Исторически речник
свободь
свободь
прил
нескл
1. Свободен, независим
отъвѣшташѧ емѹ юде. сѣмѧ аврамле есмъ. нкомѹже не работахомъ нколже. како тꙑ глеш ѣко свободь бѫдете
М
Йо 8.33
З
А
рее емѹ съ. ѹбо свободъ сѫтъ снве
А
Мт 17.26
Образно.
а вꙑшн ерслмъ свободъ естъ. еже естъ мт въсѣ(мъ) намъ
Е
27б 17—18
Освободен, избавен от нещо.
такоже вьсѣм раꙁлнам влънам ѹкрѣпьꙗтъ сꙙ. многꙑ пртваратъ грѣхꙑ. ѹбогꙑ же отъ всего сего свободь стъ
С
492.15
посъланъ бꙑстъ свободь отъ грѣха
С
244.20
вьсе пострада насъ дѣльма. да мꙑ отъ осѫжденьꙗ свободь бѫдемъ
С
484.4
2. Изоставен, захвърлен
прімѣненъ бꙑхъ съ ніꙁъходѩштімі въ ровъ. бꙑхъ ѣко ловѣкъ бес помошті ѹ мрътвꙑхъ свободь
СП
87.6
Срв.
С469.3
3.
Като същ.
свободь
м
ед
ἐλεύϑερος
Свободен човек [не роб]
стꙑ савнь рее. савнъ нарцаѭ сꙙ крьстꙗнъ же смъ. вовода рее робъ л с л свободь
С
147.10
стꙑ рее. е. бо бож псан глетъ. нѣстъ рабъ н свободь
С
101.26
свободь сътворт [ꙗвт]
ἐλεύϑερον ποιέω
Освободя, избавя някого от нещо
тъ рабꙑ нꙑ сѫштꙙ грѣхѹ. свободь авлъ
С
480.1—2
свободь сего сътворш отъ дѹха сего нестааго
С
173.10
М
З
А
Е
К
С
Гр
ἐλεύϑερος
ἀπηλλαγμένος
свободъ
Вж. при
свободьнъ
Нвб