Исторически речник
самодѣльнкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
самодѣльнкъ, самодѣльнкь, самодѣлънкъ, самодѣлънкь, самодѣлнкъ, самодѣлнкьсамодѣльнка, самодѣлънка, самодѣлнкасамодѣльнкѹ, самодѣлънкѹ, самодѣлнкѹсамодѣльнкъ, самодѣльнкь, самодѣлънкъ, самодѣлънкь, самодѣлнкъ, самодѣлнкьсамодѣльнка, самодѣлънка, самодѣлнкасамодѣльнкомь, самодѣльнкомъ, самодѣлънкомь, самодѣлънкомъ, самодѣлнкомь, самодѣлнкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
самодѣльнцѣ, самодѣлънцѣ, самодѣлнцѣсамодѣльне, самодѣлъне, самодѣлнесамодѣльнц, самодѣлънц, самодѣлнцсамодѣльнкъ, самодѣльнкь, самодѣлънкъ, самодѣлънкь, самодѣлнкъ, самодѣлнкьсамодѣльнкомъ, самодѣльнкомь, самодѣлънкомъ, самодѣлънкомь, самодѣлнкомъ, самодѣлнкомьсамодѣльнкꙑ, самодѣлънкꙑ, самодѣлнкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
самодѣльнкꙑ, самодѣлънкꙑ, самодѣлнкꙑсамодѣльнцѣхъ, самодѣльнцѣхь, самодѣлънцѣхъ, самодѣлънцѣхь, самодѣлнцѣхъ, самодѣлнцѣхьсамодѣльнка, самодѣлънка, самодѣлнкасамодѣльнкѹ, самодѣлънкѹ, самодѣлнкѹсамодѣльнкома, самодѣлънкома, самодѣлнкома
самодѣльнкъ -а м Причинител, виновник, вдъхновител на нещо ꙁаклнаѭ тѧ. ꙁълꙑ наѧльне. хѹльнꙑ наѧльне. ѿ҇връженꙑ. ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 52а 1 Изч СЕ Калка от гр αὐτουργός Нвб Срв самоделен, самоделски прил ОА