Исторически речник
стоꙗт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
стоꙗт | стоѭ, стоѧ, стоѫ, стою | стош | стотъ, стоть, стот | стомъ, стомь, стом, стомо | стоте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
стоѧтъ, стоѧть, стоѧт | стовѣ | стота | стоте | сто | сто |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
стомъ, стомь, стом | стоте | стовѣ | стота | стоꙗхъ, стоꙗхь, стоꙗх | стоꙗ |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
стоꙗ | стоꙗхомъ, стоꙗхомь, стоꙗхом, стоꙗхмꙑ | стоꙗсте | стоꙗшѧ, стоꙗшѫ, стоꙗша, стоꙗше, стоꙗхѫ | стоꙗховѣ | стоꙗста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
стоꙗсте | стоꙗахъ, стоѣахъ, стоꙗхъ, стоѣхъ, стоахъ, стоѧхъ, стоꙗахь, стоѣахь, стоꙗхь, стоѣхь, стоахь, стоѧь, стоꙗах, стоѣах, стоꙗх, стоѣх, стоах, стоѧх | стоꙗаше, стоѣаше, стоꙗше, стоѣше, стоаше, стоѧше | стоꙗаше, стоѣаше, стоꙗше, стоѣше, стоаше, стоѧше | стоꙗахомъ, стоѣахомъ, стоꙗхомъ, стоѣхомъ, стоахомъ, стоѧхомъ, стоꙗахомь, стоѣахомь, стоꙗхомь, стоѣхомь, стоахомь, стоѧхомь, стоꙗахом, стоѣахом, стоꙗхом, стоѣхом, стоахом, стоѧхом | стоꙗашете, стоѣашете, стоꙗшете, стоѣшете, стоашете, стоꙗасте, стоѣасте, стоꙗсте, стоѣсте, стоасте, стоѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
стоꙗахѫ, стоѣахѫ, стоꙗхѫ, стоѣхѫ, стоахѫ, стоѧхѫ | стоꙗаховѣ, стоѣаховѣ, стоꙗховѣ, стоѣховѣ, стоаховѣ, стоѧховѣ | стоꙗашета, стоѣашета, стоꙗшета, стоѣшета, стоашета, стоꙗаста, стоѣаста, стоꙗста, стоѣста, стоаста, стоѧста | стоꙗашете, стоѣашете, стоꙗшете, стоѣшете, стоашете, стоꙗасте, стоѣасте, стоꙗсте, стоѣсте, стоасте, стоѧсте |
стоꙗт
-стоѭ
-стош
несв
1. Стоя, стоя прав, застанал съм
ѣко любѧтъ на сонъмштхъ въ стъгнахъ на распѫтхъ стоѩште молт сѧ
М
Мт 6.5
З
А
СК
се мат братрьѣ его стоѣхѫ вьнѣ. ꙇскѫште глт емѹ
М
Мт 12.46
З.Срв.
Мт 12.47
М,
З;Лк 8.20
З
А
СК
стоѣше с. ꙁъвааше глѧ
М
Йо 7.37
З
А
СК
деже стоѩтъ пѣвꙿц
СЕ
101а 8
дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ
С
138.24
стоꙗше молтвѫ творѣаше къ богѹ
С
206.10
Спирам, стоя на място.
пото то бѣгате. не боте сꙙ стоте. нꙑнꙗ ѹꙁьрте ꙗко слоѭ божѭ ꙁмърѫтъ
С
229.22
Заставам, бдя, наблюдавам.
кꙑмъ л поѹштенмъ. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его
С
441.19
Постоянствам.
съ вьсѣмъ говѣнмъ стоѧ вь пѣт по глаголанѹѹмѹ въ ѱалмѣхъ
С
285.12
Издържам, изтърпявам.
да нкътоже васъ отълѫтъ отъ любьве хрстосовꙑ. тврьдѣ стоте
С
236.15
владꙑка нашъ нѣстъ ꙗкоже стоꙗт мѹ. нъ ꙁдъхнѫт ѹмрѣт
С
149.27
2. Стоя, намирам се, съм
аꙁъ крщаѭ въ водѣ по срѣдѣ же васъ стотъ. егоже вꙑ не вѣсте
М
Йо 1.26
З
А
стоѣхѫ же пр крстѣ свѣ мат его сестра матере его
М
Йо 19.25
З
А
СК
Б
съсѫдъ же стоѣаше плънъ оцꙿта
М
Йо 19.29
З
А
вꙑ есте свѣтъ мрѹ. не можетъ градъ ѹкрꙑт сѧ. вр..хѹ горꙑ стоѩ
З
Мт 5.14А
твръдое (ос)нованїе бже. стотъ. м(ꙑ пе)атъ съ
Е
2а 10
стоѩште бѣахѫ ногъї нашѩ въ дворѣхъ твоїхъ їлмъ
СП
121.2
поклонмъ сѩ на мѣстѣ. їдеже стоѣсте ноѕѣ его
СП
131.7
ꙇ юда стоѣше съ нім
К
5а 10
ждеше стоꙗше капште аполоново
С
220.21
ꙗкоже мѣстѹ вьстрꙙст сꙙ на н҄емже стоꙗше
С
520.5
3.
Прич. сег. деят. като същ.
стоѩще[]
м
мн
οἱ ἑστηκότες, οἱ παρεστῶτες [вар. οἱ παρεστηκότες]
Стоящите, изправените, намиращите се хора
едн же отъ стоѩщхъ тѹ слꙑшавъше глаахѫ. ѣко лѭ ꙁоветъ
М
Мт 27.47
З,
А, СК. Срв.Мк 15.35
М
З
на хлѣвнахъ же стоѧшт. вдꙙште го ѹстръмьн къ юньцѹ. млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва въꙁвѣшеньꙗ юньа
С
566.7
вънѣ стоꙗт
За християнин, на когото е наложено църковно наказание [епитимия] — стоя вън от църквата по време на литургията
аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт
СЕ
69а 7
вьсѭ нощь стоꙗт
a) διανυκτερεύω
Стоя цяла нощ някъде, прекарвам цяла нощ, пренощувам
тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ бѣгаше не прѣстаѧ
С
90.1—2
b) Моля се цяла нощ
стоѣвꙑ вꙿсѭ нощь
СЕ
48b 4—5
о деснѫѭ стоѩще
οἱ ἐκ δεξιῶν
Стоящите вдясно — название, употребявано в християнството за праведниците
глагол҄етъ къ о деснѫѭ стоѧштм. грꙙдѣте благословьн отьца мого
С
123.17
окрьсть стоꙗт
περιίσταμαι, ἵσταμαι κύκλῳ, περιίσταμαι κυκλόϑεν
Стоя наоколо, в близост съм до някого или нещо, намирам се до някого или нещо
нъ народа рад стоѩштааго окръсть рѣхъ
М
Йо 11.42
З
А
СК
шестокрлатаа серафмь. ѡкръсть стоѩща. ꙇ летѧща
СЕ
4а 18— 19
то пото о н҄хъже вѣс тѫжш. нъ окрьсть стоѧштааго сего дѣлꙿма народа рѣхъ
С
309.15
Срв.
С309. 22—23
вдꙙште новꙑ съборъ. цръквънъѩ дѣт окрьсть стоѧштꙙ
С
384. 26
нъ вждѫ рее того агг҄елꙑ окрьсть стоѧштꙙ вждѫ сльньце бѣжꙙште
С
437.26
просто стоѩ
Стоейки изправено
блаженꙑ кодратъ да не вдѣнъ м бѫдетъ. тако просто стоѧ
С
107.4
прѣд стоꙗт
προΐσταμαι
Предстоя, предхождам
нѣс л же прорцамо слꙑшалъ. то же прѣд стоѧште вдш
С
337.10
раꙁьно стоꙗт
διίσταμαι
Заставам, стоя отделно, отделям се
ѡ гласа сло. раꙁно стоѧштꙙѧ ѹдꙑ. въ дно събъравъш. простъ поставьш. не бꙑвъшааго въ бꙑт прведъш
С
317.10
стоꙗт протвѫ крѣпѧ сѧ
ἵσταμαι ἀνταγωνιζόμενος
Боря се, устоявам, противопоставям се твърдо
непобѣдн сѫште о къꙁнехъ. вона твого сотонꙑ. стомъ протвѫ крѣпꙙште сꙙ
С
100.3—4
стоꙗт прѣдъ
παρίσταμαι
Стоя пред
вѣдꙑ ꙗко прѣдъ цѣсаремь стош
С
1.14
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Гр
ἵσταμαι
παρίσταμαι
κάϑημαι
κεῖμαι
πάρειμι [παρεῖναι]
καϑίσταμαι
стоѣт
Нвб
стоя
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
БТР
АР
ДА