Исторически речник
самъ  
самъ -сама -само местоим прил 1. В съчет. с други местоимения за подчертаване и засилване на значението им: a) В съчет. с лич. местоим. — самият аз, самият ти. вдте рѫцѣ мо  ноѕѣ мо. ѣко самъ аꙁъ есмъ М Лк 24.39А аꙁъ есмъ съвѣдѣтельствѹѩ о мьнѣ самомъ М Йо 8.18 З А рѣшѧ же емѹ къто ес. да отъвѣтъ дамь посълавъшеꙇмъ нꙑ. ьто глеш о тебѣ самомь З Йо 1.22А къ мнѣ самомѹ дша моѣ съмѩте сѩ СП 41.7 нꙑнѣ же само тебѣ ꙁапрѣщаѭ трѧсавце СЕ 45b 15 бже спе нашъ ... тꙑ самъ раба твоего сего. каѭща сѧ о свохъ прѣгрѣшеньхъ прꙇм СЕ 75b 12 b) В съчет. с възвр.лич. местоим. — самият себе си ьт отца  матерь. ꙇ въꙁлюбш скрьнѣаго своего ѣко самъ сѧ М Мт 19.19 ЗI, А, СК. Срв. Мт 22.39 М, ЗI, А, СК;Лк 10.27 М, З, А, СК;Мк 12.31 М З А рѣшѧ же юде къ себѣ сам М Йо 7.35 З рѣшѧ же емѹ фарсѣ. тꙑ о себѣ самъ съвѣдѣтельствѹеш М Йо 8.13 З А да наѹтъ кънѩѕѩ его ѣко самъ сѩ СП 104.22 ꙇ подажд намъ съ любовьѭ слѹжт. самѣмъ себѣ. ꙇ съвръшт ꙁаконъ ха твоего. съ вꙿсѣмь дръꙁновенемь СЕ 11а 18 помнамъ ѹбо с прсно словеса. стꙑхъ цѣлован грьдааго лобьꙁана. же къ себѣ самѣмъ С 423.26 раꙁѹмѣхомъ нколже. мноꙁѣмъ пае ѹне естъ. обьштеват самѣмъ съ собоѭ.  по скрьбѣн семь ЗЛ IIа 2—3 c) В съчет. с показ. местоим. — самият този, самата тази, самото това, самите тези ѣко веле страхъ гнь. ꙇ велѣ слава его. ꙇ вꙿсѣ работънаа томѹ самомѹ работаѭтъ. оцю  снѹ  стѹмѹ СЕ 55а 13  того самого ꙁведетъ.  обѹна сътвортъ С 411.26 се бо самъ тъ прдетъ С 561.23 жвотворꙙшт кръстъ мѫштъ на себѣ. самъ тъ стꙑ еппъ отъдастъ дшѫ С 537.23 стꙑ же анна аб ѹвѣдѣвъ само то отъ стааго дха. прꙁъва дꙿного обꙑꙿнѣ. слѹгѹѭштааго мѹ льва С 558.4 се же аꙁъ от тоѧ самоѧ слꙑшахъ діаконсꙑ васлнꙑ С 299.28 2. Вместо лич. местоим. — за изтъкване на лицето: аз, ти, той.. ꙇ тъ глаше мъ. нѣсте л нколже ьл. то сътвор давдъ егда трѣбова. ꙇ въꙁалъка самъ  же бѣахѫ съ нмъ М Мк 2.25 З, А.Срв. Лк 6.3 М, З, А;Мт 12.3 М З ꙇ абе ѹбѣд ѹенкꙑ своѩ вънт въ корабь. ꙇ варт  на ономъ полѹ къ вдъсадѣ. доньдеже самь отъпѹсттъ народꙑ М Мк 6.45 З ꙇ остав намъ грѣхꙑ нашѧ. ꙇбо  сам оставлѣемъ вьсѣкомѹ длъжьнкѹ нашемѹ М Лк 11.4 З СК тольм. ꙇюда не можаше его прѣдат. аште не бі самъ хотѣлъ. ꙇ того не можааше ꙁьрѣті. егоже хотѣаше прѣдаті К 5а 4 ꙿто же глѭ о схъ. же положі прѣдъ мноѭ. велꙿм мнш сꙙ мьнѣ порѫгаѧ. нь велꙿм самъ бѫдеші порѫганъ С 49.10 3. В съчет. със същ. — за подчертаване: самият, точно назованият  самъ іс сърѣте ꙗ гл. радѹіта ва с СК Мт 28.9 днⷭ҇е самъ еръданъ вонѣетъ мастѭ. благоѫханъноѭ СЕ 3b 7 се же дховъно сънѧте. вдѧще братрѣ. ꙇꙁвѣстьно нꙑ естъ. по бжѣмъ кънгамъ. не токꙿмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ  самого ба невдмо съ нам бꙑт. вь сь асъ СЕ 95b 7—8 откѫдѹ же се ѹбо ꙗвѣ. да съкажетъ т самъ архагг҄елъ глагол҄ꙙ къ дѣвц С 245.10 болѣꙁнь ... до самѣхъ ѹдовъ доходꙙшт. болѣꙁньно твортъ. мраꙁмꙑмъ ѹство С 89.21 4. Като прил. a) Сам, без чужда намеса и помощ бал ꙇсцѣл сѧ самъ М Лк 4.23А амн амн глѭ тебѣ. егда бѣ юнъ. поѣсаше сѧ самъ. ꙇ хождѣаше ѣможе хотѣаше. егда же състарѣеш сѧ вьꙁдеждеш рѫцѣ твоі. ꙇ нъ тѧ поѣшетъ. ꙇ ведетъ. ѣможе не хоштеш З Йо 21.18А сама свома рѫкама вьꙁемꙿш на рамо. въꙁлож на кола. на н҄хъже про же лежꙙште. на огн҄ь веꙁом бѣахѫ С 96.5  прѣкръштааше врата  сама сꙙ отврьꙁаахѫ С 206.12 b) Сам, доброволно ѡ дівънаѣ юдеса. пріемлетъ осѫжденье самъ К 10b 32 прострѣ сꙙ самъ на дрѣво.  прѣда сꙙ вонѹ пргвоꙁдт сꙙ С 141.1 c) Единствен, сам, без друг тꙑ же самъ ес.  лѣта твоѣ сконьѣѭтъ сѩ СП 101.28 тꙑ есі самъ ... бъ моі СП 43.5 въ самомъ цвѣтѣ юност ἐν αὐτῷ τῷ ἄνϑει τῆς νεότητος В разцвета на младостта, в най–хубавите години на младостта мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше. пае родтел҄ь. пае ꙙдъ га вьꙁлюбьше С 97.7 отъ самѣхъ пеленъ ἐξ αὐτῶν τῶν σπαργάνων От пелени, от най–ранно детство даждъ м сего странꙿнааго. бѣжавъшааго отꙿ самѣхъ пеленъ вь егуптъ С 455.4 самъ свомь лцемь αὐτοπρόσωπον Лично же ... обѣштаватъ дѣвц самъ. свомъ лцемъ пршьств ꙗвт С 248.23 самъ трет Един с двама дінъ же вьнде. а бꙑстъ вдѣт въ сковрадѣ самого третꙗ С 158.1 свѧтт сѧ [свѧщат сѧ] самъ ἁγιάζω ἐμαυτόν Принеса се, принасям се в жертва ꙇ ꙁа нѧ аꙁъ свштѫ сѧ самъ. да бѫдѫтъ  т сштен вꙑстнѫ М Йо 17.19 СК  ꙁа не аꙁь свщаѭ сѧ самъ. да бѫдѫтъ  т свщен вь стнѫ А Йо 17.19 тъжде самъ ὁ αὐτός Този същият обратіте сръдца ваша къ ѧдомъ. ꙇ не съмѣжіте оъю вашею къ ꙇстꙇнѣ аште л есте тіжде самі. ꙇ ашютъ есте лѹъше младѣнецъ К 1а 6 ѹстрот сѧ самъ ἀντικαϑίστημι ἐμαυτόν Подготвя се, приготвя се любꙙ же жꙁнь съпаде сꙙ. беꙁаконꙿновавъ вътъште. а стражь гда вдѣ го ѹклон҄ьша сꙙ.  въ бан҄ѫ текꙿша. вь мѣсто отъбѣгъшааго. самь сꙙ ѹстролъ.  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс С 93.19—20 М З А СК Б ЗП О Е СП СЕ СС К С ЗЛ Х АН Гр ἀυτός ἐμαυτοῦ σεαυτοῦ ἑαυτοῦ ἀλλήλων αὐτόματος αὐτόμολος ἐκεῖνος ἑκών Нвб сам ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Самичко м ЛИ СтИл,РЛФИ Самото парче МИ ЙЗ,МИПан Самото дърво МИ ЙЗ,МИПир