Исторически речник
се  
се част 1. За посочване на определен обект: ето въ ѹтрѣ день вдѣ са грѧдѫшта къ себѣ. ꙇ гла се агнецъ бжі. въꙁемлѧ грѣхꙑ мра вьсего М Йо 1.29 З, А, СК, Б.Срв. Йо 1.36 М З А ꙇꙁде же с вонъ носѧ тръновъ вѣнецъ. ꙇ прапрѫдьнѫѭ рꙁѫ. ꙇ гла мъ се лвкъ М Йо 19.5 З А СК бѣ же параскевьћ пасцѣ. годна бѣ ѣко шестаа. ꙇ гла юдеомъ се цсръ вашъ М Йо 19.14 З А СК Б по томь же гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с М Йо 19.27 З А СК Б 2. За подчертаване, наблягане на изрази a) При въвеждане на пряка реч или на цитати: ето, ето на̀ ꙇꙁде же пакꙑ платъ вонъ. ꙇ гла мъ се ꙁвождѫ  вамъ вонъ. да раꙁѹмѣате ѣко вь немь внꙑ не обрѣтаѭ н едноѩ М Йо 19.4 З А СК онъ же отъвѣщавъ рее отъцю своемѹ. се толко лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ нколже ꙁаповѣд твоеѩ. не прѣстѫпхъ. ꙇ мьнѣ нколже не далъ ес коꙁьлѧте. да съ дрѹгꙑ мом въꙁвеселлъ сѧ бмь М Лк 15.29 З А СК Б тъгда отъвѣштавъ петръ рее емѹ. г се мꙑ оставхомъ вьсѣ  вь слѣдъ тебе домъ. то ѹбо бѫдетъ намъ М Мт 19.27 ЗI, А, СК. Срв. Мк 10.28 М, З;Лк 18.28 М З сь бо естъ о немьже естъ псано. се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемь твомъ. ꙇ ѹготовтъ пѫть тво прѣдъ тобоѭ М Мт 11.10 З, А, СК.Срв. Мк 1.2 М, З, А, СК, Б;Лк 7.27 М З дрѹгꙑ же кꙿто глаголааше. се ловѣкъ детъ жрът С 133.14 b) След обстоятелствени изрази и подчинени обстоятелствени изречения: ето, ето че ѹмерꙿшѹ же родѹ. се анћлъ гнъ въ сьнѣ ѣв сѧ осфѹ въ ећѵптѣ А Мт 2.19 СК Б ѣко же прблж сѧ къ вратомъ града. ꙇ се ꙁношаахѫ ѹмерошъ снъ ноѧдъ матер свое М Лк 7.12 З А т пон҄еже ꙁдошꙙ съ страхомъ  радостѭ. се сѹсъ сьрѣте  глагол҄ꙙ радѹта сꙙ С 446.6 c) Присъчинителни връзки [обикновено след съюз ]: и ето на̀ он же послѹшавъше црѣ дѫ.  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ. дѣаше прѣдь німі А Мт 2.9 СК тогда остав его дѣволъ. ꙇ се аћл. прстѫпшѧ ꙇ слѹжаахѫ емѹ З Мт 4.11 А СК Б помѣнѫ равъ і вавѹльна. съвѣдѫштаа мѩ. ї се іноплеменьніці  тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ СП 86.4  бѣаста въ огн҄ поѭшта  хвалꙙшта бога.  се агꙿг҄елъ гнь съшедъ съ небесе. стрꙙсе вънъ пештьнцѫ съ огн҄емъ.  не дастъ огню сътѫжт ма С 5.21  помъ еппъ клркꙑ  мѫжꙙ вѣрьнꙑ.  пршедъ ста на брѣꙁѣ рѣкꙑ.  се просвьтѣшꙙ сꙙ кост стꙑхъ вь водѣ. акꙑ  свѣтльнц С 81.7 d) При противопоставяне [обикновено след противопоставителни съюзи]: но ето на̀, но ето че ꙇ прмъ хлѣбъ хвалѫ въꙁдавъ прѣлом ... ꙇ ашѫ такожде по веерѣн глѧ. с аша новꙑ ꙁавѣтъ моеѭ кръвѭ. ѣже ꙁа вꙑ пролѣатъ сѧ. обае се рѫка прѣдаѭштааго мѧ съ мъноѭ естъ на трапеꙁѣ М Лк 22.21 З съкрꙑлъ сꙙ с отъ ба ꙗко нагъ. нъ се съкрꙑлъ с вь себѣ ба нага С 470.7 e) При причинни връзки: защото ето на̀, ето че въꙁдрадѹте сѧ въ тъ день  въꙁграте. се бо мъꙁда ваша мънога на небсе М Лк 6.23 З А ꙇ рее мъ анћлъ не боте сѧ. се бо благовѣштаѭ вамъ радость велѭ. ѣже бѫдетъ вьсѣмъ людемъ М Лк 2.10 З А СК не бо сꙙ ꙙдо. се бо хс прѣдъстотъ помагаѧ тебѣ С 80.1 f) При следствени връзки: затова, ето на̀, ето че ѣко прꙁърѣ на съмѣрене рабꙑ своеѩ. се бо отъ селѣ блажѧтъ мѧ вьс род М Лк 1.48 З А СК g) При заключителни или обобщаващи изрази: следователно, ето на̀ ꙇлꙇ ѹбоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ тво вь ꙁем. се маш твое М Мт 25.25 З, А, СК.Срв. С 377.6 се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ СП 132.1 се бо бъ помагаетъ мі. ї гь ꙁастѫпьнікъ естъ дші моеі СП 53.6 Срв. СЕ77b 9 h) При подбудителни изрази: ето на̀, хайде се нꙑнѣ блствіте гѣ. вьс раб гні СП 133.1 како бе сѫмьнѣнꙗ къ мѫеню прстѫпшꙙ. се ѹбо да прѣтръгъше слово на мѫенкꙑ прѣдемъ С 55.17 не се л οὐκ ἰδού Нима не не се лі дадъ крꙑетъ сѩ вь насъ СП 53.2 се бꙑт πάρειμι [εἶναι] Присъствам, налице съм, тук съм де  прꙁъва марѭ сестрѫ своѭ та. рекъш ѹтель се естъ  ꙁоветъ тѧ М Йо 11.28 З А СК ꙗко се, ꙗкоже се ὡς, ὥσπερ, καϑάπερ, οἱονεί, οἷον, οἷόν τι, οἷόν τε, καὶ οἷα εἰκός При сравнение — сякаш че, като че ли аште ѹбо тѣло твое вьсе свѣтъло бѫдетъ. не мꙑ ѧст еднꙑ тъмънꙑ. бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтльнкъ блсцанемь просвѣштаатъ тѧ М Лк 11.36 З отъвръгъ къждо  послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ. ꙗкоже се богатъство грабт С 90.17—18 с словеса ѹтѣшьнаꙗ. подаваѭште дрѹгъ дрѹгѹ.  дрѹгъ дрѹга поѹштаѭште. ꙗкоже се страждѫ на рат творꙙште. ношть проваждаахѫ С 91.29 въ то же вьсегда сѣдꙙ съ сльꙁам плакааше сꙙ.  крааше  въпꙗше велм. ꙗкоже се бꙑшꙙ нѣкомѹ орѫжмъ о ꙁбадал С 274.22—23 М З А СК Б О Н У Е СП СЕ К С Гр ἰδού ἴδε ἴδετε φέρε ἤδη δι᾿ ὅ Нвб Ø