Исторически речник
прѣсѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣсѫтпрѣсѫѫ, прѣсѫѹпрѣсѫшпрѣсѫтъ, прѣсѫть, прѣсѫтпрѣсѫмъ, прѣсѫмь, прѣсѫм, прѣсѫмопрѣсѫте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣсѫѧтъ, прѣсѫѧть, прѣсѫѧтпрѣсѫвѣпрѣсѫтапрѣсѫтепрѣсѫпрѣсѫ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣсѫмъ, прѣсѫмь, прѣсѫмпрѣсѫтепрѣсѫвѣпрѣсѫтапрѣсѫхъ, прѣсѫхь, прѣсѫхпрѣсѫ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣсѫпрѣсѫхомъ, прѣсѫхомь, прѣсѫхом, прѣсѫхмꙑпрѣсѫстепрѣсѫшѧ, прѣсѫшѫ, прѣсѫша, прѣсѫше, прѣсѫхѫпрѣсѫховѣпрѣсѫста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣсѫстепрѣсѫаахъ, прѣсѫахъ, прѣсѫаахь, прѣсѫахь, прѣсѫаах, прѣсѫахпрѣсѫааше, прѣсѫашепрѣсѫааше, прѣсѫашепрѣсѫаахомъ, прѣсѫахомъ, прѣсѫаахомь, прѣсѫахомь, прѣсѫаахом, прѣсѫахомпрѣсѫаашете, прѣсѫашете, прѣсѫаасте, прѣсѫасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣсѫаахѫ, прѣсѫахѫ, прѣсѫаахѹ, прѣсѫахѹпрѣсѫааховѣ, прѣсѫаховѣпрѣсѫаашета, прѣсѫашета, прѣсѫааста, прѣсѫастапрѣсѫаашете, прѣсѫашете, прѣсѫаасте, прѣсѫасте
прѣсѫт -прѣсѫѫ -прѣсѫш св Пресуша; направя нещо да пресекне, да престане да тече [образно] тꙑ влко ра нꙑнѣ. прѣсѫт ꙇстоьнкъ кръв сеѩ. ꙇ побѣд вꙿсѭ слѫ болѣꙁньнѫѭ. ꙇ дажд рабѹ твоемѹ съдраве. волеѭ  благодѣтѭ. оца твоего нбсънааго. прославльшааго тѧ СЕ 29b 2 стое кръвь ѣꙁвоѭ ꙁдребръ свохъ. хе бже нашъ. прѣсѫлъ ес. вꙿсѧ ꙇстоьнкꙑ непрѣꙁннꙑ. ꙇ недѫжьнꙑѩ. ꙇ побѣдлъ ес. вꙿсѭ слѫ вражѭ СЕ 29а 21—22 тꙑ влко гі ... ждені трѧсавцѭ сѭ ... вꙿсѣхъ пѫте въходънꙑхъ. ꙁатвор е. вꙿсѧ пѫт въходънꙑѩ. прѣсѫ е ꙇстоьнкъ. отъ негоже сходтъ СЕ 45а 9—10 Изч СЕ Нвб Срв пресекна ’спра да тека’ ОА ВА НТ НГер БТР ДА