Исторически речник
слѹхъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
слѹхъ, слѹхьслѹхаслѹхѹслѹхъ, слѹхьслѹхаслѹхомь, слѹхомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
слѹсѣслѹшеслѹсслѹхъ, слѹхьслѹхомъ, слѹхомьслѹхꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
слѹхꙑслѹсѣхъ, слѹсѣхьслѹхаслѹхѹслѹхома
слѹхъ -а м 1. Слух; способност да се чува ꙇ събꙑваетъ сѧ мъ пророъсто (!) сано глѭщее слѹхомь ѹслꙑште  не мате раꙁѹмѣт. ꙇ ꙁьрѧще ѹꙁьрте  не мате вдѣт М Мт 13.14 З премꙑ глѹхааго ... ꙇ рекъ отвръꙁ сѧ слѹхъ тво. отвръꙁъ слѹхъ емѹ. тѧ молмъ хе бже нашъ. прꙁьр нꙑнѣ ... на раба твоего сего СЕ 31b 24, 32а 1 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ ... вьсаждьшмь глѹхꙑмъ слѹхъ. ꙇ неглѭщмъ глат ... ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ СЕ 53а 23 с пророкъ ꙁдалеа глаголааше прѣд вдꙙ. слѹхомъ слꙑшꙙтꙿ  не раꙁѹмѣѭтъ.  вдꙙште не вдꙙтъ С 334.20 се намъ еуагг҄елстъ їѡаннъ нꙑнꙗ бесѣдова. аште бо  ѹстꙑ намъ нꙑнꙗ не бесѣдѹ. обае дѹхомъ въ стоѧштхъ слѹхꙑ вьптъ С 385.7 2. Уши ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто М Мк 7.35 З А СК Б глетъ бо. л не можетъ рее рѫка моꙗ отꙙт васъ. л отꙙжьа слѹхъ мо не ѹслꙑшат С 135.18 3. Слух, мълва въ врмѧ (!) оно ѹслꙑшавъ родъ тетрархъ слѹхъ свъ. ꙇ рее отрокомъ свомъ. сь естъ оанъ кръсттель. тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сего рад слꙑ дѣѭтъ сѧ о немь М Мт 14.1 З.Срв. Мк 6.14 М З А ꙇ ꙁде слѹхъ его абе во вьсѫ странѫ галлескѫ М Мк 1.28 З егда съконьа вьсѧ глꙑ сѩ. въ слѹхꙑ людемь. вънде (въ) въ каперънаѹмъ М Лк 7.1 З ѡтъ слѹха ꙁъла не ѹбоїтъ сѩ. готово срце его ѹпъват на гѣ СП 111.7 прідетъ бо пророкъ мосі. отъ ба наѹенъ сꙑ. ꙇ къ вла(л)дꙑкамъ пръвꙑ глѧ. слѹхъ бо сѹетьнъ сѧтъ. не прімеші ъто сѧ глѧ слѹхъ сѹетьнъ сѫштъ К 1b 30, 31— 32 4. Вест, известие, съобщение егда же ѹслꙑште бран  слѹхꙑ бран. не ѹжасате сѧ. подобаатъ бо бꙑт. нъ не ѹ коньна М Мк 13.7 З да събѫдетъ сѧ слово саѩ прка еже рее. г кто вѣрѫ ѩ слѹхѹ нашемѹ М Йо 12.38 З, А.Срв. С 436.5 вънт въ слѹха εἰς ἀκοὰς ἔρχομαι Стигна до ушите на някого смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстьнааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ С 188.12—13 дат слѹхѹ ἀκουτίζω Дам възможност да чуе, помогна да чуе слѹхѹ моемѹ дасі радость  веселье. въꙁдрадѹѭтъ сѩ кості съмѣренꙑѩ СП 50.10 отврьꙁат слѹхъ ἀνοίγω τὸν εἵλιγα τῆς ἀκοῆς Връщам слуха на някого он о мѫште ослѣпьꙗхѫ сꙙ. глѹхꙑмъ слѹхъ отврьꙁамъ бѣаше. а онѣхъ срьдьца ожестоена С 399.5 прострѣт слѹхꙑ Наостря уши, напрегна слуха си нъ цѣл҄ѣѭштааго рад немошт нашꙙ. подобаатъ пае простьрѣт слѹхꙑ вашꙙ. тѫжень вьсе отъложьше. мѫжьскꙑ глагол҄емаа раꙁѹмѣте С 532.28—29 слѹхъ подат Вслушам се внимателно сьде м нꙑнꙗ слѹхъ подадте мол҄ѭ С 533.26 слѹхъ стъ ἀκούεται, ἠχεῖ ἀκοή Разчуе се, чуе се, стане известно ꙇ вьнде пакꙑ съ въ каперънаѹмъ по дьнехъ. ꙇ слѹхъ бꙑстъ ѣко въ домѹ естъ М Мк 2.1 З А СК се же отъ многꙑхъ мѹ ѹдесъ цѣл҄енꙗ. о н҄хъже велааше сꙙ мꙙ мѹ. же о н҄емь бѣаше слѹхꙿ. вь свомъ жтї помꙙнѫхъ отъ мꙿногꙑхъ мало С 45.14 М З А СК Б СП СЕ К С МЛ Гр ἀκοή εἷλιξ τῆς ἀκοῆς οὖς τὸ ἀκούειν Нвб слух ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ЕА