Исторически речник
слъньце [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
слъньце, слънъце | слъньца, слънъца | слъньцѹ, слъньцю, слънъцѹ, слънъцю | слъньцемь, слъньцемъ, слънъцемь, слънъцемъ | слъньц, слънъц | слъньца, слънъца |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
слъньць, слънець, слъньцъ, слънецъ | слъньцемъ, слъньцемь, слъньцамъ, слъньцамь, слънъцемъ, слънъцемь, слънъцамъ, слънъцамь | слъньц, слънъц | слъньцхъ, слънъцхъ, слъньцхь, слънъцхь | слъньц, слънъц | слъньцѹ, слъньцю, слънъцѹ, слънъцю |
NnDu | |||||
слъньцема, слънъцема |
слъньце
-а
ср
1. Слънце
слънъцѹ же восѣвъшю прсвѧдѫ. ꙇ ꙁане не мѣхѫ коренѣ съхѫ
М
Мт 13.6
З.Срв.
Мк 4.6
М
тъгда праведьн просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цсрств отъца хъ
М
Мт 13.43
З
А
У
абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ. лѹна не дастъ свѣта своего. ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе. ꙇ слꙑ небескꙑѩ двгнѫтъ сѧ
М
Мт 24.29
З,
А, СК, Н. Срв.Мк 13.24
М
З
поꙁдѣ же бꙑвъшю. егда ꙁахождаше слъньце. прношаахѫ къ немѹ вьсѧ недѫжънꙑѩ бѣсънꙑѩ
М
Мк 1.32
З.
Срв.Лк 4.40
М
З
бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц лѹнѣ. ѕвѣꙁдахъ. ꙇ на ꙁем тѫга ѩꙁкмъ. отъ неаанѣ шюма моръскааго въꙁмѫщенѣ
М
Лк 21.25
З
А
СК
горꙑ вꙑсокꙑѩ еленемъ. каменъ прібѣжіще ꙁаѩцемъ. сътворілъ есі лѹнѫ вь врѣмна слънъце поꙁна ꙁападъ свої
СП
103.19
вь день слъньце не ожежетъ тебе. н лѹна ноштіѭ
СП
120.6
емѹже сѫщю на распонѣ. слънъце помра свѣтъ сво
СЕ
50b 16
подобітъ сѧ і сімъ слънъце. дъневънꙑмъ сѧ свѣтомь облагаѩ небское теенье гонѧ
К
10а 1
сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ. растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла
С
77.30
божьствьнї же отьц льсть облвъше. стінънѫѭ нераꙁдѣл҄ꙗмѫѭ вѣрѫ. дносѫштꙗ троънааго. вьсемѹ подъ сльньцѹ жвѫштїмꙿ. вѣрънꙑмъ прѣдашꙙ
С
189. 17
Образно.
с тебе бо въсѣ слънъце праведное хъ бъ нашъ
Е
25б 17
тебе тре(пе)щѭтъ мꙑслънꙑѩ вꙿсѧ слꙑ. тѧ поетъ слънꙿце. тѧ славтъ лѹна. тебѣ молѧтъ сѧ ꙁвѣꙁдꙑ
СЕ
4а 5
съвѧꙁашѧ велкааго с(.)псса. слъньца ха. нъ раꙁдрѣшъ вѣънꙑѩ ѫꙁꙑ. ꙇноплеменнкꙑ. ꙇ ꙁаконопрѣстѫпьнікꙑ. погѹбі. ꙁаꙇде бъ слънъце подъ ꙁемлѫ. ꙇ тъмѫ прѣмраънѫѭ ꙇюдеомъ сътворі
К
12b 27—28, 31
Срв.
С448.23—24, 26
2. Слънцето като езически идол [кумир, божество]
глаголашꙙ ма вльсв ... творта вол҄ѫ цѣсарѫ. повнѹта сꙙ повелѣню го. покланꙗта сꙙ слъньцѹ. огню. водѣ. по ꙁаконѹ по ꙁаповѣд цѣсара нашего. л н
С
257.15
отъ сльньца отъ лѹнꙑ. отъ ꙁвѣꙁдъ отъ огнѣ. отъ водꙑ. ѧже мѣнте богꙑ штѹждъ смъ отъ н҄хъ. не поклон҄ѫ сꙙ мъ бъхма
С
260.29
рѣшꙙ къ н҄емѹ вльсв. ꙿто мꙑслш варахс. жъреш л поклонш сꙙ сльньцѹ огню водѣ. ꙗкоже послꙋшавъ поклон сꙙ братъ тво їѡна. л прмеш ранꙑ на тѣлес свомъ
С
261.20
М
З
А
СК
Н
У
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ἥλιος
сльньце
слънъце
слънце
Нвб
слънце
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА