Исторически речник
саторннъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
саторннъ, саторнньсаторннасаторннѹ, саторнновсаторннъ, саторнньсаторннасаторнномь, саторнномъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
саторннѣсаторнне----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
саторннъ -а м ЛИ 1. Сатурнин — християнин, умр. мъченически с Кодрат Никомидийски и Руфин по времето на имп. Деций [244—251 г.] или Валериан [253— 260 г.]. Пр. на 10 март [и 9 май] о блаженѣѣмъ саторннѣ  рѹфнѣ наꙙ пꙑтат С 113.28 2. Сатурнин — приближен на имп. Валент [364—378 г.], участвал в преследването на преп. Исакий Далматски; по–късно отрекъл се от арианството и основал манастир край Цариград цѣсарь ѹалъ. прꙁъва дꙿва болꙗрна. мꙙ дꙿномѹ саторнкъ. а дрѹгѹѹмѹ ѹкторꙿ С 195.19 саторнкъ.  ѹкторъ. вьлѣꙁъша въ тьмнцѫ къ блаженꙋѹмѹ сакю глаголаста мѹ С 198.11 ѹвѣдѣвъша же многашд намѣн҄ꙗнаꙗ славънаꙗ мѫжа. саторннъ  ѹктор [!] прстѫпьша къ прѣподобьнѹѹмѹ. молꙗста сꙙ да ю не оставтъ С 203.11 С Гр Σατορνῖνος От лат Saturninus саторнкъ