Исторически речник
свѣтъI  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
свѣтъ, свѣтьсвѣтасвѣтѹ, свѣтовсвѣтъ, свѣтьсвѣтасвѣтомь, свѣтомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
свѣтѣсвѣтесвѣт, свѣтовесвѣтъ, свѣть, свѣтовъ, свѣтовьсвѣтомъ, свѣтомь, свѣтовомъ, свѣтовомьсвѣтꙑ, свѣтовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
свѣтꙑ, свѣтовꙑ, свѣтъмсвѣтѣхъ, свѣтѣхь, свѣтохъ, свѣтохь, свѣтовохъ, свѣтовохьсвѣтасвѣтѹсвѣтома
свѣтъ -а м 1. Светлина; лъчиста енергия, която прави света видим слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего М Мт 24.29 З, А, СК.Срв. Мк 13.24 М З нктоже ѹбо свѣтлънка въжегъ въ съкровѣ полагаатъ. н подъ спѫдомь. нъ на свѣштънцѣ да въходѧште вдѧтъ свѣтъ М Лк 11.33 З аште л кто ходтъ ноштѭ. потъкнетъ сѧ. ѣко нѣстъ свѣта о немь М Йо 11.10 З А СК емѹже сѫщю на распонѣ. слънъце помра свѣтъ сво СЕ 50b 16 къ полѹношт же молꙙштема сꙙ свꙙтꙑма. просвьтѣ сꙙ свѣтъ велкъ въ темнц о н҄ею С 182.2 Образно. пакꙑ же мъ рее съ глѧ. аꙁъ есмъ свѣтъ мрѹ. ходѧ по мьнѣ. не матъ ходт въ тъмѣ. нꙑматъ свѣта жвотънааго М Йо 8.12 З А СК тако да просвѣттъ сѧ свѣтъ вашь прѣдъ кꙑ. да ѹꙁьрѧтъ дѣла ваша добраѣ З Мт 5.16А оⷮвръꙃѣте дѣла тъмнаѣ облѣцамъ же сѧ въ орѫже (с)вѣта Е 5а 18 Срв. РII 3.29 гі вꙿседръжтелю. бже вꙑсотамъ. ое щедротамъ. бже вѣьнꙑ. прсносѫщѣ слава. непркосновенꙑ свѣте СЕ 21а 21—22 влко гі бже нашъ. ꙇмѣѩ еднъ бесъмрътъство. жвꙑ въ свѣтѣ непрстѫпьнѣ СЕ 57b 16 гі славꙑ прснотекѫщѧѩ. вꙑшънѣаго вьꙁлюбленааго оца снъ. прсносꙑ свѣтъ. ѡтъ прсносѫщааго свѣта. слънꙿце праведъное СЕ 63b 25 вьстанѣте подѣте отъсѫдѹ. отъ тꙿмꙑ вь вѣьнꙑ свѣтъ С 470.13 2. Източник на светлина, светилник, огън ѹꙁърѣвъш же  раба една сѣдѧшть пр свѣтѣ М Лк 22.56 З сльньцѹ пршъдъшѹ свѣта да не сꙗтъ С 418.7 3. Дневна светлина, разсъмване, утро свѣтѹ же бꙑвъшѹ.  їшедъше крьстꙗн въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю С 15.9  бꙑвъше въ страсѣ бе съна прѣбꙑшꙙ до свѣта С 71.4 сътворшꙙ же шьств ст. отъ реенааго мѣста до рѣкꙑ. отъ аса девꙙтааго до свѣта С 60.5 он же сътворшꙙ тако.  блюдошꙙ го съ страхомъ велкомъ. оставвъше  тѹ до свѣта С 261.13 къде же свѣтъ бꙑстъ въставъ мол҄ꙗꙿше стрѣгѫштꙙѧ вонꙑ. глагол҄ꙙ мъ С 16.11 сꙑнъ [ѧдо] свѣта [свѣтѹ] [ дьн] υἱὸς [τοῦ] φωτός, υἱὸς φωτὸς καὶ ἡμέρας Син на светлината, Христов избраник доньдеже свѣтъ мате. вѣрѹте въ свѣта. да снве свѣтѹ бѫдете М Йо 12.36 З А СК  похвал гь конома неправедънааго. ѣко  мѫдрѣ сътвор. ѣко снве вѣка сего мѫдрѣше пае снвъ свѣта въ родѣ своемь сѫтъ М Лк 16.8 З  отъ грѣхъ свохъ ощаеш сѧ. ꙇ снъ свѣтѹ бꙑваеш СЕ 90b 18 ꙇ аще сѧ тако покаеш. бѫдеш ѧдо свѣтѹ  дьн СЕ 70b 19—20 прьт  ꙇꙁбъранꙑхъ твохъ. да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ. снъ свѣтѹ  дьн СЕ 94а 16 М З А СК Б Н Е СП СС СЕ К С Р Гр φῶς φέγγος φωτισμός λύχνος ἡμέρα ὄρϑρος ἡ αὔριον πρωΐ Нвб свет ’светлина, разсъмване, утро’ остар ОА ВА ДА Срв светлина ж