Исторически речник
прѣрѣкань  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
прѣрѣкан, прѣрѣканьпрѣрѣканꙗ, прѣрѣкана, прѣрѣканьꙗпрѣрѣканю, прѣрѣканѹ, прѣрѣканьюпрѣрѣканмь, прѣрѣканьмь, прѣрѣканмъ, прѣрѣканьмъ, прѣрѣканмь, прѣрѣканмъпрѣрѣкан, прѣрѣкань, прѣрѣканпрѣрѣканꙗ, прѣрѣкана, прѣрѣканьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
прѣрѣкан, прѣрѣкань, прѣрѣканепрѣрѣканмъ, прѣрѣканьмъ, прѣрѣканмь, прѣрѣканьмь, прѣрѣканмъ, прѣрѣканмь, прѣрѣканомъ, прѣрѣканамъпрѣрѣкан, прѣрѣкань, прѣрѣкан, прѣрѣканмпрѣрѣканхъ, прѣрѣканьхъ, прѣрѣканхь, прѣрѣканьхь, прѣрѣканхъ, прѣрѣканхьпрѣрѣкан, прѣрѣканьпрѣрѣканю, прѣрѣканѹ, прѣрѣканью
NnDu
прѣрѣканма, прѣрѣканьма, прѣрѣканма, прѣрѣканма
прѣрѣкань -ꙗ ср 1. Разпра, препирня, пререкание, спор ѣко вдѣхъ беꙁаконенье і прѣрѣканъе въ градѣ СП 54.10 положілъ нꙑ есі въ прѣканіѣ (погр. вм. прѣрѣканіѣ, Север., с. 107, бел. под линия) сѫсѣдомъ нашімъ СП 79.7 Нападки, обвинения. покрꙑеші ѩ въ кровѣ отъ прѣрѣканъѣ ѩꙁꙑкъ СП 30.21 Размирица, брожение. ꙁбаві мѩ отъ пр(.)рѣканъѣ людъска СП 17.44 2. Противоречие, несъгласие, разногласие самъ спсъ прблжь сꙙ дѣше с н҄ма. наста дѹшевьнꙑ крьмь. рѣшт прѣрѣканьꙗ ю С 474.18 вода прѣрѣканьꙗ о море. На това място Мойсей и Арон разгневили Бога, поради което не им е било позволено да преминат р. Йордан ѹслꙑшахъ тѩ въ таінѣ бѹрьнѣ. їскѹсіхъ тѩ на водѣ прѣрѣньѣ (погр. вм. прѣрѣканьіѣ, Север., с. 109, бел. под линия) СП 80.8 Изч СП С Гр ἀντιλογία прѣрѣкані прѣрѣканъ прѣрѣканъе Нвб пререкание ОА ВА ЕтМл БТР АР