Исторически речник
смонъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
смонъ, смонь | смона | смонѹ, смонов | смонъ, смонь | смона | смономь, смономъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
смонѣ | смоне | - | - | - | - |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
- | - | - | - | - |
смонъ
-а
м
ЛИ
1. Симон–Петър — рибар от Витсаида в Галилея [Йо 1.44], наречен от Христос Кифа [арам. Kepha ’камък’, гр. Πέτρος], един от 12–те апостоли, брат на ап. Андрей, син на Йона [Мт 16.17, Йо 1.42, 21.15], проповядвал сред юдеите [Гал 2.7—8]; според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64—67 г.] по времето на имп. Нерон [54—68 г.]. Пр. заедно ап. Павел на 29 юни и 16 януари [Поклонение на честните вериги на ап. Петър — в месецослова на Великата църква през IX в. още енкенията на ап. Петър. Пр. на 25 април и енкенията на ап. Петър и Павел на 29 октомври]
ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се. пръвꙑ смонъ. ꙇже нареетъ сѧ петръ
М
Мт 10.2
З
гла емѹ пакꙑ въторцеѭ. смоне оннъ любш л мѧ
М
Йо 21.16
З
А
СК
по ꙇсѣ же ꙇдѣаше смонъ петръ
З
Йо 18.15
А
СК
блаженъ ес смоне варѡна
М
Мт 16.17
З
А
2. Симон Зилот [Кананит — Мт 10.4, Мк 3.18] — един от 12–те апостоли. Пр. на 10 май и 30 юни [Събор на дванадесетте апостоли]
егда бꙑстъ день прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже апостолꙑ нарее ... ѣкова альфеова. ꙇ смона нарцаемааго ꙁлота
М
Лк 6.15
З
ꙇ сътвор дъва на десѧте ... матътеа. ꙇ томѫ. ꙇ ѣкова алф҄еова. ꙇ тадеа смона. кананѣа
М
Мк 3.18
З
3. Симон [Симеон] — наречен брат Господен по плът; брат [или сродник] на Христос, един от 70те апостоли, според традицията втори ерусалимски епископ [62—107 г.?] след ап. Яков, умр. мъченически ок. 107 [?] г. Пр. на 27 април [13 и 21 септември, а през IX в. и на Неделята след Въздвижение — 18 септември]
не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ ос юдѣ смонѹ
М
Мк 6.3
З
не сь л естъ тектоновъ снъ. не мат л его нарцаетъ сѧ марѣ. ꙇ братьѣ его ѣковъ осфъ. ꙇ смонъ юда
М
Мт 13.55
З
4. Симон — баща на Юда Искариотски
гла же еднъ. отъ ѹенкъ его. ꙇюда смонъ ꙇскаротьскꙑ. ꙇже і хотѣаше прѣдат
З
Йо 12.4
СК
ꙇ омоь хлѣбъ прѩтъ. ꙇ дастъ ꙇюдѣ смонѹ. ꙇскаротьскѹмѹ
З
Йо 13.26
5. Симон — фарисей, в чийто дом една грешница помазала Христос с миро
ꙇ обраштъ сѧ къ женѣ рее смонѹ
М
Лк 7.44
З
А
СК
6. Симон Прокажени от Витания, в чийто дом Христос е бил помазан с миро
ꙇ сѫштю емѹ въ втан. въ домѹ смона прокаженааго. вьꙁлежѧштю емѹ прде жена. ꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ
М
Мк 14.3
З
7. Симон Киринеец, носил към Голгота кръста, на който е бил разпънат Христос. Пр. в редки византийски месецослови [X в.] на 27 февруари
ꙇсходѧще же обрѣтѫ. ка кѵрнѣска. ꙇменемь смона семѹ ꙁадѣшѧ понест крсть его
М
Мт 27.32
З
А
СК
ꙇ ѣко повѣсѧ емъше смона едного кѵрнѣа грѧдѫшта съ села. ꙁадѣшѧ емѹ крстъ ност по сѣ
М
Лк 23.26
З
8. Симон Маг, Симон Влъхва — самарийски чародей, антагонист на ап. Павел [Деян 8.9—24], предтеча на гностицизма
то ѹбо смонъ вльхвъ. кръствъ сꙙ раꙁгнѣвавъ сꙙ. петромъ осѫжденъ
С
363.6
М
З
А
СК
О
С
Гр
Σίμων
От
евр
Chimon ’
бог чу’
сімонъ
Нвб
Симон
м
ЛИ
Симонов
ФИ
Симонски
ФИ
Симона
ж
ЛИ
СтИл,РЛФИ
Срв
Симонлиите
МИ
ЙЗах,Кюст.кр