Исторически речник
слово  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
словословесе, словес, словасловес, словѹсловесемь, словесьмь, словесемъ, словесьмъ, словомь, словомъсловесе, словессловеса, слова
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
словесъ, словесь, словъсловесемъ, словесьмъ, словесемь, словесьмь, словесамъ, словесамь, словомъ, словомьсловесꙑ, словꙑсловесехъ, словесехь, словесѣхъ, словесѣхь, словѣхъсловесѣ, словес, словѣсловесѹ, словѹ
NnDu
словесьма, словесъма, словома
слово -словесе ср 1. Дума, слово ꙇ отъвѣщавъ сотьнкъ рее емѹ. г. нѣсмъ достонъ да въ домъ мо вьндеш. нъ ткъмо (!) ръц слово. ꙇ сцѣлѣетъ отрокъ мо М Мт 8.8 З, А, СК.Срв. Лк 7.7 М, З, А, СК;С 307.30 слꙑшавъ же юноша слово отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога М Мт 19.22 ЗI, А, СК. Срв. Мк 10.22 М З тъгда шедъше фарсѣ (). съвѣтъ сътворшѧ на нъ да обльстѧтъ і словомь М Мт 22.15 З, А, СК.Срв. Мк 12.13 М З нбо  ꙁемлѣ ммо детъ. а словеса моѣ не ммо дѫтъ М Мт 24.35 З, А, СК, Н.Срв. Мк 13.31 М, З;Лк 21.33 М З А СК платъ же слꙑшавъ та словеса. ꙁведе вонъ са. ꙇ сѣде на сѫдшт М Йо 19.13 З А СК Б н сѫтъ рѣі ні словеса іхъже не (не) слꙑшѩтъ сѩ гласі іхъ СП 18.4  вѣрѭ ѩсѩ словесі его.  въспѣшѩ хвалѫ емѹ СП 105.12 въꙁглашѩ на мѩ ѩꙁꙑкомъ льстівомъ.  словесꙑ ненавдѣнънꙑ обідѫ мѩ СП 108.3 веле ес гі. ꙇ юдъна дѣла твоѣ.  недноже слово ѹдолѣетъ. къ хваленью юдесъ твохъ СЕ 3b 19 егоже словеса свѣтъ сѫтъ. егоже словеса ѣко огнь попалѣѩ дѫбравꙑ. ꙇ ѣко оскꙿръдъ сѣкꙑ камене СЕ 55b 10, 11 ꙇ нкътоже васъ да не слꙑшітъ тъштім словесꙑ К 2а 35—36 сего рад бо і павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ К 4а 6 многашꙿд бо словопсател҄е.  шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рътаѭште С 83.10 онъ же не хотꙙ оставт молтвꙑ. не отъвѣшта мъ словесе С 216.22 сего дѣлма  въ псан дрѹꙁѣѣмъ глаголааше. не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес С 305.24— 25 каꙗ бо бѣ бѣда словомъ съхнѫт смокв. а не словомъ плода мѣт С 345.21—22, 22 не бо сѫть ньі на потрѣ (..) глагол т  словеса МЛ А 25 Слух, мълва. ꙇ промье сѧ слово се въ іюдехъ до сего дьне М Мт 28.15 З, А, СК.Срв. Лк 7.17 М З прохождааше же пае слово о немь. ꙇ сънъмаахѫ сѧ народ мьноѕ. слъшат  цѣлт сѧ отъ него. отъ недѫгъ свохъ М Лк 5.15 З 2. Поучение, наставление, напътствие а сѣаное на добрѣ ꙁем. сь естъ слꙑшѧ слово  раꙁѹмѣваѩ е. ꙇ прностъ плодъ ѣко подобаатъ.  твортъ ово. р҃. ово. м҃. ово ћ҃ М Мт 13.23 З.Срв. Мк 4.20 М, З;Лк 8.15 М З А СК хе бже нашъ. въꙁдавꙑ слово. стрѣгѫщмъ тѧ. раꙁѹмъно  достоно. ѣко вꙿсѧ праꙁдьнкꙑ творт СЕ 31а 21 ѣко слово рее. не помолт сѧ. л помольшю т сѧ не въꙁдат СЕ 91а 23—24 хотѣхъ большъмі простьрѣті слово се. нъ довьлетъ рееное. послѹшаѭштімъ. аште хотѧтъ К 9b 2 Срв. С423.22 да же о молтвѣ довольно бесѣдовахомъ. таже пакꙑ о прѣдан прведѣмъ слово. вдмъ како прѣданъ бꙑстъ нашъ владꙑка С 407.23 Проповед, беседа, слово. стааго їѡана ꙁлатоѹстааго слово на благовѣштен богородц С 243.26 фотꙗ патрарха конъстантнꙗ града слово на връбнцѫ  о лаꙁарѣ С 332.13—14 їана архепскѹпа константнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ  о пастѣ.  о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ.  же не помнат ꙁъла С 405.4  да не продьл҄ѫ слова. да прдемъ вь самѫ главѫ вештї С 481.26  много мѹ о покаан продлъжвъ слово ...  помолвъ сꙙ о н҄емъ обрат сꙙ въ клѣтъкѫ своѭ С 527.20 Предсказание, пророчество. ꙇ прде во вьсѫ странѫ оръданъскѫѭ. проповѣдаѩ кръштене покаанѣ. въ отъпѹштене грѣхомъ. ѣкоже естъ псано въ кънгахъ словесъ. саѩ пкⷬ҇а М Лк 3.4 З СК Б да събѫдетъ сѧ слово саѩ прка еже рее. г кто вѣрѫ ѩ слѹхѹ нашемѹ. ꙇ мꙑшъца гнѣ комѹ отъкрꙑ сѧ М Йо 12.38 З А 3. В християнството — Бог Слово, второто лице на Светата Троица слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ. бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно СЕ 67а 7 сї ѹбо богъ слово небесъно. отеь снъ. же стъ сла  мѫдрость отьа.  деснца вꙑшьн҄ѣаго С 10.18 пльть прѧтъ богъ слово.  ловѣкъ ꙗвьꙗше сꙙ. съобраꙁьнъ  равностьствьнь оцѹ С 480.10 4. Отчет, обяснение, сметка глѭ же вамъ. ѣко вьсѣко слово праꙁдъно. еже аще рекѫтъ лвц. въꙁдадѧтъ о немь слово. вь день сѫдьнꙑ М Мт 12.36 З, А.Срв. Р II 3.4 по мьноꙁѣхъ же врѣменехъ прде гь рабъ тѣхъ. ꙇ сътѧꙁа сѧ съ нм о словес М Мт 25.19 З А СК т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ рее. како т ꙁасъвѣдѣтельствѹетъ намъ. ꙇꙁвѣстѹѩ. ѣко слово въꙁданью сътворт ꙇмаш. вь день страшьнааго сѫда ꙁа дшѭ его СЕ 82b 15 пекъ сѧ пл҄ьтьскꙑмі  глѹмѧ сѧ. не ха л съвлъклъ сѧ естъ. ѣко не аѩ слова въꙁдат вь дьнь сѫдьнꙑ Р II 2.35 дат слово δίδωμι λόγον Дам дума, обещая вꙑ же варіте аꙁъ же акꙑ старъ вьслѣдѹѭ.  дадмъ слово дрѹгъ дрѹгѹ. же варвꙿ додетъ мѣста того. того стъ сленꙿ бъ. а же послѣжде прдетъ да месть прїметъ бъ мъ. ꙗко не сѫштѹ мꙋ бѹ С 30.28—29 ꙁвѣстт слово πληροφορέω Убедя, уверя с мар глагол҄ѫшт скоро агг҄елъ къ їѡсфѹ прде.  ꙁвѣствъ слово ꙁгънат дѣвцѫ став С 242.19—20 ꙁвѣсто слово πληροφορία С пълна убеденост прмш ꙁвѣсто слово бесѣдꙑ моѧ хран С 239.18—19 оглаголаньꙗ слово κακολογία Злословие, клевета їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст.  пьрꙙ  оглаголаніа словеса.  хѹлꙑ  ѹкоренꙗ.  лко аште ꙁвѣштамъ.  л аште лко оставмъ. се вьсе некрьстьнъ корабь ꙁавсть ностъ С 400.21 отѧꙃат словомь λογομαχέω Оспоря вѣрѹѭ г  не ште себе мого владꙑко ꙁѣло опꙑтаѭ  вѣрѹѭ. не ште твого цѣсарьствꙗ словомъ отꙙжѫ С 504.23 псьменьно слово τὸ τῆς γραφῆς λόγιον Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет] благꙑ  млосрьдꙑ бъ. же вꙿса боѧштмъ сꙙ го. обло  ѹдобь подаѧ. дѣломь псменьно слово съврьшаѧ. же глетъ ште т глѫштѹ се пршьлъ смъ. дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ С 530.26 проност слово διαφημίζω τὸν λόγον Разгласявам, разпространявам, известявам онъ же шедъ наѧтъ проповѣдат мъного. ꙇ проност слово. ѣко к томѹ не можааше ѣвѣ въ градъ вьнт. нъ вьнѣ въ пѹстѣхъ мѣстѣхъ бѣ. ꙇ прхождахѫ къ немѹ отъ въсѫдѣ М Мк 1.45 З протвьно слово ἀντιλογία Възражение сего рад да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене ... ꙇ дрѹгаа вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ СЕ 91b 13—14 свѧтаꙗ словеса ἡ ϑεία γραφή, αἱ ϑεῖαι γραφαί, τὰ ἱερὰ λόγια [вар. τὸ ἱερὸν λόγιον] Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет] како же въ гробѣ нъгда.  отъ кꙑхъ хс жꙁнь полагатъ сꙙ. стꙑхъ словесъ да слꙑшмъ С 452.26 Срв. К14b 4 словеса глагол҄емаꙗ τὰ λεγόμενα Казаното, изреченото аштшꙙ (!) бо дꙿн вон пеатьлѣл. могл бꙑшꙙ глаголат. аште  льжа  непрѣпьрва словеса глагол҄емаꙗ С 441.3 словесꙑ прѣпраѩ сѧ ὁ λογομάχος Този, който спори [оспорва] словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ. нъ ꙗвѣ сѫпьрнкъ С 328.15 слово божь [ὁ] λόγος [τοῦ] Θεοῦ, [ὁ] ϑεῖος λόγος, [τὸ] ϑεῖον λόγιον, τὸ λόγιον τοῦ Θεοῦ Словото Божие, Свещеното писание, Божественото учение естъ же пртъа с. сѣмѧ естъ слово бже М Лк 8.11 З А СК онъ же рее. тѣмъ же ѹбо блажен слꙑшѧште слово бже  хранѧште М Лк 11.28 З А СК къ нмъже бꙑстъ слово бже. ꙇ не могѫтъ сѧ кьнгꙑ раꙁорт. егоже отцъ ст.  посъла въ мръ М Йо 10.35 З А браⷮ҇. помнте гѹменꙑ вашѧ. еже глашѧ вамъ слово бже Е 33б 9 пае же вь схъ мѣсто. да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ СЕ 92а 3 аште ѹбо любіт правъдѫ владꙑкамъ ꙁемлѧ. бже слово велꙇтъ К 1b 22 блаженꙑ же рее спльн҄енъ сꙿмъ бесьмрьтънааго брашьна. васъ птатъ хлѣбъ. а мене слово бж С 19.14 тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь.  поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ ... въ олтар прѣстоꙗлъ слѹжꙙ С 214.7—8 нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт. нъ вьсе дѹховьно. послѹшан бжї словесъ. мольбꙑ отꙙ С 493.17 слово любодѣно [любодѣꙗньно, прѣлюбодѣно] λόγος πορνείας Причина, свързана с някакво прелюбодеяние аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ пѹштаѩ женѫ своѭ раꙁвѣ словесе любодѣнааго. твортъ ѭ прѣлюбꙑ дѣат. ꙇ же подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбꙑ твортъ М Мт 5.32 З.Срв. Мт 19.9 М, ЗI, А;К 2b 10 слово раꙁѹмьно [τῆς] συνέσεως Беседа, проповед, поучение слово раꙁѹмьно еманѹ їлтѣнінѹ СП 87.1 сърцат слово συναίρω [λόγον] Разчиствам, уреждам си сметките с някого ꙁаънъшю же емѹ сърцат слово. прведе с емѹ еднъ длъжънкъ тьмѣ таланьтъ СК Мт 18.24 М З А СК Б ЗП Н Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ МЛ Гр λόγος λόγιον ῥῆμα ῥῆσις λέξις τὸ ῥηϑέν ὁμιλία πρᾶξις φωνή ἐπίκλησις φϑόγγος τὰ + genetivus. Нвб слово ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ЕА ДА