Исторически речник
пъвань  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
пъван, пъваньпъванꙗ, пъвана, пъваньꙗпъваню, пъванѹ, пъваньюпъванмь, пъваньмь, пъванмъ, пъваньмъ, пъванмь, пъванмъпъван, пъвань, пъванпъванꙗ, пъвана, пъваньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
пъван, пъвань, пъванепъванмъ, пъваньмъ, пъванмь, пъваньмь, пъванмъ, пъванмь, пъваномъ, пъванамъпъван, пъвань, пъван, пъванмпъванхъ, пъваньхъ, пъванхь, пъваньхь, пъванхъ, пъванхьпъван, пъваньпъваню, пъванѹ, пъванью
NnDu
пъванма, пъваньма, пъванма, пъванма
пъвань -ꙗ ср 1. Надежда, упование  съ мноꙁѣмъ пꙿванмъ на небо вьꙁдеш.  насꙑтш сꙙ цѣсарьства С 384.4 аште бо  накажемꙑ то сь мноꙁѣмь нꙑ ѹбо пьванмъ на сѫдшт поставтъ хрстосовѣ С 382.16 въстанѣта глагол҄ꙙ  поката сꙙ.  грѣс ваю оставьꙗѭтъ сꙙ.  ꙗко ѹставвъша сꙙ въстаста съ пъванмъ С 211.14 2. Дръзновение, дързост, смелост  глаахѫ съ пъванмъ. дрѹгъ къ дрѹгѹ блюдѣте сꙙ братꙗ. не отъвръꙁѣмъ сꙙ господа нашего їс хса С 175.10—11 Одързостяване, прекалена самонадеяност. пьван бо стоѧштѹѹмѹ твортъ паст сꙙ. а отъаан лежꙙштѹѹмѹ не дастъ въстат С 409. 28 Изч С Гр παρρησία ϑάρσος τὸ ϑαρρεῖν пъван пьван пꙿван Нвб Срв [у]пование книж ОА ЕтМл БТР АР