Исторически речник
сладъко
сладъко
нареч
С удоволствие, охотно, на драго сърце, радостно
ов же ставьꙗхѫ ѧ въꙁбран҄ꙗѭште мъ. ꙗко мало сладъко слꙑшꙙште. обратт сꙙ хотꙙште. нъ дꙿнае съврьшенꙗ не мѣахѫ
С
30.5
гда еꙁавель вноградъ науеѡвꙿ отꙙт хотѣ. многꙑ кн҄гꙑ пса сладъко послѹшаасте
С
403.12—13
Сладко, приятно.
блаженꙑ даудъ ... потъ гластъ сладько. благословешенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е
С
320.19
блѫдьнца стъ сласть. сладъко т бесѣдѹтъ съпрьва
С
351.5
бѣга блѫдьнцꙙ сласт. сладъко сь н҄еѭ бесѣдѹѭште. а горькꙑхъ тꙙ стрѹпъ насꙑштаѭштѫ
С
351.11
Изч
С
Гр
ἡδέως
γλυκύς
сладько
Нвб
сладко
ОА
ВА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
ДА