Исторически речник
самѹлъ [+]
Nmos | Nmgs | Nmds | Nmas | NmEs | Nmis |
самѹлъ, самѹль | самѹла | самѹлѹ, самѹлов | самѹлъ, самѹль | самѹла | самѹломь, самѹломъ |
Nmls | Nmvs | Nmop | Nmgp | Nmdp | Nmap |
самѹлѣ | самѹле | - | - | - | - |
Nmip | Nmlp | NmOu | NmGu | NmDu | |
- | - | - | - | - |
самѹлъ
-а
м
ЛИ
1. Самуил — старозаветен велик пророк [1Цар. 3.20], левит [1Пар. 6.22—28], последният от „израилевите съдии“, син на Елкан и Ана. Според юдаистичната традиция автор на книгите Съдии Израилеви и Рут, както и на Първа и Втора книга Царства. Пр. на 20 август
мⷺца авгⷭ҇о ҃ стаго апла тадеа. прⷬ҇ока самолѣ
А
152а 17
еще глѧ постгнетъ бо мѧ ... вѣст дѣѫща лѣта ѡ(.....)нѣ ... о двдѣ же ѡ самѹл() о дрѹгхъ прⷪ҇рцахъ
Е
8а 1
непьштюетъ і на семь свѣтѣ бжю гнѣвѹ. крѣпъко помꙑшлѣѩ. бꙑвъше пръвѹмѹ цреві ꙇлвѹ. саѹлѹ. ꙇ не ꙁа велье прѣꙁьрьрѣнье. оть пророка саѹла (погр. вм. самѹла)
К
2b 37
2. Самуил — български цар [997—1014 г.], син на комит Никола и Рипсимия, брат на Давид, Мойсей и Арон
аꙁъ самопⷧь рабъ бж() полагаѫ памѧть (ѡц)ꙋ матер
СН
А
Е
СП
СЕ
К
С
СН
Гр
Σαμουήλ
От
евр
Šěmū’ēl ’божие име’
самолъ
Нвб
Самуил
м
ЛИ
Бот
СтИл,РЛФИ
Срв
самуилов
ВА