Исторически речник
свѣтло  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
свѣтлосвѣтласвѣтлѹсвѣтломь, свѣтломъсвѣтлѣсвѣтла
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
свѣтлъ, свѣтльсвѣтломъ, свѣтломьсвѣтлꙑсвѣтлѣхъ, свѣтлѣхь, свѣтлохъ, свѣтлохьсвѣтлѣсвѣтлѹ
NnDu
свѣтлома
свѣтло -а ср 1. Светило, осветителен прибор; светилник прде тамо съ свѣтлꙑ. ꙇ свѣштам  орѫж М Йо 18.3 З бѣаше же блаженꙑ ꙗко свѣтло вь тьмнѣ мѣстѣ свьтꙙ сꙙ С 207.6 ѹгасаѭтъ бо рѣшꙙ свѣтла наша С 373.7 Образно. посъланъ свѣтло въꙁвѣштаѧ слъньце правьдьно С 244.22 2. Небесно светило їсповѣдате сѩ гю гсдмь. ѣко ... сътворьшюмѹ свѣтла велѣ едномѹ СП 135.7 ꙇ отъ тебе естъ вꙿсе дꙑхане благо. ꙇ вꙿсь даръ съвръшенъ. съвꙑше съходтъ отъ оца т свѣтломь. ꙇмьже мѧ просвѣт СЕ 79b 3 3. Прен. Просветител, носител на духовна светлина ꙗкоже блаженꙑ паулъ апостолъ свѣтло црьквьно съвѣдѣтел҄ьствова С 10.3 сълѹ сꙙ прѣлѣпѹѹмѹ въ стѣ црькꙿв ерѹсалмьскꙑхъ свѣтлъ ... въпаст вь бѣдѫ С 534.28 М З СП СЕ С Гр φανός φωστήρ λαμπάς λύχνος φῶς Нвб светило ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА