Исторически речник
сластьI [+]
Nfos | Nfgs | Nfds | Nfas | Nfis | Nfls |
сласть | сласт | сласт | сласть | сластьѭ, сластѭ, сластѫ, сластѧ, сластью, сластю | сласт |
Nfvs | NfOp | Nfgp | Nfdp | Nfip | Nflp |
сласт | сласт | сласть, сласт, сласте | сластьмъ, сластемъ, сластьмь, сластемь | сластьм, сластъм, сластм | сластьхъ, сластьхь, сластехъ, сластехь |
NfOu | NfGu | NfDu | |||
сласт | сластью, сластю, сластѹ | сластьма, сластъма, сластма |
сласть
-
ж
1. Наслада, наслаждение, радост, удоволствие
а падъше въ трън с сѫтъ слꙑшавъше. ꙇ отъ б(га)атьствѣ сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до връха плода творѧтъ
М
Лк 8.14
З
А
СК
ꙁвол страдат съ (...)ъм бжї нежел врѣ(...)нъно мѣт. грѣх(а) сластъ
Е
7б 11—12
отъметаеш бо сѧ ... вꙿсѣхъ пеале мръскꙑхъ. ꙇмѣнѣ. тьщѧѩ сѹетънꙑѩ сласт же славꙑ
СЕ
90а 4
тъгда л мѣнꙗ рад ловѣьскꙑ похвалꙑ. маловрѣменьнꙑѧ сласт подвꙁаахъ сꙙ
С
63.13
їѡанъ же божъствънꙑ божъствънꙑѧ сласт въкѹсвъ. млъан рад сеѧ сꙙ любꙙ дръжааше
С
292.11
въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе. сьнѣд оноѧ сладъкꙑѧ горькѫѭ сласть
С
469.21
2. Сласт, сластолюбие, сладострастие, похот
ѣко да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм. вꙿсеѩ сласт. плътьнꙑѩ похот
СЕ
99а 17
сладъка стъ сласть водꙙштꙗ вь грѣхъ. прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е. растрьꙁоватъ
С
350.26
блѫдьнца стъ сласть
С
351.5
бѣга сласт акꙑ лꙗ еꙁавел
С
351.13
вь небесехъ ваша вьпсана сѫтъ мена. не пакꙑ вь тнѫ сластѭ ꙁълꙑм дѣлꙑ. сам сꙙ покалꙗте
С
507.28
Образно.
прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ. хрстосѹ пршьствꙗ. многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(...)ше сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю. на пѣсн. на блѫжденꙗ женомъ. пршъдъ же господь мръ нашъ съпрꙙта сѫпротвънꙑхъ ловѣкъ скврънꙑ. мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт (погр. вм. страстї, Север., с. 352, бел. под линия) слано море. пѣнънꙑѧ страст (погр. вм сласт, Север. с. 352 бел. под линия.) вльнꙑ
С
352.17
тꙑ спръва адамѹ въ породѣ въꙁавдѣ. сладъкꙑѧ сласт въкѹсвъша. горьцѣ сьмрьт прѣдастъ го
С
389.2
3. Вкусна, сладка храна; лакомство
трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ ... да не ѣстъ же с. сласт
СЕ
44b 1
блѫдьнца сласт
πόρνη
Блудница, развратница
бѣга блѫдьнцꙙ сласт. сладъко сь н҄еѭ бесѣдѹѭште. а горькꙑхъ тꙙ стрѹпъ насꙑштаѭштѫ
С
351.10—11
въ сласть
ἡδέως, ἐν ἡδονῇ, ἡδονή
С наслада, с удоволствие, приятно, радостно
ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана ... ꙇ въ сласть его послѹшааше
М
Мк 6.20
З
А
ꙇ мъноѕ народ послѹшаахѫ его въ сласть
М
Мк 12.37
З
А
праꙁдьнъствѹмъ ѹбо вь сласть цѣломѫдрьствьно
С
479.10
вꙿсегда ѹбо тамо ѹбогꙑ въ ѹнꙑн дрꙙхльствѣ бꙑваатъ. богатꙑ же въ сласт вь весел
С
491.16
не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ ѹставꙑ
С
494.29
Изч
М
З
А
СК
Е
СЕ
С
Гр
ἡδονή
ἀπόλαυσις
γλυκύτης
сластъ
Нвб
сласт
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА