Histdict - пѫтьникъ

Исторически речник

пѫтьнкъ [+]

Nmos	Nmgs	Nmds	Nmas	NmEs	Nmis
пѫтьнкъ, пѫтьнкь, пѫтънкъ, пѫтънкь, пѫтнкъ, пѫтнкь	пѫтьнка, пѫтънка, пѫтнка	пѫтьнкѹ, пѫтънкѹ, пѫтнкѹ	пѫтьнкъ, пѫтьнкь, пѫтънкъ, пѫтънкь, пѫтнкъ, пѫтнкь	пѫтьнка, пѫтънка, пѫтнка	пѫтьнкомь, пѫтьнкомъ, пѫтънкомь, пѫтънкомъ, пѫтнкомь, пѫтнкомъ
Nmls	Nmvs	Nmop	Nmgp	Nmdp	Nmap
пѫтьнцѣ, пѫтънцѣ, пѫтнцѣ	пѫтьне, пѫтъне, пѫтне	пѫтьнц, пѫтънц, пѫтнц	пѫтьнкъ, пѫтьнкь, пѫтънкъ, пѫтънкь, пѫтнкъ, пѫтнкь	пѫтьнкомъ, пѫтьнкомь, пѫтънкомъ, пѫтънкомь, пѫтнкомъ, пѫтнкомь	пѫтьнкꙑ, пѫтънкꙑ, пѫтнкꙑ
Nmip	Nmlp	NmOu	NmGu	NmDu
пѫтьнкꙑ, пѫтънкꙑ, пѫтнкꙑ	пѫтьнцѣхъ, пѫтьнцѣхь, пѫтънцѣхъ, пѫтънцѣхь, пѫтнцѣхъ, пѫтнцѣхь	пѫтьнка, пѫтънка, пѫтнка	пѫтьнкѹ, пѫтънкѹ, пѫтнкѹ	пѫтьнкома, пѫтънкома, пѫтнкома

пѫтьнкъ -а м Пътник; човек, който пътува, който се намира на път; странник пѫтꙿнкъ же кꙿто ммодꙑ.  мьнꙙ бл҄ꙋдомѫ вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ  съꙁьрѣвъшѫ.  вьꙁлюбвъ прѣклонвъ сꙙ вьꙁꙙ на годѣ С 40.25 гостньц хъ слꙑ проповѣдаахѫ. пѫт хъ цѣльбꙑ пѫтьнкомь проповѣдаахѫ. вьса юдеа спльн сꙙ благодѣан С 323.24 Изч С Гр ὁδοιπόρος пѫтꙿнкъ Нвб пътник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА