Исторически речник
сластьI  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
сластьсластсластсластьсластьѭ, сластѭ, сластѫ, сластѧ, сластью, сластюсласт
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
сластсластсласть, сласт, сластесластьмъ, сластемъ, сластьмь, сластемьсластьм, сластъм, сластмсластьхъ, сластьхь, сластехъ, сластехь
NfOuNfGuNfDu
сластсластью, сластю, сластѹсластьма, сластъма, сластма
сласть - ж 1. Наслада, наслаждение, радост, удоволствие а падъше въ трън с сѫтъ слꙑшавъше. ꙇ отъ б(га)атьствѣ  сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до връха плода творѧтъ М Лк 8.14 З А СК ꙁвол страдат съ (...)ъм бжї нежел врѣ(...)нъно мѣт. грѣх(а) сластъ Е 7б 11—12 отъметаеш бо сѧ ... вꙿсѣхъ пеале мръскꙑхъ. ꙇмѣнѣ. тьщѧѩ сѹетънꙑѩ сласт же  славꙑ СЕ 90а 4 тъгда л мѣнꙗ рад  ловѣьскꙑ похвалꙑ.  маловрѣменьнꙑѧ сласт подвꙁаахъ сꙙ С 63.13 їѡанъ же божъствънꙑ божъствънꙑѧ сласт въкѹсвъ. млъан рад сеѧ сꙙ любꙙ дръжааше С 292.11 въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе. сьнѣд оноѧ сладъкꙑѧ горькѫѭ сласть С 469.21 2. Сласт, сластолюбие, сладострастие, похот ѣко да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм. вꙿсеѩ сласт.  плътьнꙑѩ похот СЕ 99а 17 сладъка стъ сласть водꙙштꙗ вь грѣхъ. прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е. растрьꙁоватъ С 350.26 блѫдьнца стъ сласть С 351.5 бѣга сласт акꙑ лꙗ еꙁавел С 351.13 вь небесехъ ваша вьпсана сѫтъ мена. не пакꙑ вь тнѫ сластѭ ꙁълꙑм дѣлꙑ. сам сꙙ покалꙗте С 507.28 Образно. прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ. хрстосѹ пршьствꙗ. многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(...)ше сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю.  на пѣсн.  на блѫжденꙗ женомъ. пршъдъ же господь мръ нашъ съпрꙙта сѫпротвънꙑхъ ловѣкъ скврънꙑ. мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт (погр. вм. страстї, Север., с. 352, бел. под линия) слано море.  пѣнънꙑѧ страст (погр. вм сласт, Север. с. 352 бел. под линия.) вльнꙑ С 352.17 тꙑ спръва адамѹ въ породѣ въꙁавдѣ.  сладъкꙑѧ сласт въкѹсвъша. горьцѣ сьмрьт прѣдастъ го С 389.2 3. Вкусна, сладка храна; лакомство трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ ... да не ѣстъ же с. сласт СЕ 44b 1 блѫдьнца сласт πόρνη Блудница, развратница бѣга блѫдьнцꙙ сласт. сладъко сь н҄еѭ бесѣдѹѭште. а горькꙑхъ тꙙ стрѹпъ насꙑштаѭштѫ С 351.10—11 въ сласть ἡδέως, ἐν ἡδονῇ, ἡδονή С наслада, с удоволствие, приятно, радостно ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана ... ꙇ въ сласть его послѹшааше М Мк 6.20 З А ꙇ мъноѕ народ послѹшаахѫ его въ сласть М Мк 12.37 З А праꙁдьнъствѹмъ ѹбо вь сласть  цѣломѫдрьствьно С 479.10 вꙿсегда ѹбо тамо ѹбогꙑ въ ѹнꙑн дрꙙхльствѣ бꙑваатъ. богатꙑ же въ сласт  вь весел С 491.16 не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ ѹставꙑ С 494.29 Изч М З А СК Е СЕ С Гр ἡδονή ἀπόλαυσις γλυκύτης сластъ Нвб сласт ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА