Исторически речник
сво  
сво -своꙗ -сво местоим възвр притеж 1. Свой, който принадлежи на вършителя на действието мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт М Мт 21.8 ЗI, СК. Срв. Мк 11.8 М З он же не рождъше отдѫ. овъ на село свое овъ на кѹплѭ своѭ М Мт 22.5 З, А.Срв. СЕ 106а 21, 22 тъгда гла ослабленѹмѹ въставъ воꙁьм ложе твое. ꙇ д въ домъ сво М Мт 9.6А Срв.Лк 5.24 А СК въсіѣ слънъце  собьрашѩ сѩ.  вь ложхъ своіхъ лѩгѫтъ СП 103.22 гі схе бже нашъ. простерꙑ ноꙁѣ сво на распонѣ СЕ 35b 10 помлѹ мꙙ рабе ба вꙑшьнꙗго. ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ.  стопхомъ сꙙ  погѹбхомъ много мѣн.  сво  стѹжде С 120.2 не мамъ вѣрьствоват. да вждѫ свома ома повѣдано вам С 500.26  архепскѹпъ о н҄емъ слꙑшавъ. де на свꙙто главьно мѣсто. хотꙙ свома рѫкама поставт  С 286.5 цѣла раслабьнааго сътворвъ.  благословвꙑ . повелѣ свома ногама въ домъ го т С 518.24 2. Свой, който е в някакви отношения с вършителя на действието слꙑшасте ѣко реено естъ ... ꙇ вьꙁненавдш врага своего М Мт 5.43 З А СК реено же бꙑстъ. ꙇже аште пѹсттъ женѫ своѭ. да дастъ е кънгꙑ распѹстънꙑѩ М Мт 5.31 З то т сѧ мьнтъ смоне. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан. л кнсь. отъ свохъ л снвъ. л отъ тѹждхъ М Мт 17.25 ЗI А СК ꙿто ѹбо хоштете момѹ л вѣрѹте богѹ л вашемѹ. он же рѣшꙙ свомѹ С 33.6 3. Негов, който се отнася до лицето, за което се говори ѹбо сѧ га. ꙁапрѣщаѭщааго тебѣ. ꙇ ꙁгонѧщааго тѧ. на немьже вьꙁѧ ѹенкъ его. ҃ћ съребрьнкъ. на негоже прде ѹенкъ сво. ꙇюда скаротъскꙑ СЕ 47b 22 4. Свой, който е присъщ, свойствен, обичаен за нещо или някого нъ въ тꙑ дьн по скръб то слъньце помратъ сѧ. ꙇ лѹна не дастъ свѣта своего М Мк 13.24 З.Срв. Мт 24.29 М З А ꙁіде лкъ на дѣло свое.  на дѣланьѣ своѣ до веера СП 103.23 отъпѹштенъ бꙑ сь мромꙿ.  пакꙑ въспрѧ сво мѣсто С 556.1 5. Като същ. a) сво ср ед своꙗ ср мн a) τὸ ἐμόν, τὸ σόν, τὰ ἴδια Своето, своите неща; всичко, което принадлежи на някого вьꙁьм свое  д М Мт 20.14 ЗI А подобааше т ѹбо въдат съребро мое [...] тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ М Мт 25.27 З А ꙇл нѣстъ м лѣтъ сътворт въ свохъ м еже хоштѫ М Мт 20.15 ЗI А Своето; това, което е присъщо на някого. ѣко нѣстъ стнꙑ вь немь. егда глетъ лъжѫ. отъ свохъ глетъ. ѣко льжь естъ  отцъ его М Йо 8.44 З А b) сво м мн οἱ ἴδιοι, τὰ ἴδια Своите хора, близките въ своѩ прде. ꙇ сво его не п(рѧ)шѧ З Йо 1.11 прѣжде же праꙁдьнка пасцѣ. вѣдꙑ с ѣко прде емѹ годна. да прѣдетъ отъ мра сего къ отцю. вьꙁлюбль своѩ сѫщѧѩ во вьсемь мрѣ. до коньца вьꙁлюб ѩ М Йо 13.1 З СК  надѣѧ сꙙ словес владꙑьн. обѣштавꙿшѹѹмѹ. подаꙗт власть свомъ го. ходт по ꙁмꙗмъ  скорпꙗмъ  по вьсе слѣ враж С 556.13 того въꙁьмъше сво мѹ прнесошꙙ  къ стѹѹмꙋ С 518.20 въ сво ѹмъ прт Дойда на себе си, осъзная се  въ сво ѹмъ пршъдъ отъ свобожденьꙗ бѣсовьска ... къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже С 560.12 въ своꙗ врѣмена, въ сво врѣмѧ ἐν τοῖς καιροῖς αὐτῶν, εἰς τὸν καιρὸν αὐτῶν, ἐν καιρῷ αὐτοῦ В определеното време, когато му дойде времето егда же ѹбо прдетъ гнь внограда. ъто сътвортъ дѣлателемъ тѣмъ. ꙁълꙑ ꙁълѣ погѹбтъ ѩ.  вноградъ прѣдастъ нѣмъ дѣлателемъ. ꙇже въꙁдадѧтъ емѹ плодꙑ въ врѣмена своѣ М Мт 21.41 ЗI А СК ꙁане не вѣрова словесемъ момъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое М Лк 1.20 З А  бѫдетъ акꙑ дрѣво саждено пр сходштхъ водъ. же плодъ сво дастъ вь врѣмꙙ сво С 352.27 въ своꙗ с, въ своꙗ εἰς τὰ ἴδια У дома си се грѩдетъ годіна  нънѣ пріде. да раꙁідетъ сѧ къждо въ своѣ сі А Йо 16.32 въ своѣ М З СК по томь же гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с М Йо 19.27 З А СК  тако благодарьствꙙштꙙ ѧ отъпꙋст въ своꙗ с С 518.18 жена же молтвꙑ насладвъш сꙙ. обраштааше сꙙ въ своꙗ славꙙшт ба С 560.18 раꙁдѣлꙗт сво ѹмъ μερίζομαι τὸν λογισμόν Колебая се. ( т)ае прхо(д)ште() брат( мн)ого невѣр(ь)ство съ(бьів)аетъ с б(ьі)ват () т()гост(ь) въ (п)око(ꙗ мѣсто. раꙁ)дѣлꙗѭштемъ ѹмъ сво к(ъ) ко(м)ъ естъ лѣпо прблжат с ЗЛ IIб 3 самъ свомь лцемь αὐτοπρόσωπον Лично же стъ агг҄ельскꙑмъ сламъ нераꙁѹмьно. обѣштаватъ дѣвц самъ. свомъ лцемъ пршьств ꙗвт С 248.23 сво с σεαυτοῦ, ἑαυτοῦ Своят, собственият богъ бо свого с сꙑна пѹст С 416.21—22 пото свомѹ с ꙁавдш съпасеню С 336.16 сво с мн οἱ ἴδιοι [αὐτοῦ] Близките, своите хора сь н҄мже вьспомъ  мꙑ. благословьнъ же отъ бога богъ. црь славꙑ. ѡ объѹбожавꙑ свохъ с. беꙁъ ѹбожьства сꙑ насъ дѣл҄ьма С 326.21 своꙗ ꙁемлꙗ ἡ πατρίς, ἡ χώρα μου Родина, отечество  с шъдъше вь плѣн҄ен въꙁꙙшꙙ. да мѣѭтъ памꙙть жтꙗ. своѧ ꙁемьѧ. нъ не да поѭтъ С 418.27 аште въꙁможетъ ꙁапꙙт бжю рабѹ акѡвѹ. ꙗкоже мъ тоѭ вноѭ. въꙁмошті отъ ꙁемьѧ своѧ съ стѹдомъ мѫжа отъгнаті С 515.6 своѭ волеѭ ἐκ προϑέσεως, ἑκουσίᾳ μου [σου] τῇ γνώμῃ, ἑκών По своя воля, по свое желание, доброволно своеѭ л волеѭ хощеш стꙑ аћлскꙑ обраꙁъ прѩт ѿ҇вⷮ҇ѣ. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ СЕ 96а 11, 14 въпроⷭ҇. своеѭ л волеѭ прпадаеш къ хѹ. ѿ҇вⷮ҇ѣ. своеѭ волеѭ ха рад СЕ 87а 6, 7—8 волеѭ своеѭ прѣданъ бъⷭ҇і К 4b 37—38 ѹ свохъ с дома πρὸς τοὺς ἰδίους У дома при своите, у дома же ꙁа ѹтра въстаѭште. гда сѫꙙтъ вно. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал С 267.18 М З А СК Б ЗП О У Н Е СП СЕ К С ЗЛ Х Р Г МЛ БН Вар Т Гр αὐτοῦ αὐτῆς αὐτῶν ἑαυτοῦ ἑαυτῆς ἑαυτῶν ἴδιος οἰκεῖος μοῦ σοῦ ἡμῶν ὑμῶν δεαυτοῦ ἐμός σός ἡμέτερος ὁ οὗτος αὐτός κατ᾿ αὐτόν παρ᾿ αὐτῆς παρ᾿ ἑαυτοῦ πρὸς ἡμᾶς своі своѣ свое Нвб свой ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА