Исторически речник
сцевъ  
сцевъ -ꙑ местоим прил 1. Такъв; който притежава определени, известни качества сего раді  протівѫ емѹ ꙁідѫ народі. ѣко ѹслъшашѧ  сътворьша. сіцево ꙁнамене А Йо 12.18 сцевъ недѫгъ фарсе  кнжьнкъ С 339.19  бꙑстъ ѹдо сцево С 536.1 2. Като същ. сцеваꙗ ср мн Такива неща  молꙙ ѧ не прославьно то сътворт. нъ ѹмлъат бꙑвъше. сцеваꙗ глагол҄ꙙ. ꙗко не мене рад благодать бжꙗ сътвор се ѹдо С 551.13 А С Р Гр οὗτος τοιοῦτος сіцевъ Вж. при сце Нвб