑ СП 105.27 раꙁѹмѣемъ тѧ дръжѧщааго родъ непрмѣсънꙑ. такожде  моръскаа страна. како вꙑнѫ хвал тѧ. сътворьшааго. въсверѣпѣвъше бо влънам. съ ꙁемⷧ(е)ѭ сѧ боретъ СЕ 1а 16 нъ  досел нꙑнꙗ прѣбꙑваатъ страхъ стааго конона въ вьсе то странѣ С 40.6 доде же с ꙁаповѣдь по все егуптьстѣ странѣ С 145.6 нѣс л слꙑшалъ о ꙁаповѣданꙑхъ намъ. отъ самодръжецъ. ꙗко да вьс въсѫдѹ. въ всѣхъ областехъ  странахъ  мѣстѣхъ. жрът  трѣбꙑ творт С 147.24 бꙑстъ же на странахъ тѣхъ праꙁдьнкъ велкъ С 219.18  дастъ мѹ палестнъскꙑѧ странꙑ С 236.30  въ штѹжде странѣ сꙑ.  не мѣѧ ловѣьскꙑ помошт С 365.2 Земя. ї дастъ імъ стра[нъ]нꙑ ѩꙁꙑкꙑ  трѹдъ людеі наслѣдовашѩ СП 104.44 ѹгождѫ прѣдъ гмь странѣ жвꙑхъ СП 114.8 а вьꙁьрѣнемь свомь ꙁемⷧ҇ѭ потрѧсаетъ. ꙇже естъ поставлъ горꙑ въ мѣрѫ. ꙇ странꙑ въ ставла СЕ 55b 23—24 Сь ан͗тохъ родомь галатнъ бѣ• отъ вс рекомъꙗ медосагꙑ• сѫщѧ въ странахъ тогожде града анкурꙑ ПА 309а нъ и ѿ вавилона приведе моужꙗ. а не иꙁъ інⷪ҇ꙗ странꙑ КП Учит. 184a дѹнавъ. всю же ꙁемлю еулатьскѹю ѡбходѧ вторѹю ефѡпью.  страны елѹмньскыѧ Пс. Кес. 165/163 Нѣкогда сѫщѹ ми въ ѡ͗бї́тѣли а͗вва̀ серї́да• прии́де тѹ ꙋеникь вели́ка ста́рца ѿ страньі а͗скала́нскьіѫ, за нѣкьіи͗ ѿвѣтъ ѻ͗ца своегѻ Дор. 208б И Като́ прѣми́на си́нѡpь фре́нскы, и вⸯлѣ́зе на та́ꙗ страна́ бль́гарⸯскаа. Си́чкы изь ѻ́колꙋ гра́дѡве и села́, излѣ́зоха на сре́ща съ свѣ́щи, и попѡ́ве ѻблѣ́чены съсⸯ по́пⸯскы ѻде́жⷣы: и прово́дѣха стъ́ѧ пе́тка Тр. дам. 112 и прогнали̇ воинство грческое ѿ страни̇ ѡ̑хридски̇е и̇ въцарил се доланъ на болгари̇ ѡ̑хридские ПХ 27r 2. Страна на нещо (място, разположено не в средата), край, половина, част от нещо, кът падетъ отъ странꙑ твоеѩ тꙑсѩшті. ї тъма о деснѫѭ твоѭ СП 90.7 жена твоѣ ѣко лоꙁа плодовта вь странахъ домѹ твоего СП 127.3 тѣмъ отълѫ жт въстоьнѫѭ странѫ града. да того радма  нарее сꙙ херсонꙗнемъ С 542.5 то же сътворвъ по обѣма странама тѣла С 563. 2 нъ тако стоѧ нкаможе вьꙁраѧ. н на дꙿнѫ странѫ.  тако вьꙁде на небо С 567.28 да тѣмь творитъ и варъ ꙁноинъ и лютъ на нашеи странѣ ꙁемлѧ ЙЕ Шест. 121c съ връхнѧѩ странꙑ мьгльна бѣаше и мраьна, ꙗкоже и тьмѣ врьхоу ѩ бꙑти ЙЕ Шест. 22d ѧкоже дольниїмъ емоу бꙑти странамъ стоуденамъ а горьнимъ тепла(м) ЙЕ Бог. 147b-148a нъ пае да прметь похвальнѹѫ странѫ ПА 137d Лѣвѫю же странѫ растъ бываеⷮ Пс. Кес. 156/154 трѣбѹе͗тъ лвкъ, нѝ ѡ͗ е͗динои странѣ зда́нїа свое͗го ѡ͗блѣнити сѧ Дор. 276а-б На въ́сточна стра́на на ѻна́ѧ пла́нина гдето́ живѣ́ше сты́й Сѷмеѡ́нь. змïа́ голѣ́ма, сы рѣⷱ҇ ́смо́кь голѣ́мь та́мо живѣ́ше Тр. дам. 25 и̇ населили се покраи̇ великие реки̇ болги̇ коѧ течетъ ѿ южна страна на северъ през московска држава и̇ входитъ въ ѡ̇киѧнъ море ПХ 9r Посока към място, което е разположено не в средата. не бо имѫтъ своѩ волѩ на кѫѭ любо странѫ съвратити сѧ, любо на добрѫ, любо на ꙁълѫ, ꙗкоже мꙑ имамъ ЙЕ Шест. 129a И тïe оулѣ́зꙋвать. Едны́ на една́ страна, а дрꙋ́гïе на дрꙋ́га страна́, и пѣа́ха пѣ́снь чю́дна и красⸯнаа Тр. дам. 36 3. Страна, народ, племе, етнос, род ꙗкоже рее бж псан. въскѫѭ велашꙙ сꙙ странꙑ.  люд поѹшꙙ сꙙ тьштетънꙑмъ С 102.27 колко родовъ  странъ.  їностраньнкъ. т вьс крьста рад алꙿѫтъ С 431.4 да аште ѹбо не бꙑ въсталъ ꙗвѣ. ꙗкоже акꙑ прѣльштен с.  протвѫ цѣлѣ странѣ о н҄емъ борѫште сꙙ  беꙁ домѹ С 442.1 ноѧꙁꙑьнц. ътѫтъ омѫ. вьсꙙ странꙑ дьньсь праꙁдьнѹѭтъ С 509.9 ҆ повелѣ странаⷨ властны҆мъ помага́т ҆мъ ХрГС 440b7 сам прходѧⷮ блговѣстнц  первї проповѣдателе странамъ Пс. Кес. 107/106 4. Само мн. странꙑ τὰ ἔϑνη Чужденци, езичници, друговерци прежⷣе бо бжьѧ плотью пршествѧ. всѣмъ странамъ ѡ кꙋмрѣхь бѣсѧщхⸯ сѧ.  всюдѹ сполнвшѹⷭ неⷭтью. по въꙁшествї бжь еѵⷢльскыⷨ проповѣданеⷨ. къ блгоⷭтью быⷭ прѣмѣненїе, прельст ѹбо попранѣ бывш Пс. Кес. 111/110 нее҆ма҆... став же ꙗ҆коже не жент сѧ ѿ ҆нѣⷯ странъ ХрГС 442b20-23 Се въсѣ намъ х͞олюбьц свѣтоꙁарьнаѣ памѧть прѣблаженаего о͞ца нашего Кѵрла • новаего апостола  ѹтелѣ вьсѣмъ странамъ КО Кир. въꙁвесели се оубо въса ꙁемлꙗ . страны въсплескаше . варвари въ єдиного славословїа съгласїе съвькоупише се ПЕ Конст. 439r дьнесь жрѣбꙙ готовамо стъ. бесловесьнꙑхъ странъ. прьво несловесъно въꙁбѹꙗн. на покаꙁан покореню С 321.26 же отъ странъ нов люд.  младеншт проповѣдаѭтъ схъ къ богѹ поꙁнанꙗ младеньство С 321.28  ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость С 341.10 благословьнъ грꙙдꙑ рѫцѣ на крьстѣ пропꙙт.  странꙑ къ себѣ с съвъкѹп С 341.27 5. Прен. Страна, особеност на нещо понеже длъжъна бꙑстъ вꙿсѣ тварь. хвалѫ тебѣ прност. сего рад на въторꙑѩ странꙑ. вꙑшьнхъ веще. прѣходмъ. ѩже твоемѹ подъножью. ьст съподобльше сѧ СЕ 1а 9 ꙁападьнꙑѩ странꙑ τὰ ᾿Ιλλυρίων ἔϑνη Страните, които са на запад ономѹ же рекшѹ нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла С 197.19—20 на онѫ странѫ εἰς τὸ πέραν, εἰς τὸν ὅρμον На другата страна, на отвъдния бряг, отвъд днъ же отъ н҄хъ корабь ... обрат сꙙ на онѫ странѫ С 151.17—18 къ сѫштмъ къ кораб глагол҄ꙙ. шъдъше на онѫ странѫ въꙁштате прѣдъ градомъ С 151.19—20 не матъ прѣт на онѫ странѫ С 151.30  рьцѣте мѹ ьсо рад став насъ влъшъствомъ твомъ. прт на онѫ странѫ к тебѣ С 151.24  корабь ѹстрьм сꙙ на онѫ странѫ С 152.19 о деснѫѭ странѫ εἰς τὰ δεξιὰ μέρη От дясната страна онъ же рее мъ. въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете М Йо 21.6 З А СК страна гадарньска ἡ χώρα τῶν Γαδαρηνῶν [τῶν Γεργερινῶν, τῶν Γερασηνῶν] Страната, в която живеят гадаринците, жителите на Гадара — елинистичен град в Декапол, на югоизток от Тивериадското езеро ꙇ прдѫ на онъ полъ морѣ. въ странѫ гадарнскѫ М Мк 5.1 З въ оноⷡ҇. прходщю ісѹ въ странѫ гадарньскѫ СК Лк 8.26 страна сѣвера Βορρᾶς Север, северна посока  странѫ сѣвера отъ града обрꙙштете тѣла мого ꙁвръжена на сѹхо С 154.23 съ странꙑ a) κατὰ μέρος Постепенно, малко по малко ꙗкоже бо ръвь срьдьце дѫбѹ ꙗдꙑ ѹвꙙждатъ. сце  ꙁавсть срьдце мѣѭштааго ѭ. съ странꙑ ꙗдѫшт ѹвꙙждатъ С 399.27—28 b) διὰ τοῦ μέρους В това отношение; по този начин; така тебе дного нꙑнѣѹ вьꙁъпѭ. да съ странꙑ ходꙙштмъ покажѫ слѫ С 311.9 М З А СК Б СП СЕ С Р ЙЕ Шест. ЙЕ Бог. ПА Пс. Кес. Дор. Тр. дам. ПХ КП Учит. ХрГС КО Кир. ПЕ Конст. Гр χώρα μέρος περίχορος ἡ ὁρεινή τεκμήριον κλίμα ἔϑνος οἱ τόποι κλίτος φύλη νάπη γωνία κώμη φῶς стрѣна странъна Нвб страна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Страните МИ Страната МИ ЙЗах,Кюст Странето МИ Стърната МИ ИД,МНЛом