Исторически речник
смонъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
смонъ, смоньсмонасмонѹ, смоновсмонъ, смоньсмонасмономь, смономъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
смонѣсмоне----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
смонъ -а м ЛИ 1. Симон–Петър — рибар от Витсаида в Галилея [Йо 1.44], наречен от Христос Кифа [арам. Kepha ’камък’, гр. Πέτρος], един от 12–те апостоли, брат на ап. Андрей, син на Йона [Мт 16.17, Йо 1.42, 21.15], проповядвал сред юдеите [Гал 2.7—8]; според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64—67 г.] по времето на имп. Нерон [54—68 г.]. Пр. заедно ап. Павел на 29 юни и 16 януари [Поклонение на честните вериги на ап. Петър — в месецослова на Великата църква през IX в. още енкенията на ап. Петър. Пр. на 25 април и енкенията на ап. Петър и Павел на 29 октомври] ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се. пръвꙑ смонъ. ꙇже нареетъ сѧ петръ М Мт 10.2 З гла емѹ пакꙑ въторцеѭ. смоне оннъ любш л мѧ М Йо 21.16 З А СК по ꙇсѣ же ꙇдѣаше смонъ петръ З Йо 18.15 А СК блаженъ ес смоне варѡна М Мт 16.17 З А 2. Симон Зилот [Кананит — Мт 10.4, Мк 3.18] — един от 12–те апостоли. Пр. на 10 май и 30 юни [Събор на дванадесетте апостоли] егда бꙑстъ день прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее ... ѣкова альфеова. ꙇ смона нарцаемааго ꙁлота М Лк 6.15 З ꙇ сътвор дъва на десѧте ... матътеа. ꙇ томѫ. ꙇ ѣкова алф҄еова. ꙇ тадеа  смона. кананѣа М Мк 3.18 З 3. Симон [Симеон] — наречен брат Господен по плът; брат [или сродник] на Христос, един от 70те апостоли, според традицията втори ерусалимски епископ [62—107 г.?] след ап. Яков, умр. мъченически ок. 107 [?] г. Пр. на 27 април [13 и 21 септември, а през IX в. и на Неделята след Въздвижение — 18 септември] не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ  ос  юдѣ  смонѹ М Мк 6.3 З не сь л естъ тектоновъ снъ. не мат л его нарцаетъ сѧ марѣ. ꙇ братьѣ его ѣковъ  осфъ. ꙇ смонъ юда М Мт 13.55 З 4. Симон — баща на Юда Искариотски гла же еднъ. отъ ѹенкъ его. ꙇюда смонъ ꙇскаротьскꙑ. ꙇже і хотѣаше прѣдат З Йо 12.4 СК ꙇ омоь хлѣбъ прѩтъ. ꙇ дастъ ꙇюдѣ смонѹ. ꙇскаротьскѹмѹ З Йо 13.26 5. Симон — фарисей, в чийто дом една грешница помазала Христос с миро ꙇ обраштъ сѧ къ женѣ рее смонѹ М Лк 7.44 З А СК 6. Симон Прокажени от Витания, в чийто дом Христос е бил помазан с миро ꙇ сѫштю емѹ въ втан. въ домѹ смона прокаженааго. вьꙁлежѧштю емѹ прде жена. ꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ М Мк 14.3 З 7. Симон Киринеец, носил към Голгота кръста, на който е бил разпънат Христос. Пр. в редки византийски месецослови [X в.] на 27 февруари ꙇсходѧще же обрѣтѫ. ка кѵрнѣска. ꙇменемь смона семѹ ꙁадѣшѧ понест крсть его М Мт 27.32 З А СК ꙇ ѣко  повѣсѧ емъше смона едного кѵрнѣа грѧдѫшта съ села. ꙁадѣшѧ емѹ крстъ ност по сѣ М Лк 23.26 З 8. Симон Маг, Симон Влъхва — самарийски чародей, антагонист на ап. Павел [Деян 8.9—24], предтеча на гностицизма то ѹбо смонъ вльхвъ. кръствъ сꙙ  раꙁгнѣвавъ сꙙ.  петромъ осѫжденъ С 363.6 М З А СК О С Гр Σίμων От евр Chimon ’ бог чу’ сімонъ Нвб Симон м ЛИ Симонов ФИ Симонски ФИ Симона ж ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Симонлиите МИ ЙЗах,Кюст.кр