Исторически речник
свѣтло [+]
NnOs | Nngs | Nnds | Nnis | Nnls | NnOp |
свѣтло | свѣтла | свѣтлѹ | свѣтломь, свѣтломъ | свѣтлѣ | свѣтла |
Nngp | Nndp | Nnip | Nnlp | NnOu | NnGu |
свѣтлъ, свѣтль | свѣтломъ, свѣтломь | свѣтлꙑ | свѣтлѣхъ, свѣтлѣхь, свѣтлохъ, свѣтлохь | свѣтлѣ | свѣтлѹ |
NnDu | |||||
свѣтлома |
свѣтло
-а
ср
1. Светило, осветителен прибор; светилник
прде тамо съ свѣтлꙑ. ꙇ свѣштам орѫж
М
Йо 18.3
З
бѣаше же блаженꙑ ꙗко свѣтло вь тьмнѣ мѣстѣ свьтꙙ сꙙ
С
207.6
ѹгасаѭтъ бо рѣшꙙ свѣтла наша
С
373.7
Образно.
посъланъ свѣтло въꙁвѣштаѧ слъньце правьдьно
С
244.22
2. Небесно светило
їсповѣдате сѩ гю гсдмь. ѣко ... сътворьшюмѹ свѣтла велѣ едномѹ
СП
135.7
ꙇ отъ тебе естъ вꙿсе дꙑхане благо. ꙇ вꙿсь даръ съвръшенъ. съвꙑше съходтъ отъ оца т свѣтломь. ꙇмьже мѧ просвѣт
СЕ
79b 3
3.
Прен. Просветител, носител на духовна светлина
ꙗкоже блаженꙑ паулъ апостолъ свѣтло црьквьно съвѣдѣтел҄ьствова
С
10.3
сълѹ сꙙ прѣлѣпѹѹмѹ въ стѣ црькꙿв ерѹсалмьскꙑхъ свѣтлъ ... въпаст вь бѣдѫ
С
534.28
М
З
СП
СЕ
С
Гр
φανός
φωστήρ
λαμπάς
λύχνος
φῶς
Нвб
светило
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА