Исторически речник
прѣдълежат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прѣдълежатпрѣдълежѫ, прѣдълежѹпрѣдълежшпрѣдълежтъ, прѣдълежть, прѣдълежтпрѣдълежмъ, прѣдълежмь, прѣдълежм, прѣдълежмопрѣдълежте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прѣдълежѧтъ, прѣдълежѧть, прѣдълежѧтпрѣдълежвѣпрѣдълежтапрѣдълежтепрѣдълежпрѣдълеж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прѣдълежмъ, прѣдълежмь, прѣдълежмпрѣдълежтепрѣдълежвѣпрѣдълежтапрѣдълежахъ, прѣдълежахь, прѣдълежахпрѣдълежа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прѣдълежапрѣдълежахомъ, прѣдълежахомь, прѣдълежахом, прѣдълежахмꙑпрѣдълежастепрѣдълежашѧ, прѣдълежашѫ, прѣдълежаша, прѣдълежаше, прѣдълежахѫпрѣдълежаховѣпрѣдълежаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прѣдълежастепрѣдълежаахъ, прѣдълежахъ, прѣдълежаахь, прѣдълежахь, прѣдълежаах, прѣдълежахпрѣдълежааше, прѣдълежашепрѣдълежааше, прѣдълежашепрѣдълежаахомъ, прѣдълежахомъ, прѣдълежаахомь, прѣдълежахомь, прѣдълежаахом, прѣдълежахомпрѣдълежаашете, прѣдълежашете, прѣдълежаасте, прѣдълежасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прѣдълежаахѫ, прѣдълежахѫ, прѣдълежаахѹ, прѣдълежахѹпрѣдълежааховѣ, прѣдълежаховѣпрѣдълежаашета, прѣдълежашета, прѣдълежааста, прѣдълежастапрѣдълежаашете, прѣдълежашете, прѣдълежаасте, прѣдълежасте
прѣдълежат -прѣдълежѫ -прѣдълежш несв 1. Лежа, намирам се пред някого, нещо мнꙙште на ꙁѣден мъ прѣдълежат. ꙁвѣрьнѹѹмѹ нашьствю С 558.19—20 Прич. сег. деят. като същ. прѣдълежѧще Които лежат пред някого  рее к нма агг҄елъ. прмѣта отъ прѣдълежꙙштхъ прѣдъ вама брашънъ. ꙗже посъла вама господь богъ С 182.12—13 прѣдълежѧщаꙗ ср мн τὰ προκείμενα Нещата, които лежат, които се намират някъде прде хс  нꙑнꙗ тъжде. же трепеꙁѫ онѫ ѹтвор. с  нꙑнꙗ сѭ ѹтвара. не бо сть ловѣкъ творꙙ прѣдълежꙙштаа. бꙑт пльт  крьв хрстосовѣ С 420.15 Срв. К8а 14—15 2. Прен. Предлагам се, предоставям се на някого свꙙтꙑ ріне рее. не пробрꙙштѫ сьмрьт. жꙁн прѣдълежꙙшт. нъ да отъ бога жꙁнь прмѫ С 253.5 агркола вовода глагола. дꙿно отъ двою прѣдълежтъ вамъ. л жъръше богомъ ... л не покорвъше сꙙ отъѧт жвота  вонъство С 70.2 прѣдълежѧ προκείμενος Който се предлага дъвѣма прѣдълежꙙштема вештьма ... дно ꙁволте. л отъврѣшт сꙙ ха  съ нам веселт сꙙ. лі не покорꙙште сꙙ меемъ дьнесь съконат сꙙ С 59.13 3. Прен. Предназначен съм, предопределен съм ст прѣсⷣтоѫщмь. дарꙋ намь благость. ст крьтⷭ҇е аполⷭ҇омь похвало.  ѹтврьжⷣене ст крьтⷭ҇е. прѣлⷣежѫщ на поклонене дьнесь ТФ А 3  абь не по мноꙁѣ полѹвъш о немже мол. ѧ сꙙ прѣдълежꙙштааго пѫт С 559. 15—16 прѣдълежѧ προκείμενος Определен, наличен  дрѹга дрѹгѹ ѹтѣша т оставлен. много же ѹбо  вьнѣшьньіхъ вешт скѹшене на прѣдълежшт раꙁѹмъ польꙃеват ЗЛ IIа 9—10 4. Прен. Съществувам вꙑ вдѣсте  повѣдате. людскѫ ꙁемл҄ѫ  декапол҄тъскѫ. ꙁгорѣвъшѫ огн҄емъ  прѣдълежꙙштѫ до нꙑн҄ѣшьнꙗго. на покаꙁан неьствꙑмъ С 129.4 5. Само 3л. Предстои, ще се случи вѣдѣ се братꙗ ꙗко нкꙑже ловѣкъ бе съмрьт. да аште съмрьть прѣдьлежтъ. съмрьт да ѹбѣжмъ вѣьнꙑѧ С 63.20 Прич. сег. деят. като същ. прѣдълежꙙ προκείμενος Който предстои да се случи велкъ же день тврⷪꙙште аполѡнѹ ... сьбраѭштѹ сꙙ народѹ.  хотꙙште ꙁꙿ града ꙁлѣст. вънеꙁаапъ прстѫпвъ стꙑ кононъ. покаꙁа сꙙ мъ вь томь градѣ.  вдѣвъ ѧ въорѫжьшꙙ сꙙ  ѹготовьшꙙ сꙙ. на прѣдьлежꙙштаꙗ неьстꙗ С 26.27 прѣдълежѧще ср ед τὸ προκείμενον Предстоящето нъ да на прѣдълежѧште прѣдемъ С 247.7—8 потрѣбьнѣ намъ ѹꙗшнꙗт прѣдълежѧштее ЗЛ Iб 7 СС ТФ К С ЗЛ Гр πρόκειμαι прѣдьлежат прѣдлежат Нвб Срв предлежа ВА ЕтМл