Исторически речник
слово [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
слово | словесе, словес, слова | словес, словѹ | словесемь, словесьмь, словесемъ, словесьмъ, словомь, словомъ | словесе, словес | словеса, слова |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
словесъ, словесь, словъ | словесемъ, словесьмъ, словесемь, словесьмь, словесамъ, словесамь, словомъ, словомь | словесꙑ, словꙑ | словесехъ, словесехь, словесѣхъ, словесѣхь, словѣхъ | словесѣ, словес, словѣ | словесѹ, словѹ |
NnDu | |||||
словесьма, словесъма, словома |
слово
-словесе
ср
1. Дума, слово
ꙇ отъвѣщавъ сотьнкъ рее емѹ. г. нѣсмъ достонъ да въ домъ мо вьндеш. нъ ткъмо (!) ръц слово. ꙇ сцѣлѣетъ отрокъ мо
М
Мт 8.8
З,
А, СК.Срв. Лк 7.7
М,
З, А, СК;С 307.30
слꙑшавъ же юноша слово отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога
М
Мт 19.22
ЗI,
А, СК. Срв. Мк 10.22
М
З
тъгда шедъше фарсѣ (). съвѣтъ сътворшѧ на нъ да обльстѧтъ і словомь
М
Мт 22.15
З,
А, СК.Срв. Мк 12.13
М
З
нбо ꙁемлѣ ммо детъ. а словеса моѣ не ммо дѫтъ
М
Мт 24.35
З,
А, СК, Н.Срв. Мк 13.31
М,
З;Лк 21.33
М
З
А
СК
платъ же слꙑшавъ та словеса. ꙁведе вонъ са. ꙇ сѣде на сѫдшт
М
Йо 19.13
З
А
СК
Б
н сѫтъ рѣі ні словеса іхъже не (не) слꙑшѩтъ сѩ гласі іхъ
СП
18.4
вѣрѭ ѩсѩ словесі его. въспѣшѩ хвалѫ емѹ
СП
105.12
въꙁглашѩ на мѩ ѩꙁꙑкомъ льстівомъ. словесꙑ ненавдѣнънꙑ обідѫ мѩ
СП
108.3
веле ес гі. ꙇ юдъна дѣла твоѣ. недноже слово ѹдолѣетъ. къ хваленью юдесъ твохъ
СЕ
3b 19
егоже словеса свѣтъ сѫтъ. егоже словеса ѣко огнь попалѣѩ дѫбравꙑ. ꙇ ѣко оскꙿръдъ сѣкꙑ камене
СЕ
55b 10, 11
ꙇ нкътоже васъ да не слꙑшітъ тъштім словесꙑ
К
2а 35—36
сего рад бо і павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ
К
4а 6
многашꙿд бо словопсател҄е. шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рътаѭште
С
83.10
онъ же не хотꙙ оставт молтвꙑ. не отъвѣшта мъ словесе
С
216.22
сего дѣлма въ псан дрѹꙁѣѣмъ глаголааше. не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес
С
305.24— 25
каꙗ бо бѣ бѣда словомъ съхнѫт смокв. а не словомъ плода мѣт
С
345.21—22, 22
не бо сѫть ньі на потрѣ (..) глагол т словеса
МЛ
А 25
Слух, мълва.
ꙇ промье сѧ слово се въ іюдехъ до сего дьне
М
Мт 28.15
З,
А, СК.Срв. Лк 7.17
М
З
прохождааше же пае слово о немь. ꙇ сънъмаахѫ сѧ народ мьноѕ. слъшат цѣлт сѧ отъ него. отъ недѫгъ свохъ
М
Лк 5.15
З
2. Поучение, наставление, напътствие
а сѣаное на добрѣ ꙁем. сь естъ слꙑшѧ слово раꙁѹмѣваѩ е. ꙇ прностъ плодъ ѣко подобаатъ. твортъ ово. р҃. ово. м҃. ово ћ҃
М
Мт 13.23
З.Срв.
Мк 4.20
М,
З;Лк 8.15
М
З
А
СК
хе бже нашъ. въꙁдавꙑ слово. стрѣгѫщмъ тѧ. раꙁѹмъно достоно. ѣко вꙿсѧ праꙁдьнкꙑ творт
СЕ
31а 21
ѣко слово рее. не помолт сѧ. л помольшю т сѧ не въꙁдат
СЕ
91а 23—24
хотѣхъ большъмі простьрѣті слово се. нъ довьлетъ рееное. послѹшаѭштімъ. аште хотѧтъ
К
9b 2
Срв.
С423.22
да же о молтвѣ довольно бесѣдовахомъ. таже пакꙑ о прѣдан прведѣмъ слово. вдмъ како прѣданъ бꙑстъ нашъ владꙑка
С
407.23
Проповед, беседа, слово.
стааго їѡана ꙁлатоѹстааго слово на благовѣштен богородц
С
243.26
фотꙗ патрарха конъстантнꙗ града слово на връбнцѫ о лаꙁарѣ
С
332.13—14
їана архепскѹпа константнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ о пастѣ. о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ. же не помнат ꙁъла
С
405.4
да не продьл҄ѫ слова. да прдемъ вь самѫ главѫ вештї
С
481.26
много мѹ о покаан продлъжвъ слово ... помолвъ сꙙ о н҄емъ обрат сꙙ въ клѣтъкѫ своѭ
С
527.20
Предсказание, пророчество.
ꙇ прде во вьсѫ странѫ оръданъскѫѭ. проповѣдаѩ кръштене покаанѣ. въ отъпѹштене грѣхомъ. ѣкоже естъ псано въ кънгахъ словесъ. саѩ пкⷬ҇а
М
Лк 3.4
З
СК
Б
да събѫдетъ сѧ слово саѩ прка еже рее. г кто вѣрѫ ѩ слѹхѹ нашемѹ. ꙇ мꙑшъца гнѣ комѹ отъкрꙑ сѧ
М
Йо 12.38
З
А
3. В християнството — Бог Слово, второто лице на Светата Троица
слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ. бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно
СЕ
67а 7
сї ѹбо богъ слово небесъно. отеь снъ. же стъ сла мѫдрость отьа. деснца вꙑшьн҄ѣаго
С
10.18
пльть прѧтъ богъ слово. ловѣкъ ꙗвьꙗше сꙙ. съобраꙁьнъ равностьствьнь оцѹ
С
480.10
4. Отчет, обяснение, сметка
глѭ же вамъ. ѣко вьсѣко слово праꙁдъно. еже аще рекѫтъ лвц. въꙁдадѧтъ о немь слово. вь день сѫдьнꙑ
М
Мт 12.36
З,
А.Срв. Р II 3.4
по мьноꙁѣхъ же врѣменехъ прде гь рабъ тѣхъ. ꙇ сътѧꙁа сѧ съ нм о словес
М
Мт 25.19
З
А
СК
т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ рее. како т ꙁасъвѣдѣтельствѹетъ намъ. ꙇꙁвѣстѹѩ. ѣко слово въꙁданью сътворт ꙇмаш. вь день страшьнааго сѫда ꙁа дшѭ его
СЕ
82b 15
пекъ сѧ пл҄ьтьскꙑмі глѹмѧ сѧ. не ха л съвлъклъ сѧ естъ. ѣко не аѩ слова въꙁдат вь дьнь сѫдьнꙑ
Р
II 2.35
дат слово
δίδωμι λόγον
Дам дума, обещая
вꙑ же варіте аꙁъ же акꙑ старъ вьслѣдѹѭ. дадмъ слово дрѹгъ дрѹгѹ. же варвꙿ додетъ мѣста того. того стъ сленꙿ бъ. а же послѣжде прдетъ да месть прїметъ бъ мъ. ꙗко не сѫштѹ мꙋ бѹ
С
30.28—29
ꙁвѣстт слово
πληροφορέω
Убедя, уверя
с мар глагол҄ѫшт скоро агг҄елъ къ їѡсфѹ прде. ꙁвѣствъ слово ꙁгънат дѣвцѫ став
С
242.19—20
ꙁвѣсто слово
πληροφορία
С пълна убеденост
прмш ꙁвѣсто слово бесѣдꙑ моѧ хран
С
239.18—19
оглаголаньꙗ слово
κακολογία
Злословие, клевета
їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ свар прѣльст. пьрꙙ оглаголаніа словеса. хѹлꙑ ѹкоренꙗ. лко аште ꙁвѣштамъ. л аште лко оставмъ. се вьсе некрьстьнъ корабь ꙁавсть ностъ
С
400.21
отѧꙃат словомь
λογομαχέω
Оспоря
вѣрѹѭ г не ште себе мого владꙑко ꙁѣло опꙑтаѭ вѣрѹѭ. не ште твого цѣсарьствꙗ словомъ отꙙжѫ
С
504.23
псьменьно слово
τὸ τῆς γραφῆς λόγιον
Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет]
благꙑ млосрьдꙑ бъ. же вꙿса боѧштмъ сꙙ го. обло ѹдобь подаѧ. дѣломь псменьно слово съврьшаѧ. же глетъ ште т глѫштѹ се пршьлъ смъ. дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ
С
530.26
проност слово
διαφημίζω τὸν λόγον
Разгласявам, разпространявам, известявам
онъ же шедъ наѧтъ проповѣдат мъного. ꙇ проност слово. ѣко к томѹ не можааше ѣвѣ въ градъ вьнт. нъ вьнѣ въ пѹстѣхъ мѣстѣхъ бѣ. ꙇ прхождахѫ къ немѹ отъ въсѫдѣ
М
Мк 1.45
З
протвьно слово
ἀντιλογία
Възражение
сего рад да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене ... ꙇ дрѹгаа вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ
СЕ
91b 13—14
свѧтаꙗ словеса
ἡ ϑεία γραφή, αἱ ϑεῖαι γραφαί, τὰ ἱερὰ λόγια [вар. τὸ ἱερὸν λόγιον]
Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет]
како же въ гробѣ нъгда. отъ кꙑхъ хс жꙁнь полагатъ сꙙ. стꙑхъ словесъ да слꙑшмъ
С
452.26
Срв.
К14b 4
словеса глагол҄емаꙗ
τὰ λεγόμενα
Казаното, изреченото
аштшꙙ (!) бо дꙿн вон пеатьлѣл. могл бꙑшꙙ глаголат. аште льжа непрѣпьрва словеса глагол҄емаꙗ
С
441.3
словесꙑ прѣпраѩ сѧ
ὁ λογομάχος
Този, който спори [оспорва]
словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ. нъ ꙗвѣ сѫпьрнкъ
С
328.15
слово божь
[ὁ] λόγος [τοῦ] Θεοῦ, [ὁ] ϑεῖος λόγος, [τὸ] ϑεῖον λόγιον, τὸ λόγιον τοῦ Θεοῦ
Словото Божие, Свещеното писание, Божественото учение
естъ же пртъа с. сѣмѧ естъ слово бже
М
Лк 8.11
З
А
СК
онъ же рее. тѣмъ же ѹбо блажен слꙑшѧште слово бже хранѧште
М
Лк 11.28
З
А
СК
къ нмъже бꙑстъ слово бже. ꙇ не могѫтъ сѧ кьнгꙑ раꙁорт. егоже отцъ ст. посъла въ мръ
М
Йо 10.35
З
А
браⷮ҇. помнте гѹменꙑ вашѧ. еже глашѧ вамъ слово бже
Е
33б 9
пае же вь схъ мѣсто. да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ
СЕ
92а 3
аште ѹбо любіт правъдѫ владꙑкамъ ꙁемлѧ. бже слово велꙇтъ
К
1b 22
блаженꙑ же рее спльн҄енъ сꙿмъ бесьмрьтънааго брашьна. васъ птатъ хлѣбъ. а мене слово бж
С
19.14
тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь. поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ ... въ олтар прѣстоꙗлъ слѹжꙙ
С
214.7—8
нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт. нъ вьсе дѹховьно. послѹшан бжї словесъ. мольбꙑ отꙙ
С
493.17
слово любодѣно [любодѣꙗньно, прѣлюбодѣно]
λόγος πορνείας
Причина, свързана с някакво прелюбодеяние
аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ пѹштаѩ женѫ своѭ раꙁвѣ словесе любодѣнааго. твортъ ѭ прѣлюбꙑ дѣат. ꙇ же подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбꙑ твортъ
М
Мт 5.32
З.Срв.
Мт 19.9
М,
ЗI, А;К 2b 10
слово раꙁѹмьно
[τῆς] συνέσεως
Беседа, проповед, поучение
слово раꙁѹмьно еманѹ їлтѣнінѹ
СП
87.1
сърцат слово
συναίρω [λόγον]
Разчиствам, уреждам си сметките с някого
ꙁаънъшю же емѹ сърцат слово. прведе с емѹ еднъ длъжънкъ тьмѣ таланьтъ
СК
Мт 18.24
М
З
А
СК
Б
ЗП
Н
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
МЛ
Гр
λόγος
λόγιον
ῥῆμα
ῥῆσις
λέξις
τὸ ῥηϑέν
ὁμιλία
πρᾶξις
φωνή
ἐπίκλησις
φϑόγγος
τὰ + genetivus.
Нвб
слово
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ЕА
ДА