Исторически речник
свѧттел҄ь [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
свѧттел҄ь | свѧттел҄ꙗ, свѧттел҄ѣ | свѧттел҄ю | свѧттел҄ь | свѧттел҄ꙗ, свѧттел҄ѣ | свѧттел҄емь, свѧттел҄емъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
свѧттел҄ | свѧттел҄ю | свѧттел҄е, свѧттел҄ | свѧттел҄ь, свѧттел҄ъ | свѧттел҄емъ, свѧттел҄емь, свѧттел҄ьмъ, свѧттел҄ьмь | свѧттел҄ѧ, свѧттел҄е |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
свѧттел҄, свѧттел҄ꙑ | свѧттел҄хъ, свѧттел҄хь | свѧттел҄ꙗ, свѧттел҄ѣ | свѧттел҄ю | свѧттел҄ема |
свѧттел҄ь
-ꙗ
м
1. Свещенослужител
съ вꙿсѣмъ клросомъ людьм прѣподобьнꙑ бжї сттел҄ь. ѧ сꙙ о молтвѣ
С
530.17
2. Светител — звание, което се дава на свещенослужител, канонизиран за светец
мⷺца септⷠ҇ѧ в҃ стааⷢ҇ стлѣ мⷱ҇ка антіма еппа нкоміⷣ
А
114b 27
мⷺ҇ца юⷧ҇ ҃ж҃ стаго пантелемона мⷱка стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго
А
151а 3
А
С
Гр
ἱερεύς
Нвб
светител
ОА
ВА
АК
ЕтМл
БТР
АР