Исторически речник
самодрьжтел҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
самодрьжтел҄ьсамодрьжтел҄ꙗ, самодрьжтел҄ѣсамодрьжтел҄юсамодрьжтел҄ьсамодрьжтел҄ꙗ, самодрьжтел҄ѣсамодрьжтел҄емь, самодрьжтел҄емъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
самодрьжтел҄самодрьжтел҄юсамодрьжтел҄е, самодрьжтел҄самодрьжтел҄ь, самодрьжтел҄ъсамодрьжтел҄емъ, самодрьжтел҄емь, самодрьжтел҄ьмъ, самодрьжтел҄ьмьсамодрьжтел҄ѧ, самодрьжтел҄е
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
самодрьжтел҄, самодрьжтел҄ꙑсамодрьжтел҄хъ, самодрьжтел҄хьсамодрьжтел҄ꙗ, самодрьжтел҄ѣсамодрьжтел҄юсамодрьжтел҄ема
самодрьжтел҄ь -ꙗ м Самодържец, монарх, владетел дѣмъ на онѫ странѫ къ антнопол҄ь. да тѹ ѹвѣс ꙗко сѫтъ стньн боꙁ. мꙿже самодръжтел҄е намъ жрьт велꙙтъ С 150.7 Изч С Калка от гр αὐτοκράτωρ самодръжтел҄ь Вж. при самодрьжьць Нвб