Исторически речник
свѧщенъ
свѧщенъ
-ꙑ
прич
прил
1. Свещен, който се отнася до духовенството, свещенически
ѡле лкъ стъ. ѡле сьнемъ свꙙштенъ
С
96.27
2. Осветен, придобил светост
тꙑ блгв се осквръньшее сѧ. отъ сотонна дѣла. сътвор е блгвено свщено. въ послѹжене твомъ рабомъ
СЕ
21b 22
3.
Като същ.
a)
свѧщенꙑ
м
ед
a) ἀρχιερεύς
Свещеник, духовник
къ людеⷨ҇ глеⷮ҇. свщенъ
СЕ
95b 2
глетъ же свщенꙑ къ немѹ
СЕ
68а 3
b)
свѧщен
м
мн
οἱ ἀρχιερεῖς
Юдейските първосвещеници
прдѫ же слѹгꙑ къ сщенꙑмъ. фарсеомъ
СК
Йо 7.45
вода свѧщенаꙗ
Светена вода
полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ
С
537.6
свѧщенꙑ нъ
ἱερατικὸν τάγμα
Духовенство
помѧн гі (в)ꙿсе епскъпство ... () вꙿсѣкъ свщенꙑ нъ
СС
IIIb 22
Изч
СК
СС
СЕ
С
Гр
ἱερός
εὔχρηστος
ἱερατικός
свꙙштенъ
Нвб
свещен
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
ЕтМл
БТР
АР