Исторически речник
сладъко  
сладъко нареч С удоволствие, охотно, на драго сърце, радостно ов же ставьꙗхѫ ѧ въꙁбран҄ꙗѭште мъ. ꙗко мало сладъко слꙑшꙙште.  обратт сꙙ хотꙙште. нъ дꙿнае съврьшенꙗ не мѣахѫ С 30.5 гда еꙁавель вноградъ науеѡвꙿ отꙙт хотѣ. многꙑ кн҄гꙑ пса  сладъко послѹшаасте С 403.12—13 Сладко, приятно. блаженꙑ даудъ ... потъ  гластъ сладько. благословешенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е С 320.19 блѫдьнца стъ сласть. сладъко т бесѣдѹтъ съпрьва С 351.5 бѣга блѫдьнцꙙ сласт. сладъко сь н҄еѭ бесѣдѹѭште. а горькꙑхъ тꙙ стрѹпъ насꙑштаѭштѫ С 351.11 Изч С Гр ἡδέως γλυκύς сладько Нвб сладко ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА