Исторически речник
сотона  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сотонасотонꙑсотонѣсотонѫ-сотоноѭ, сотоноѧ, сотоноѫ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сотонѣсотоно----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
сотона -ꙑ м 1. Сатана — в юдаизма и християнството главен противник на Бога и на всички верни нему небесни и земни сили, враг на човешкия род, цар на ада и повелител на бесовете ꙇ аще сотона сотонѫ ꙁгонтъ. на сѧ раꙁдѣллъ сѧ естъ како ѹбо станетъ цстве его М Мт 12.26 З.Срв. Мк 3.23 М З онъ же обраштъ сѧ рее петров. ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно М Мт 16.23 ЗI. Срв. Мк 8.33 М, З;Лк 4.8 М рее же мъ вдѣхъ сотонѫ ѣко млънѭ съ небесе падъша М Лк 10.18 З А СК  по хлѣбѣ тъгда вънде во нь сотона М Йо 13. 27 З ѡтд сотоно. отъ схъ двьре. ꙇ отъ схъ етꙑръ ѫголъ СЕ 37а 22 повнѹ сѧ  тꙑ сотоно. жвѹмѹ стнꙿнѹмѹ бѹ СЕ 56а 1  того рад вдꙙ сотона. болтъ съкрѹшвъ сꙙ С 11.28 нꙑнꙗ ѹбо тро сѫтъ пакост дѣѭште намъ. сотона  дѹѯъ  вовода С 73.2  нꙑнꙗ владꙑко. ꙁгънана сътвор сотонѫ отъ рабъ твохъ схъ С 109.29 нь н тѣмь довьл҄ень бꙑ. оскврьн҄енмъ врагъ.  прьвꙑ ꙁълъ сотона С 522.1 конььнѣ вьнде сотона въ отроковцѫ нѣкѫѭ С 525.18 многомлоствꙑ же бъ ... не попѹст вьсемѹ градѹ  ꙁем погꙑбꙿнѫт отъ сотонꙑ С 535.26 да поспѣшимь сѧ и̇ подвигьнѣмѧ ⸱ да гонеꙁн(є)|мь мꙋк вѣꙿныѫ̇ ⸱ ꙗ̇же е̇сть беꙁь коньца ⸱ не бо єⷭ нась дѣльма б͠ь сьтвориль мꙋкѫ да ни мѫить ⸱ нь сотони ради ⸱ и̇ є̇говѣхь бѣсовь Златоуст 33б и ѿ сотонꙑ къ б͠у въсходъ трудꙑ и болѣꙁньми. сего оубо ͠лвка творьць моужꙗ сътвори подавъ емоу своего б͠жьствьна бл(г)датиꙗ и въ обьщьств(о) сво тою б͠лгодатию сътворивъ. ЙЕБог 216а ꙗкож лка лкомь хоштть спст гъ• тако лка лкомъ тъштть сѧ сотона погѹбт ПА 69с вина бо лвⷭ҇кꙑимъ недоугомъ. ꙁаблѫждению сотона бꙑсть КПУчит. 169с Во вторый же прїходъ и Христово пришествие рещи хощет Христоу со мноꙁѣм дерꙁновением съпротивны сотона, отстоупный ꙁмиї Диоп. Слово 2 2. Сатана, обръщение към човек, който постъпва грешно, подло. іса щеⷨ. абїе покаꙁѫеть самовольство реⷱ мь. се аꙁ есмь.  въ скорѣ даеть сѧ щѹщⷨ ... какѡⷤ  петрѹ гнѣвно въспрѣт ѹкланѧющѹ сѧ пропѧтьѧ его  ѿрцающѹ сѧ. реⷱ бо въꙁлюбльномѫ. д ꙁа мною сотоно. ꙗко не мыслш ꙗже о бѕѣ. но льскаѧ. срѣь въслѣдъствѫ м реⷱ а не преⷣварѧ не раꙁѫмѣѧ смотренѧ Пс.Кес. 134/133 М З А СК СЕ С Г КОап. ЙЕБог. КПУчит. ПА Пс.Кес. Диоп. Сб.Герм. Златоуст Гр Σατανᾶς διάβολος. Евр. satan, арам. sitena или satana ’противник в съда или на война; пречещ, противоречащ; подстрекател, обвинител’. Нвб сотона остар ОА ВА ЕтМл Срв сатуна диал НГер ЕА сатана ОА АК НГер ЕтМл БТР АР Сотонов ФИ Сотонев ФИ СтИл,РЛФИ