Исторически речник
прѣрѣкат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣрѣкатпрѣрѣкаѭ, прѣрѣкаѫ, прѣрѣкаѧ, прѣрѣкаюпрѣрѣкаш, прѣрѣкаеш, прѣрѣкаашпрѣрѣкатъ, прѣрѣкаетъ, прѣрѣкаатъ, прѣрѣкать, прѣрѣкаеть, прѣрѣкаать, прѣрѣкат, прѣрѣкает, прѣрѣкаатпрѣрѣкамъ, прѣрѣкаемъ, прѣрѣкаамъ, прѣрѣкамь, прѣрѣкаемь, прѣрѣкаамь, прѣрѣкам, прѣрѣкаем, прѣрѣкаам, прѣрѣкамо, прѣрѣкаемо, прѣрѣкаамопрѣрѣкате, прѣрѣкаете, прѣрѣкаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣрѣкаѭтъ, прѣрѣкаѫтъ, прѣрѣкаѧтъ, прѣрѣкаютъ, прѣрѣкаѭть, прѣрѣкаѫть, прѣрѣкаѧть, прѣрѣкають, прѣрѣкаѭт, прѣрѣкаѫт, прѣрѣкаѧт, прѣрѣкаютпрѣрѣкавѣ, прѣрѣкаевѣ, прѣрѣкаавѣпрѣрѣката, прѣрѣкаета, прѣрѣкаатапрѣрѣкате, прѣрѣкаете, прѣрѣкаатепрѣрѣкапрѣрѣка
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣрѣкамъ, прѣрѣкамь, прѣрѣкампрѣрѣкатепрѣрѣкавѣпрѣрѣкатапрѣрѣкахъ, прѣрѣкахь, прѣрѣкахпрѣрѣка
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣрѣкапрѣрѣкахомъ, прѣрѣкахомь, прѣрѣкахом, прѣрѣкахмꙑпрѣрѣкастепрѣрѣкашѧ, прѣрѣкашѫ, прѣрѣкаша, прѣрѣкаше, прѣрѣкахѫпрѣрѣкаховѣпрѣрѣкаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣрѣкастепрѣрѣкаахъ, прѣрѣкахъ, прѣрѣкаахь, прѣрѣкахь, прѣрѣкаах, прѣрѣкахпрѣрѣкааше, прѣрѣкашепрѣрѣкааше, прѣрѣкашепрѣрѣкаахомъ, прѣрѣкахомъ, прѣрѣкаахомь, прѣрѣкахомь, прѣрѣкаахом, прѣрѣкахомпрѣрѣкаашете, прѣрѣкашете, прѣрѣкаасте, прѣрѣкасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣрѣкаахѫ, прѣрѣкахѫ, прѣрѣкаахѹ, прѣрѣкахѹпрѣрѣкааховѣ, прѣрѣкаховѣпрѣрѣкаашета, прѣрѣкашета, прѣрѣкааста, прѣрѣкастапрѣрѣкаашете, прѣрѣкашете, прѣрѣкаасте, прѣрѣкасте
прѣрѣкат -прѣрѣкаѭ -прѣрѣкаш несв 1. Противореча, възразявам ꙇ поемъ і петръ наѧтъ прѣрѣкат емѹ глѧ М Мт 16.22 Оплаквамсе, недоволствам. ꙗкоже агнꙙ прѣдъ стргѫштїмъ го беꙁъ гласа. не протвꙙ сꙙ. не прѣрѣкаѧ. хѹлмъ не въꙁъхѹлꙗаше С 481.8 2. Разисквам, обсъждам, анализирам каꙗ сѫтъ словеса с. ꙗже прѣрѣкаета къ себѣ ходꙙшта С 474.24—25 Срв. С474.27 С475.1 бѫдѫ  аꙁъ обьштьнкъ вашмъ словесемъ. мꙿже прѣрѣката С 474.30 Изч М С Гр ἐπιτιμάω ἀντιλέγω Нвб Срв пререка остар ВА