Исторически речник
рана  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ранаранꙑ, ранѫранѣранѫ, ранѹраноѭ, раноѫ, раноѧ, раноюранѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
раноранꙑранъ, раньранамъ, ранамьранамранахъ, ранахь
NfOuNfGuNfDu
ранѣранѹранама
рана -ꙑ ж 1. Рана, наранено място; язва ѹтвръд  вꙿсегꙿда. ранꙑ крстъ свъ на тѣлѣ своемь ност. ꙇмьже емѹ вꙿсь мръ распѧтъ сѧ.  онъ вꙿсемѹ мрѹ СЕ 94b 2 повелѣ соль съ оцътомъ съмѣсвъше полват ранꙑ го.  сѹкномъ въстрат С 116.19  се мѹ глагол҄ѫштѹ. сьндошꙙ ранꙑ дъранꙗ го. ꙗкоже вьсе пльт го обнажт сꙙ С 162.6 Образно. вьсмръдѣшѩ сѩ ї съгнішѩ ранꙑ моѩ. отъ лца беꙁѹмѣ моего СП 37.6 Срв. СЕ76а 13 2. Удар с бич, побой, мъчение, изтезание не вѣдѣвꙑ же сътворь же достонаа ранамъ бъень бѫдетъ малꙑ М Лк 12.48 З бѭштї же беꙁꙿ млост бꙗхѫ. онъ же бнъ  прѣбꙑвъ многꙑ асꙑ вь тѣхъ ранахъ беꙁъ гласа прѣда дѹшѫ С 47.10 стрѣлꙑ отроѧ мамъ ранꙑ вашꙙ. тѣло бо бш. же аште дрьꙁѣ сътрьптъ. славьнѣ вѣньатъ сꙙ С 88.10 она же  нанесенꙑѧ ма ранꙑ добь сътрьпѣвъша.  съ пострадавъшм прътъша сꙙ С 213.16 вдѣвъ хъ їѡсфъ ... не обнаж меа. н въ тьмнц ꙁатвор. н гладь ꙁамор. н ранꙑ дастъ С 367.15 нъ гь нашꙿ їу хь не подражлъ. ꙁлобѫ хѹлънꙑхъ ждовъ. нъ  плешт сво даꙗше на ранꙑ. по пророьскѹмѹ С 481.3 Образно. аште оправъданіѣ моѣ оскврънѩтъ ... посѣштѫ жьꙁломь беꙁаконьнꙑхъ. ї ранамі неправедьнꙑхъ СП 88.33 3. Болест, страдание, мъка ꙇ абе сѧкнѫ стоьнкъ кръве еѩ. ꙇ раꙁѹмѣ тѣломъ ѣко цѣлѣатъ отъ ранꙑ М Мк 5.29 З А СК У въ тъ асъ сцѣл мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ  дхъ ꙁълъ М Лк 7.21 З вѣра твоѣ спс тѧ д съ мромъ. ꙇ бѫд цѣла отъ ранꙑ твоеѩ М Мк 5.34 З сълож ранѫ сѭ съ тѣлес его. ꙇ сплън  съдравѣ СЕ 30b 4 ѣко тꙑ есі гі ѹпъваніе мое ... не прідетъ къ тебѣ ꙁъло. ї рана не прістѫпітъ тѣлесі твоемь СП 90.10 4. Прен. Беда, нещастие, страдание събьрашѩ сѩ на мѩ ранꙑ ї не юхъ. раꙁдѣлшѩ сѩ ї не ѹмлшѩ сѩ СП 34.15 многꙑ ранꙑ грѣшънѹмѹ ѹпъваѭштаго же на гѣ мілость обідетъ СП 31.10 стоꙿне добрꙑхꙿ ... враѹ вьсемогꙑ. цѣл многꙑ отъ дꙗвола прімꙿшѫ ранꙑ С 392.14 въꙁложт ранꙑ ἑπιβάλλω τὰς βασάνους Подложа някого на мъчения, на изтезания повелѣ горьшꙙ въꙁложті на н҄ь ранꙑ. да вь тѣхъ ѹмьретъ даже не прдетъ кононъ С 47.7 ранꙑ прѩт μαστιγόομαι, δέχομαι ἀγῶνα βασάνων Бивам наранен, подложен съм на мъчения ѣко нѣстъ въсклоненіѣ во съмрътіхъ. ї ѹтвръжденіѣ въ ранахъ іхъ. въ трѹдѣхъ ловѣіхъ не сѫтъ. і съ лкꙑ не прімѫтъ ранъ СП 72.5 жъреш л  поклонш сꙙ сльньцѹ  огню  водѣ ... л прмеш ранꙑ на тѣлес свомъ С 261.22 М З А СК У СП СЕ С Гр πληγή μάστιξ μώλωψ φραγέλλωσις βάσανος αἰκισμός στίγμα Нвб рана ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА