Исторически речник
прѣꙁьрѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣꙁьрѣтпрѣꙁьрѭ, прѣꙁьрѧ, прѣꙁьрюпрѣꙁьршпрѣꙁьртъ, прѣꙁьрть, прѣꙁьртпрѣꙁьрмъ, прѣꙁьрмь, прѣꙁьрм, прѣꙁьрмопрѣꙁьрте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣꙁьрѧтъ, прѣꙁьрѧть, прѣꙁьрѧтпрѣꙁьрвѣпрѣꙁьртапрѣꙁьртепрѣꙁьрпрѣꙁьр
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣꙁьрмъ, прѣꙁьрмь, прѣꙁьрмпрѣꙁьртепрѣꙁьрвѣпрѣꙁьртапрѣꙁьрѣхъ, прѣꙁьрѣхь, прѣꙁьрѣхпрѣꙁьрѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣꙁьрѣпрѣꙁьрѣхомъ, прѣꙁьрѣхомь, прѣꙁьрѣхом, прѣꙁьрѣхмꙑпрѣꙁьрѣстепрѣꙁьрѣшѧ, прѣꙁьрѣшѫ, прѣꙁьрѣша, прѣꙁьрѣше, прѣꙁьрѣхѫпрѣꙁьрѣховѣпрѣꙁьрѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣꙁьрѣстепрѣꙁьрѣахъ, прѣꙁьрѣхъ, прѣꙁьрѧахъ, прѣꙁьрѧхъ, прѣꙁьрѣахь, прѣꙁьрѣхь, прѣꙁьрѧахь, прѣꙁьрѧхь, прѣꙁьрѣах, прѣꙁьрѣх, прѣꙁьрѧах, прѣꙁьрѧхпрѣꙁьрѣаше, прѣꙁьрѣше, прѣꙁьрѧаше, прѣꙁьрѧшепрѣꙁьрѣаше, прѣꙁьрѣше, прѣꙁьрѧаше, прѣꙁьрѧшепрѣꙁьрѣахомъ, прѣꙁьрѣхомъ, прѣꙁьрѧахомъ, прѣꙁьрѧхомъ, прѣꙁьрѣахомь, прѣꙁьрѣхомь, прѣꙁьрѧахомь, прѣꙁьрѧхомь, прѣꙁьрѣахом, прѣꙁьрѣхом, прѣꙁьрѧахом, прѣꙁьрѧхомпрѣꙁьрѣашете, прѣꙁьрѣшете, прѣꙁьрѣасте, прѣꙁьрѣсте, прѣꙁьрѧасте, прѣꙁьрѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣꙁьрѣахѫ, прѣꙁьрѣхѫ, прѣꙁьрѣахѹ, прѣꙁьрѣхѹ, прѣꙁьрѧахѹ, прѣꙁьрѧхѹпрѣꙁьрѣаховѣ, прѣꙁьрѣховѣ, прѣꙁьрѧаховѣ, прѣꙁьрѧховѣпрѣꙁьрѣашета, прѣꙁьрѣшета, прѣꙁьрѣаста, прѣꙁьрѣста, прѣꙁьрѧаста, прѣꙁьрѧстапрѣꙁьрѣашете, прѣꙁьрѣшете, прѣꙁьрѣасте, прѣꙁьрѣсте, прѣꙁьрѧасте, прѣꙁьрѧсте
прѣꙁьрѣт -прѣꙁьрѭ -прѣꙁьрш св 1. Погледна с презрение, с подигравка ісѩ въсѩ въсѩ кості моѩ. ті же смотрішѩ і прѣꙁърѣшѩ мѩ СП 21.18 не прѣꙁьр мене владꙑко. нъ ... помлѹ мꙙ неьствааго С 528.15— 16 прѣꙁьрѣнъ м ед [ὁ] παρεωραμένος Този, който е презрян, унижен, онеправдан благословесенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. полꙗтъ масломъ  вномъ. въпадъшааго вь раꙁбонкꙑ  прѣꙁьрѣна С 329.28— 29 2. Презра, пренебрегна, отхвърля ѣко прѣꙁьрѣ слово гне К 3а 2 прѣꙁьрѣшꙙ врѣменънѫѭ жꙁнь. да прославꙙтъ ба С 97.10 тѣмъ прѣꙁьрмъ нꙑнꙗшьне жть С 488.23 3. Изоставя, откажа се от някого, оставя без помощ ї ꙁатворі въ орѫжі люді своѩ.  достоѣніе свое прѣꙁьрѣ СП 77.62 гь въꙁдастъ ꙁа мѩ. гі млость твоѣ въ вѣкъ. дѣлъ рѫкѹ твоею не прѣꙁьр СП 137.8 не прѣꙁьр дшъ молѧщь сѧ тебѣ СЕ 15а 6 дажд емѹ гі цѣлъбь по вѣрѣ его. не помнаѩ грѣхъ мохъ. н прѣꙁьр мне въꙁлагаѭща на нь рѫкѫ моѭ въ мѧ твое СЕ 39а 13 нъ ꙁволвъꙶ твомь мⷧдемь. не прѣꙁьрѣт гꙑблѭщааго. н блѫдѧщааго оставвъ СЕ 78b 5—6 не бо прѣꙁьртъ гь любꙙштїхъ го въ стнѫ С 66.28 молте бога отъ рат. отъ глада  отъ пагѹбꙑ.  црькъвънааго тѣла не прѣꙁьрте. растрьꙁама С 67.22 въскѫѭ мꙙ господ тольма прѣꙁьрѣ С 287.9 4. Оставя без внимание, сметна за маловажно смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстънааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ напсавъ.  посълавъ того поѹштааше. ово накаꙁанмъ ово ептмѭ. да сꙙ останетъ ѹже к томѹ. отъ таковꙑѧ богоборънꙑѧ хѹлꙑ С 188.14—15 5. Простя, проявя снизхождение, смиля се съподоб нꙑ къ себѣ въꙁвратт сѧ ... прѣꙁьр беꙁаконѣ наша. щедротам твом СЕ 62b 10 прꙇм  обꙑанꙑмь твомь клюбемь. прѣꙁьрѧ прѣгрѣшенѣ его СЕ 75b 15—16 гі бже нашъ. вьвед раба твоего сего. въ дховънꙑ дворꙑ. ꙇ прьт  въ словесъное твое стадо. прѣꙁьрѧ помꙑшленѣ его. отъ плътънꙑхъ похоте. тьщань. ꙇ льст жтскꙑѩ СЕ 100b 19 СП СЕ К С Гр ἐφοράω ὑπεροράω παροράω συγχωρέω ἐπιμετρέω καϑαίρω прѣꙁърѣт Нвб презра, презирам ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР