Исторически речник
севꙑровъ [+]
севꙑровъ
прил
притеж
ЛИ
Северов, който се отнася до Север — антиохийски патриарх [512—518 г.], монофизит. След възцаряването на имп. Юстин I [518—527 г.] е свален и полага основите на сектата на северианите [севиряните, φταρτολάτρι — наречени така поради учението на Север, че тялото на Христос е тленно]. Анатемосан като еретик на Цариградския събор [536 г.]. Умр. 538 г
къ црькъв же вьсѣьстѣ не пробьштааше сꙙ. севꙑрово ꙁъловѣрьство прмъ
С
298.3
Изч
С
Гр
[τοῦ] Σευήρου