Исторически речник
сцевъ
сцевъ
-ꙑ
местоим
прил
1. Такъв; който притежава определени, известни качества
сего раді протівѫ емѹ ꙁідѫ народі. ѣко ѹслъшашѧ сътворьша. сіцево ꙁнамене
А
Йо 12.18
сцевъ недѫгъ фарсе кнжьнкъ
С
339.19
бꙑстъ ѹдо сцево
С
536.1
2.
Като същ.
сцеваꙗ
ср
мн
Такива неща
молꙙ ѧ не прославьно то сътворт. нъ ѹмлъат бꙑвъше. сцеваꙗ глагол҄ꙙ. ꙗко не мене рад благодать бжꙗ сътвор се ѹдо
С
551.13
А
С
Р
Гр
οὗτος
τοιοῦτος
сіцевъ
Вж. при
сце
Нвб