Исторически речник
слъньце  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
слъньце, слънъцеслъньца, слънъцаслъньцѹ, слъньцю, слънъцѹ, слънъцюслъньцемь, слъньцемъ, слънъцемь, слънъцемъслъньц, слънъцслъньца, слънъца
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
слъньць, слънець, слъньцъ, слънецъслъньцемъ, слъньцемь, слъньцамъ, слъньцамь, слънъцемъ, слънъцемь, слънъцамъ, слънъцамьслъньц, слънъцслъньцхъ, слънъцхъ, слъньцхь, слънъцхьслъньц, слънъцслъньцѹ, слъньцю, слънъцѹ, слънъцю
NnDu
слъньцема, слънъцема
слъньце -а ср 1. Слънце слънъцѹ же восѣвъшю прсвѧдѫ. ꙇ ꙁане не мѣхѫ коренѣ съхѫ М Мт 13.6 З.Срв. Мк 4.6 М тъгда праведьн просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цсрств отъца хъ М Мт 13.43 З А У абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе. ꙇ слꙑ небескꙑѩ двгнѫтъ сѧ М Мт 24.29 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.24 М З поꙁдѣ же бꙑвъшю. егда ꙁахождаше слъньце. прношаахѫ къ немѹ вьсѧ недѫжънꙑѩ  бѣсънꙑѩ М Мк 1.32 З. Срв.Лк 4.40 М З  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѣ.  ѕвѣꙁдахъ. ꙇ на ꙁем тѫга ѩꙁкмъ. отъ неаанѣ шюма моръскааго  въꙁмѫщенѣ М Лк 21.25 З А СК горꙑ вꙑсокꙑѩ еленемъ. каменъ прібѣжіще ꙁаѩцемъ. сътворілъ есі лѹнѫ вь врѣмна слънъце поꙁна ꙁападъ свої СП 103.19 вь день слъньце не ожежетъ тебе. н лѹна ноштіѭ СП 120.6 емѹже сѫщю на распонѣ. слънъце помра свѣтъ сво СЕ 50b 16 подобітъ сѧ і сімъ слънъце. дъневънꙑмъ сѧ свѣтомь облагаѩ небское теенье гонѧ К 10а 1  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 77.30 божьствьнї же отьц льсть облвъше. стінънѫѭ  нераꙁдѣл҄ꙗмѫѭ вѣрѫ. дносѫштꙗ троънааго. вьсемѹ подъ сльньцѹ жвѫштїмꙿ. вѣрънꙑмъ прѣдашꙙ С 189. 17 Образно. с тебе бо въсѣ слънъце праведное хъ бъ нашъ Е 25б 17 тебе тре(пе)щѭтъ мꙑслънꙑѩ вꙿсѧ слꙑ. тѧ поетъ слънꙿце. тѧ славтъ лѹна. тебѣ молѧтъ сѧ ꙁвѣꙁдꙑ СЕ 4а 5 съвѧꙁашѧ велкааго с(.)псса. слъньца ха. нъ раꙁдрѣшъ вѣънꙑѩ ѫꙁꙑ. ꙇноплеменнкꙑ. ꙇ ꙁаконопрѣстѫпьнікꙑ. погѹбі. ꙁаꙇде бъ слънъце подъ ꙁемлѫ. ꙇ тъмѫ прѣмраънѫѭ ꙇюдеомъ сътворі К 12b 27—28, 31 Срв. С448.23—24, 26 2. Слънцето като езически идол [кумир, божество] глаголашꙙ ма вльсв ... творта вол҄ѫ цѣсарѫ.  повнѹта сꙙ повелѣню го.  покланꙗта сꙙ слъньцѹ.  огню.  водѣ. по ꙁаконѹ  по ꙁаповѣд цѣсара нашего. л н С 257.15  отъ сльньца  отъ лѹнꙑ.  отъ ꙁвѣꙁдъ  отъ огнѣ.  отъ водꙑ. ѧже мѣнте богꙑ штѹждъ смъ отъ н҄хъ.  не поклон҄ѫ сꙙ мъ бъхма С 260.29 рѣшꙙ къ н҄емѹ вльсв. ꙿто мꙑслш варахс. жъреш л  поклонш сꙙ сльньцѹ  огню  водѣ. ꙗкоже послꙋшавъ поклон сꙙ  братъ тво їѡна. л прмеш ранꙑ на тѣлес свомъ С 261.20 М З А СК Н У Е СП СЕ К С Гр ἥλιος сльньце слънъце слънце Нвб слънце ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА