Исторически речник
старѣшна [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
старѣшна | старѣшнꙑ | старѣшнѣ | старѣшнѫ, старѣшнѹ | - | старѣшноѭ, старѣшноѫ, старѣшноѧ, старѣшною |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
старѣшнѣ | старѣшно | старѣшнꙑ | старѣшнъ, старѣшнь | старѣшнамъ, старѣшнамь | старѣшнꙑ |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
старѣшнам | старѣшнахъ, старѣшнахь | старѣшнѣ | старѣшнѹ | старѣшнама |
старѣшна
-ꙑ
м
1. Старейшина, първенец, началник, управител
егда родъ рождъствѹ своемѹ веерѭ творѣаше кънѧѕемъ свомъ тꙑсѫштьнкомъ. ꙇ старѣшнамъ галлескамъ
М
Мк 6.21
З
А
архере же кънжьнц. скаахѫ его погѹбт. старѣшнꙑ людемь
М
Лк 19.47
З
вовода же агрпъ вьлѣꙁъ въ амасїскъ градъ. съꙁъва старѣшнꙑ града
С
17.6—7
отъметавъ сꙙ отъврьꙁ сꙙ дрѹгъ бѫдеш мноѭ црѹ. вьсѣмъ старѣшнамъ
С
48.13—14
же бѣ въ то врѣмꙙ старѣшна араномъ
С
200.3
дѣѣш л прходтъ самъ къ старѣшнѣ т молтъ сꙙ. да бꙑ напаст ꙁбꙑлъ
С
361.17
нѣкого бо старѣшнꙑ нареенааго того града. мѫштѹ снъ едноꙙдъ
С
536.1
2. Военачалник, главатар
раꙁбонц же ꙁѣло прблжівъше сꙙ къ мѣстѹ. молꙙште свого старѣшнѫ копа прстѫпт сь н҄м
С
37.28
посланъ бꙑ жт вънѫ въ херсоньстѣ градѣ. еѡна пꙙт сътъ вонъ старѣшна. кѹпно съ стꙑмъ каптономъ пршъдꙑ тамо
С
542.3
3. Първосвещеник, жрец
повелѣ же цѣсарь еѡдос. прт на съборъ старѣшнамъ еретьскамъ. събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ
С
201.8
о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ попове ждовсц. ꙇ старьц ꙇюдѣсц
СЕ
49а 11
съхранѣеш л до съмрът. послѹшане старѣшнꙑ. ꙇ вꙿсеѩ братрѩ ѣже о хѣ
СЕ
87а 17
съ прва (!) же прходштмъ на жте (!) многѫ же подаѭште пеаль к(ьі)ѧ лѣпо естъ своего жтꙗ старѣшн(ьі) ꙁволт. ꙁволенемь нѣкохъ проьнѧ ꙗко похѹлꙗт
ЗЛ
IIб 10
старѣшна бесплътьнꙑхъ
ὁ πρῶτος τῶν ἀσωμάτων
Ангелският княз, князът на падналите ангели; Сатаната
мꙑ же ѹбѣжмъ вьꙁлюбьн ... бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣла прьво сьпаде. старѣшна беспльтънꙑхъ. бѣжмъ ꙁавст
С
340.8
старѣшна бꙑт
ἄρχω, ἡγεμονεύω
Водач съм, вожд съм, предводител съм
аште л тꙑ старѣшна хоштеш бꙑт. то богъ тꙙ проклън
С
102.19
въ то же врѣмꙙ арꙗнъ кꙿто нарцамъ. старѣшна бѣаше въ пѹстѣѣмъ градѣ нарцамѣѣмъ
С
146.8
старѣшна влъшьскꙑ
ἀρχίμαγος
Главен, върховен маг; предсказвач
потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ варахса. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ. масдраѹ. сраѹ. маарнсѹ
С
256.25—26
ставъшема прѣдъ старѣшнам влъшъскам
С
257.8—9
то слꙑшавъшꙙ отъ н҄ею старѣшнꙑ влъшьскꙑѧ. раꙁгнѣвавъшꙙ сꙙ ꙁѣло
С
260.6—7
старѣшна жьрььскъ, старѣшна жьрьцемъ, старѣшна молтвьнкомъ
ἀρχιερεύς, ἀρχίμαγος
Първосвещеник, върховен жрец
вдѣвъ же старѣшна жьрььскъ вьꙁдвгъ гласъ велкъ глагола
С
230.14
тъгда спльнвъше сꙙ ꙗрост многꙑ старѣшнꙑ жьреьскꙑ. повелѣшꙙ првест ꙗ
С
257.5—6
сцѣл ѧ вьсꙙ. вдѣвъше же старѣшнꙑ молтвьнкомъ. фарсе ѹдеса ꙗже сътвор
С
330.13
то бо старѣшнꙑ жьрьцемъ. кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁбѣсшꙙ
С
340. 15
шъдъ отъ двою на десꙙте юда скаротнъ. къ старѣшнамъ жьрььскамъ рее мъ
С
410.26—27
старѣшна ꙁѧщьньскъ
Главен митничар
мала бꙑвъша ꙁакꙿкеа по въꙁдрастѹ. а ꙗвьꙗѧ вельство вол҄ѧ старѣшнꙑ ꙁѧштънъска
С
545.29
старѣшна корабьнкомъ
ναύκληρος
Кормчия, водач на кораб
ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ. стопхомъ сꙙ погѹбхомъ много мѣн
С
119.30
старѣшна мрѹ
εἰρηνάρχης
За Исус Христос — примирител
прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ. хрстосѹ пршьствꙗ. многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(...)ше сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю
С
352.9—10
старѣшна молтвьнкомъ
ἀρχιερεύς [вар. ὁ μέγας ἀρχιερεὺς Χριστός]
Първосвещеник като название на Христос [образно]
не бо податъ т оставьн грѣхомъ. нъ старѣшна молтвьнкомъ. же мѹ дастъ попьство
С
359.6—7
старѣшна отьцемъ
πατριάρχης
За Исус Христос — праотец, прародител; патриарх
дьнесь отцемъ старѣшна дѹхомъ праꙁдънѹ їакѡвъ. вдꙙ прореен сво на дѣло съшедъше
С
321.19—20
старѣшна паствнѣ
ἀρχιποιμήν
За Исус Христос — главен овчар [пастир] [образно]
сце раꙁѹмьнꙑмъ дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь
С
328.26—27
М
З
А
ЗП
СЕ
С
ЗЛ
Гр
ὁ πρῶτος
ἀρχιερεύς
ὁ προεστώς
ἀρχηγός
ἄρχων
ὁ ἀφηγούμενος
ὁ κρατῶν
Нвб
старейшина
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА
Срв
старей