Исторически речник
радоват сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
радоват сѧрадѹѭ, радѹѫ, радѹѧ, радѹюрадѹш, радѹеш, радѹѹшрадѹтъ, радѹетъ, радѹѹтъ, радѹть, радѹеть, радѹѹть, радѹт, радѹет, радѹѹтрадѹмъ, радѹемъ, радѹѹмъ, радѹмь, радѹемь, радѹѹмь, радѹм, радѹем, радѹѹм, радѹмо, радѹемо, радѹѹморадѹте, радѹете, радѹѹте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
радѹѭтъ, радѹѫтъ, радѹѧтъ, радѹютъ, радѹѭть, радѹѫть, радѹѧть, радѹють, радѹѭт, радѹѫт, радѹѧт, радѹютрадѹвѣ, радѹевѣ, радѹѹвѣрадѹта, радѹета, радѹѹтарадѹте, радѹете, радѹѹтерадѹрадѹ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
радѹмъ, радѹмь, радѹмрадѹтерадѹвѣрадѹтарадовахъ, радовахь, радовахрадова
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
радоварадовахомъ, радовахомь, радовахмꙑрадовастерадовашѧ, радвашѫ, радоваше, радоваша, радовахѫрадоваховѣрадоваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
радовастерадоваахъ, радовахъ, радѹꙗхъ, радоваахь, радовахь, радѹꙗхь, радоваах, радовах, радѹꙗхрадовааше, радоваше, радѹꙗшерадовааше, радоваше, радѹꙗшерадоваахомъ, радовахомъ, радѹꙗхомъ, радоваахомь, радовахомь, радѹꙗхомь, радоваахом, радовахом, радѹꙗхомрадоваашете, радовашете, радѹꙗшете, радоваасте, радовасте, радѹꙗсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
радоваахѫ, радовахѫ, радѹꙗхѫ, радоваахѹ, радовахѹ, радѹꙗхѹрадовааховѣ, радоваховѣ, радѹꙗховѣрадоваашета, радовашета, радѹꙗшета, радовааста, радоваста, радѹꙗстарадоваашете, радовашете, радѹꙗшете, радоваасте, радовасте, радѹꙗсте
радоват сѧ -радѹѭ сѧ -радѹш сѧ несв 1. Радвам се, изпитвам радост, ликувам  обрѣтъш съꙁꙑваатъ дрѹгꙑ.  сѫсѣдꙑнѧ глѭшт. радѹте сѧ съ мъноѭ. ѣко обрѣтъ драгмѫ ѭже погѹбхъ М Лк 15.9 З. Срв.СЕ 85b 11—12 ꙇ егꙿда с вꙿсѣ прмеш. радостѭ радѹ сѧ.  веселемь весел сѧ СЕ 90b 3 радѹѧ же сꙙ алеѯандръ въско въ сковрадѫ. дінъ же вьнде С 157.28 свꙙтаꙗ же доста радѹѭшта сꙙ.  поѭшта  глагол҄ѫшта С 185.2—3 же ꙁа ѹтра въстаѭште. гда сѫꙙтъ вно. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал С 267.17  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сѧ С 205.24 прмъше же свꙙт отъвѣтъ. дошꙙ радѹѭште сꙙ  славꙙште господа С 180.27—28 рее бо радѹ сꙙ ꙁѣло дьшт сѡнꙗ. се цѣсарь тво грꙙдетъ т правьдвъ.  вьсѣдъ на жрѣбꙙ юно С 324.17—18 пѫть на спасень вьскрѣшенмъ дарьствовалъ. вьс ѹбо радѹмъ сꙙ. грамъ. веселмъ сꙙ С 489.1 Образно. сѫдітъ людемъ въ правъдѫ да веселѩтъ сѩ нбса і радѹетъ сѩ ꙁемлѣ СП 95.11  дѹша отъ ꙁемль сподьн҄хъ стръжена бꙑстъ ... н сьмрьт протвъ ставъш. нъ радѹѭшт сꙙ сво тѣло поꙁна С 317.26 съпꙙшт отъ вѣка радѹте сꙙ. сѣдꙙшт вь тьмѣ  вь сѣн сьмрьтьнѣ велкꙑ свѣтъ прмѣте С 449.7—8 Радвам се на някого или нещо. радѹіте сѩ бѹ помоштьнікѹ нашемѹ. въсклікнѣте бѹ їѣк(л)овлю СП 80.2 работате гві съ страхомъ.  радѹіте сѩ емѹ съ трепетомъ СП 2.11 Срв. С285.14— 15 да постъїдѩтъ сѩ  посрамлѣѭтъ сѩ въкѹпѣ. радѹѭштеї сѩ ꙁъломъ моїмъ СП 34.26 не хотꙙ съмрьт грѣшьнꙑмъ. радѹш сꙙ сьмрьт дрѹжьн҄. е радѹѭ сꙙ С 314.21—22 Радвам се за някого или нещо. обае о семь не радѹте сѧ ѣко дѹс вамъ повнѹѭтъ сѧ М Лк 10.20 З А СК дрѹгъ женховъ стоѩ  послѹшаѩ его. радостѭ радѹѹтъ сѧ ꙁа гласъ женховъ. с ѹбо радость моѣ сплън сѧ М Йо 3.29А радѹте сѧ праведн о г Е 24б 15  радѹѭтъ сѧ о немь аћл. веселѧтъ сѧ праведьн СЕ 101b 2 он же рѣшꙙ. мꙑ о схъ бѣхомꙿ  о схъ радѹмъ сꙙ же на ловѣкъ бꙑт спрьва С 37.15 тъгда блаженꙑ сак҄ радѹѧ сꙙ о ѹстрон црькъвьнѣѣмъ.  правꙑѧ вѣрꙑ С 203.2—3 любтъ же  любꙙштꙙѧ го. славтъ же  славꙙштꙙѧ го. радѹтъ сꙙ о мрѣ. же дрѹгъ дрѹга любтъ С 29.8 2. Само в повелително наклонение, като обръщение за поздрав, приветствие a) радѹ сѧ ед a) χαῖρε, χαίροις Здравей! Радвай се! ꙇ абье прстѫпь къ св рее емѹ. радѹ сѧ равьв.  облобꙑꙁа  М Мт 26.49 А СК Б радѹ сѧ благодатънаѣ гъ съ тобоѭ. блгсна тꙑ въ женахъ М Лк 1.28 З А емѹже юдѣ поклоншѧ сѧ. рѫгаѭще сѧ  глѭще. радѹ сѧ црю юдѣскъ СЕ 50а 5 радѹ сѧ обрадованаꙗ невѣсто.  родтельнце ста С 251.11 т съ агг҄еломъ невдмо съпьрѫ сꙙ. къде с нꙑн҄ꙗ с же радѹ сꙙ мьнѣ глагола С 242.9—10 Образно. да вꙿс вьпемъ т. радѹ сѧ едное спене дшамъ нашмъ СЕ 84b 13 радѹ сѧ крьтⷭ҇е ст трѧстьн на немьже. еднь ѡⷣ троѧⷰ пльтоносець. пргвоꙁⷣ сѧ ТФ Б 4 радѹ сꙙ погрѫжьшꙗ вь рѣвѣ сьмрьть матерьн҄ѫ. радѹ сꙙ дѹшевънꙑ храме божї. радѹ сꙙ обьште жлште. небес  ꙁем С 251.13, 15, 16 b) радѹта сѧ дв χαίρετε Здравейте! Радвайте се! ꙇ се съ сърѣте  глѧ радѹта сѧ. онѣ же прстѫпьш ѩсте сѧ ꙁа ноѕѣ его.  поклонсте сѧ емѹ М Мт 28.9 З А М З А СК Б Н Е СП СЕ ТФ К С Р Гр χαίρω ἀγάλλομαι ἀγαλλιάομαι ἐπιχαίρω συγχαίρω τέρπομαι εὐφραίνομαι Нвб радовам [се], радувам [се] диал ОА Дюв НГер ДА радвам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА