Исторически речник
прѣльстт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣльсттпрѣльщѫ, прѣльщѹпрѣльстшпрѣльсттъ, прѣльстть, прѣльсттпрѣльстмъ, прѣльстмь, прѣльстм, прѣльстмопрѣльстте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣльстѧтъ, прѣльстѧть, прѣльстѧтпрѣльствѣпрѣльсттапрѣльсттепрѣльстпрѣльст
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣльстмъ, прѣльстмь, прѣльстмпрѣльсттепрѣльствѣпрѣльсттапрѣльстхъ, прѣльстхь, прѣльстхпрѣльст
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣльстпрѣльстхомъ, прѣльстхомь, прѣльстхом, прѣльстхмꙑпрѣльстстепрѣльстшѧ, прѣльстшѫ, прѣльстша, прѣльстше, прѣльстхѫпрѣльстховѣпрѣльстста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣльстстепрѣльщаахъ, прѣльщахъ, прѣльщаахь, прѣльщахь, прѣльщаах, прѣльщахпрѣльщааше, прѣльщашепрѣльщааше, прѣльщашепрѣльщаахомъ, прѣльщахомъ, прѣльщаахомь, прѣльщахомь, прѣльщаахом, прѣльщахомпрѣльщаашете, прѣльщашете, прѣльщаасте, прѣльщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣльщаахѫ, прѣльщахѫ, прѣльщаахѹ, прѣльщахѹпрѣльщааховѣ, прѣльщаховѣпрѣльщаашета, прѣльщашета, прѣльщааста, прѣльщастапрѣльщаашете, прѣльщашете, прѣльщаасте, прѣльщасте
прѣльстт -прѣльщѫ -прѣльстш св 1. Измамя, заблудя, излъжа блюдѣте сѧ нктоже васъ да не прѣльсттъ М Мт 24.4 ЗI, А, СК. Срв. Мк 13.5 М З ꙇ мъноѕ лъж прц въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ М Мт 24.11 ЗI А СК ЗП ꙇ дадѧтъ ꙁнаменѣ велѣ  юдеса. ѣко прѣльстт. аште естъ въꙁможъно ꙁбъранꙑѩ М Мт 24.24 З, А, СК. Срв.Мк 13.22 М З въ день пеал моеѩ ба въꙁіскахъ. рѫкама моіма ноштьѭ прѣдъ німъ і не прѣльштенъ бꙑхъ СП 76.3 не ѹбо же сѧ его. н пакꙑ прѣльщенъ бѫд ꙇмь СЕ 88b 9 не отъвръгѫ сꙙ аурлꙗне томтелю  непрѣподобьне. не прѣльстш рабꙑ бога вꙑшьнꙗаго С 1.28 васъ бо могѫтъ прѣльстт. пон҄еже потаѭтъ сꙙ вамъ С 127.15 въскѫѭ мꙙ господ тольма прѣꙁьрѣ. ꙗкоже мꙙ прѣльстт.  мьнѣт достонна сѫшта сттел҄ьства їѡана С 287.9—10  дꙗволъ же прѣобраꙁѹетъ сѧ въ ангела свѣтъла. н(е да въꙁвратть сѧ) д(еже  бѣ. нъ да прѣ)льст(ть лвкꙑ) Х IIАб 3 Прич. мин. страд. като същ. прѣльщенъ, –ꙑ πλανηϑείς, ἀπατηϑείς Заблуден, измамен, излъган съпасъ прѣльштенааго ловѣка. рѹштъ прѣльсть. освѣттъ тъмьнꙑѧ С 329.15 да аште ѹбо не бꙑ въсталъ ꙗвѣ. ꙗкоже акꙑ прѣльштен с С 441.30 прѣльщен м мн οἱ πλασϑέντες Заблудените, измамените хора поміловавъ прѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ К 10а 38 2. Прелъстя, съблазня, измамя своѭ вльхвовънѫѭ хꙑтростѭ ꙁмѣнꙗѧ сꙙ ... же тѣмъ ꙁмѣн҄енїмъ прѣльст женꙑ доброродьнꙑѧ С 7.26—27 прстѫп дꙗволъ.  ѹподобвъ сꙙ ꙁмї прѣльст ѭ С 9.15  прѣльстьнкъ сꙑ.  дꙗволъ прѣльстт хоштетъ васъ С 34.9 прѣльствъ же с тъьнъ бꙑвъ въ срьдьц. окаанꙑ онъ рее сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ. тъъѭ да полѹѫ жꙁнь С 65.16 пьсе  въсхꙑштьне. не маш бо мене прѣльстт. раба бжꙗ С 102.11 нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла. н вьꙁможе прѣльстт бꙑвъше тѣмь неъстъно богобор С 197.21 прободенъ же бꙑстъ  копьмъ вь ребра. ꙁа прѧтѫѭ отъ ребръ адамовъ женѫ. ꙁан҄еже ѹбо ꙁмї еугѫ прѣльстлъ С 482.16 М З А СК ЗП СП СЕ К С Х Р Гр πλανάω ἀποπλανάω ἀπατάω δελεάζω συναρπάζω Нвб прелъстя, прелъстявам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР прелъщавам остар АК