Исторически речник
сво
сво
-своꙗ
-сво
местоим
възвр
притеж
1. Свой, който принадлежи на вършителя на действието
мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт
М
Мт 21.8
ЗI,
СК. Срв. Мк 11.8
М
З
он же не рождъше отдѫ. овъ на село свое овъ на кѹплѭ своѭ
М
Мт 22.5
З,
А.Срв. СЕ 106а 21, 22
тъгда гла ослабленѹмѹ въставъ воꙁьм ложе твое. ꙇ д въ домъ сво
М
Мт 9.6А
Срв.Лк
5.24
А
СК
въсіѣ слънъце собьрашѩ сѩ. вь ложхъ своіхъ лѩгѫтъ
СП
103.22
гі схе бже нашъ. простерꙑ ноꙁѣ сво на распонѣ
СЕ
35b 10
помлѹ мꙙ рабе ба вꙑшьнꙗго. ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ. стопхомъ сꙙ погѹбхомъ много мѣн. сво стѹжде
С
120.2
не мамъ вѣрьствоват. да вждѫ свома ома повѣдано вам
С
500.26
архепскѹпъ о н҄емъ слꙑшавъ. де на свꙙто главьно мѣсто. хотꙙ свома рѫкама поставт
С
286.5
цѣла раслабьнааго сътворвъ. благословвꙑ . повелѣ свома ногама въ домъ го т
С
518.24
2. Свой, който е в някакви отношения с вършителя на действието
слꙑшасте ѣко реено естъ ... ꙇ вьꙁненавдш врага своего
М
Мт 5.43
З
А
СК
реено же бꙑстъ. ꙇже аште пѹсттъ женѫ своѭ. да дастъ е кънгꙑ распѹстънꙑѩ
М
Мт 5.31
З
то т сѧ мьнтъ смоне. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан. л кнсь. отъ свохъ л снвъ. л отъ тѹждхъ
М
Мт 17.25
ЗI
А
СК
ꙿто ѹбо хоштете момѹ л вѣрѹте богѹ л вашемѹ. он же рѣшꙙ свомѹ
С
33.6
3. Негов, който се отнася до лицето, за което се говори
ѹбо сѧ га. ꙁапрѣщаѭщааго тебѣ. ꙇ ꙁгонѧщааго тѧ. на немьже вьꙁѧ ѹенкъ его. ҃ћ съребрьнкъ. на негоже прде ѹенкъ сво. ꙇюда скаротъскꙑ
СЕ
47b 22
4. Свой, който е присъщ, свойствен, обичаен за нещо или някого
нъ въ тꙑ дьн по скръб то слъньце помратъ сѧ. ꙇ лѹна не дастъ свѣта своего
М
Мк 13.24
З.Срв.
Мт 24.29
М
З
А
ꙁіде лкъ на дѣло свое. на дѣланьѣ своѣ до веера
СП
103.23
отъпѹштенъ бꙑ сь мромꙿ. пакꙑ въспрѧ сво мѣсто
С
556.1
5.
Като същ.
a)
сво
ср
ед
своꙗ
ср
мн
a) τὸ ἐμόν, τὸ σόν, τὰ ἴδια
Своето, своите неща; всичко, което принадлежи на някого
вьꙁьм свое д
М
Мт 20.14
ЗI
А
подобааше т ѹбо въдат съребро мое [...] тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ
М
Мт 25.27
З
А
ꙇл нѣстъ м лѣтъ сътворт въ свохъ м еже хоштѫ
М
Мт 20.15
ЗI
А
Своето; това, което е присъщо на някого.
ѣко нѣстъ стнꙑ вь немь. егда глетъ лъжѫ. отъ свохъ глетъ. ѣко льжь естъ отцъ его
М
Йо 8.44
З
А
b)
сво
м
мн
οἱ ἴδιοι, τὰ ἴδια
Своите хора, близките
въ своѩ прде. ꙇ сво его не п(рѧ)шѧ
З
Йо 1.11
прѣжде же праꙁдьнка пасцѣ. вѣдꙑ с ѣко прде емѹ годна. да прѣдетъ отъ мра сего къ отцю. вьꙁлюбль своѩ сѫщѧѩ во вьсемь мрѣ. до коньца вьꙁлюб ѩ
М
Йо 13.1
З
СК
надѣѧ сꙙ словес владꙑьн. обѣштавꙿшѹѹмѹ. подаꙗт власть свомъ го. ходт по ꙁмꙗмъ скорпꙗмъ по вьсе слѣ враж
С
556.13
того въꙁьмъше сво мѹ прнесошꙙ къ стѹѹмꙋ
С
518.20
въ сво ѹмъ прт
Дойда на себе си, осъзная се
въ сво ѹмъ пршъдъ отъ свобожденьꙗ бѣсовьска ... къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже
С
560.12
въ своꙗ врѣмена, въ сво врѣмѧ
ἐν τοῖς καιροῖς αὐτῶν, εἰς τὸν καιρὸν αὐτῶν, ἐν καιρῷ αὐτοῦ
В определеното време, когато му дойде времето
егда же ѹбо прдетъ гнь внограда. ъто сътвортъ дѣлателемъ тѣмъ. ꙁълꙑ ꙁълѣ погѹбтъ ѩ. вноградъ прѣдастъ нѣмъ дѣлателемъ. ꙇже въꙁдадѧтъ емѹ плодꙑ въ врѣмена своѣ
М
Мт 21.41
ЗI
А
СК
ꙁане не вѣрова словесемъ момъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое
М
Лк 1.20
З
А
бѫдетъ акꙑ дрѣво саждено пр сходштхъ водъ. же плодъ сво дастъ вь врѣмꙙ сво
С
352.27
въ своꙗ с, въ своꙗ
εἰς τὰ ἴδια
У дома си
се грѩдетъ годіна нънѣ пріде. да раꙁідетъ сѧ къждо въ своѣ сі
А
Йо 16.32
въ своѣ
М
З
СК
по томь же гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с
М
Йо 19.27
З
А
СК
тако благодарьствꙙштꙙ ѧ отъпꙋст въ своꙗ с
С
518.18
жена же молтвꙑ насладвъш сꙙ. обраштааше сꙙ въ своꙗ славꙙшт ба
С
560.18
раꙁдѣлꙗт сво ѹмъ
μερίζομαι τὸν λογισμόν
Колебая се. (
т)ае прхо(д)ште() брат( мн)ого невѣр(ь)ство съ(бьів)аетъ с б(ьі)ват () т()гост(ь) въ (п)око(ꙗ мѣсто. раꙁ)дѣлꙗѭштемъ ѹмъ сво к(ъ) ко(м)ъ естъ лѣпо прблжат с
ЗЛ
IIб 3
самъ свомь лцемь
αὐτοπρόσωπον
Лично
же стъ агг҄ельскꙑмъ сламъ нераꙁѹмьно. обѣштаватъ дѣвц самъ. свомъ лцемъ пршьств ꙗвт
С
248.23
сво с
σεαυτοῦ, ἑαυτοῦ
Своят, собственият
богъ бо свого с сꙑна пѹст
С
416.21—22
пото свомѹ с ꙁавдш съпасеню
С
336.16
сво с
мн
οἱ ἴδιοι [αὐτοῦ]
Близките, своите хора
сь н҄мже вьспомъ мꙑ. благословьнъ же отъ бога богъ. црь славꙑ. ѡ объѹбожавꙑ свохъ с. беꙁъ ѹбожьства сꙑ насъ дѣл҄ьма
С
326.21
своꙗ ꙁемлꙗ
ἡ πατρίς, ἡ χώρα μου
Родина, отечество
с шъдъше вь плѣн҄ен въꙁꙙшꙙ. да мѣѭтъ памꙙть жтꙗ. своѧ ꙁемьѧ. нъ не да поѭтъ
С
418.27
аште въꙁможетъ ꙁапꙙт бжю рабѹ акѡвѹ. ꙗкоже мъ тоѭ вноѭ. въꙁмошті отъ ꙁемьѧ своѧ съ стѹдомъ мѫжа отъгнаті
С
515.6
своѭ волеѭ
ἐκ προϑέσεως, ἑκουσίᾳ μου [σου] τῇ γνώμῃ, ἑκών
По своя воля, по свое желание, доброволно
своеѭ л волеѭ хощеш стꙑ аћлскꙑ обраꙁъ прѩт ѿ҇вⷮ҇ѣ. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ
СЕ
96а 11, 14
въпроⷭ҇. своеѭ л волеѭ прпадаеш къ хѹ. ѿ҇вⷮ҇ѣ. своеѭ волеѭ ха рад
СЕ
87а 6, 7—8
волеѭ своеѭ прѣданъ бъⷭ҇і
К
4b 37—38
ѹ свохъ с дома
πρὸς τοὺς ἰδίους
У дома при своите, у дома
же ꙁа ѹтра въстаѭште. гда сѫꙙтъ вно. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал
С
267.18
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
У
Н
Е
СП
СЕ
К
С
ЗЛ
Х
Р
Г
МЛ
БН
Вар
Т
Гр
αὐτοῦ
αὐτῆς
αὐτῶν
ἑαυτοῦ
ἑαυτῆς
ἑαυτῶν
ἴδιος
οἰκεῖος
μοῦ
σοῦ
ἡμῶν
ὑμῶν
δεαυτοῦ
ἐμός
σός
ἡμέτερος
ὁ
οὗτος
αὐτός
κατ᾿ αὐτόν
παρ᾿ αὐτῆς
παρ᾿ ἑαυτοῦ
πρὸς ἡμᾶς
своі
своѣ
свое
Нвб
свой
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА