Исторически речник
робъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
робъ, робьробаробѹ, робовробъ, робьробаробомь, робомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
робѣробероб, робоверобъ, робь, робовъ, робовьробомъ, робомь, робовомъ, робовомьробꙑ, робовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
робꙑ, робовꙑ, робъмробѣхъ, робѣхь, робохъ, робохь, робовохъ, робовохьробаробѹробома
робъ -а м 1. Роб; безправен човек, който е собственост на господаря си; пленник бо бож псан глетъ. нѣстъ рабъ н свободь. нѣстъ богатъ  ніштъ. н варваръ ... вьс бо о господ дно смъ С 101.26 вовода рее робъ л с л свободь С 147.10 въ ꙗмѫ мꙙ въвръгосте. се на колеснц ꙁлатомь покованѣ сѣждѫ. акꙑ роба продасте. се црь смъ С 368.13  рабꙑ  свободꙑ.  на всѣхъ обьштъ даръ ꙁлꙗ. въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млость С 493.9 дна же трепеꙁа  богатѹ  ѹбогѹмѹ.  рабѹ  свободѣ С 491.23 Образно. амнь амнь глѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ творѧ. грѣхъ рабъ естъ грѣхѹ М Йо 8.34 З А ѡ ѹдо како беꙁаконꙿнкъ вꙙжетъ свободънꙑѧ. како робъ грѣхѹ робꙑ твортъ С 57.26 2. Слуга, наемен работник лвкъ отъходѧ прꙁъва своѩ рабꙑ. ꙇ прѣдастъ мъ мѣне свое М Мт 25.14 З, А, СК. Срв.Мк 13.34 М, З;С 369.16 егда же прблж сѧ врѣмѧ плодомъ. посъла рабꙑ своѩ. къ дѣлателемъ. прѩт плодꙑ его М Мт 21.34 ЗI А СК Б посъла ꙁнаменѣ ї юдеса посрѣдѣ тебе ег҄упте. на фаоса (!) ї на вьсѩ рабꙑ его СП 134.9 съ блаженꙑмь гласомь га слꙑшат ... благꙑ рабе ꙇ вѣрне. въ малѣ бꙑстъ вѣренъ. надъ мноꙁѣмꙇ тѧ поставлѫ К 3а 19 тꙑ пртьꙙ подобшꙙ вѣрьнааго роба  нераꙁѹмьнааго.  господьн҄е растрошвъшааго С 370.10 сокаѧ стѣшꙙ васъ сѫтъ. же сѫтъ раб ловѣьст. ꙗко въ дворѣхъ ꙁакалаѭтъ стѣ на сьнѣден ловѣкомъ. а не бѣсомъ С 116.3 Образно. омраене ѹмомъ. ꙁм обьветьшавьшіꙗ. рабе дьбр огн҄ьнꙑѧ. ште л сꙙ отъмештеш не хотꙙ слꙑшат. ꙗко слоѭ божѭ ꙁвѣр ꙁмьрѣшꙙ С 231.13  рабъ стъ огн҄ь вашъ ловѣкомъ. бол҄ьшмъ  сътворвъшмъ  С 262.7 Слуга на Бога; човек, който изцяло се намира във властта на Бога. помілѹі мѩ гі ѣко къ тебѣ въꙁовѫ вьсь день. въꙁвеселі дшѫ раба твоего. ѣко къ тебѣ гі въꙁѩхъ дшѫ моѭ СП 85.4 ѡтъ таінꙑіхъ моіхъ оісті мѩ.  отъ тѹждѹхъ (!) поштѩді раба своего СП 18.14 благо сътворлъ ес съ рабомь твомъ гі. по словесі твоемѹ СП 118.65 тѣмьже  аꙁъ ѹмаленꙑ. недостонꙑ рабъ. съ страхомь  трепетомь. вельм вьпѭ  глѭ СЕ 3b 15 тѧ молмъ гі. ра нꙑнѣ прблжт сѧ. рабѣ твоемь семь. поклоньшмь сѧ подъ мѧ твое СЕ 35а 9 гі бже нашъ. прм ѹмаленѫѭ нашѭ слѹжъбѫ. ѣко раб недостон сѫще. еже т бѣхомъ длъжън сътворт. сътворхомъ СС IIa 3 вь себѣ же бꙑвъ прѣклонвъ колѣнѣ благодарьстві бога. творꙙштааго промꙑслꙑ многꙑ. о рабѣхъ свохъ С 194.4 господ да отвръꙁѫтъ сꙙ небеса.  да прмѫтъ дѹшѫ раба твого С 254. 17 г помоꙁ твоемѹ робѹ геѡргіꙋ рьньцю  сѵнкелꙋ блъгарьс(комꙋ) П3 (г по)млѹ. раба своего. оа(на) преꙁвтера Т рабъ бога вꙑшьнꙗго δοῦλος [τοῦ ϑεοῦ] τοῦ ὑψίστου Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин рабе бога вꙑшън҄ѣго.  пастѹше словесънъхъ овецъ. како нꙑ остав днꙑ.  въпалъ с въ рѫцѣ томтел҄ С 225.7—8 помлѹ мꙙ рабе бога вꙑшьнꙗго. даждъ м дрѹго благословьн ꙗко много погѹбхъ С 120.18—19 рабъ господьн҄ь ὁ δοῦλος τοῦ ϑεοῦ, [ὁ] δοῦλος [τοῦ] κυρίου Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин рѣхъ т ꙗко крьстꙗнъ смъ.  аꙁъ  вьс с. ѧже вдш братѭ моѭ. прлѹаꙗ же не мамъ нъ раб гн смъ С 100.9 шъдъ ѹбо въ к҄есарѭ. скаꙿше раба господьнꙗ артемона С 225.5 робъ [рабъ] божь [ὁ] δοῦλος τοῦ ϑεοῦ Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин [монах, черноризец, духовник] прѣстаа брце помлѹ. ꙇ сп раба бжѣ сего. нꙑнѣ  прсно  вь вѣкꙑ СЕ 36b 14 ѡ рабѹ бжью сею ... ꙇ о хвѣ съвъкѹплень ею. гю по СЕ 9b 2 пьсе  въсхꙑштьне. не маш бо мене прѣльстт. раба бжꙗ С 102.11 рее анꙋпатъ къ бжмъ рабомъ. да повѣдатъ къждо васъ сво мꙙ.  санъ  отъьство С 99.7 слꙑшавъ бож рабъ. ѹмлвъ сꙙ отъ благодѣт нападе на вꙑѭ го.  облобꙑꙁаѧ  глаголааше С 526.11 прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ. прѣподобьнааго еппа. мол го попешт сꙙ о пештерѣ. рекꙿше о гробѣ С 531.26 дъшт нѣкого сьвѣтнка. отъ неста бѣса мѫма. вьпꙗше стааго прꙁꙑваѭшт. прведꙿше же ѭ къ бжю рабѹ родтел҄е ѧ. молꙗахѫ го помловат ѭ С 518.6 робъ [рабъ] хрьстовъ [хрьстосовъ] [ὁ] δοῦλος [τοῦ] Χριστοῦ Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин ѣко тѹждѧ грѣхꙑ вьꙁемⷧетъ. нѣстъ лѣпо да менѹетъ сѧ хвъ рабъ СЕ 104а 8 скѹсьн же  доб хсов раб. съ ѹпꙿванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост. ождаѭште. да некъл нѣкъгда  т съподобꙙтъ сꙙ прославт ба С 98.10 мѫенкъ рее. не жърѫ рѣхъ т ѹбо ꙗко хсовъ робъ смъ С 106.5 повелѣ првест рабꙑ хсовꙑ на сѫдште С 99.5 М З А СК ЗП У Е СП СС СЕ К С Г БН КН Л П3 П5 СН Т Гр δοῦλος παῖς οἰκήτης ϑεράπων ἄνϑρωπος ἱκέτης υἱός рабъ рабь рап рѡбь Нвб роб ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Робино МИ Робово МИ СНМБ Робавци МИ АП,ПСС Робавото МИ ИД,МНЛом Робин дол МИ Робавене МИ Робови ниве МИ ЙЗ,МИПан Робовец МИ ЙЗ,МИПир Роб ЛИ Робо ЛИ Робов ФИ Робовски ФИ Робски ФИ Робе ЛИ Робев ФИ СтИл,РЛФИ Срв раб остар поет ОА ЕтМл БТР АР