Исторически речник
прѣдъ  
прѣдъ предл I. С вин. 1. За означаване посока на движение пред лице или предмет: към, пред шъдъшю же емѹ прѣдъ врата. ѹꙁьрѣ і дрꙋгаꙗ раба  гла емѹ СК Мт 26.71 прѣдо нь пріпадѫтъ етіопѣні. ї враѕі его пръсть поліжѫтъ СП 71.9 кадло прносмъ прѣдъ тѧ гі СЕ 42а 8 въведенѹ же бꙑвъшѹ прѣдъ воводѫ С 48.1 самъ прдохъ антѹпате прѣдъ тꙙ. прѣдъборнкъ бꙑвъ дрѹжнѣ сво С 99.27 2. За означаване преди какъв момент от времето се извършва нещо: преди неⷣ҇ (прѣ)дъ въꙁдвгъ крста Е 30а 2—3 II. С тв 1. За означаване на положение или действие в пространството пред лице или предмет: пред петръ же стоꙗ прѣдъ вратꙑ вьнѣ. ꙁде же ѹенкъ тъ. же бѣ ꙁнаемъ архереов.  рее вратарев въвед петра СК Йо 18.16 поклонтъ сѧ колѣнома по клѧкъ. прѣдъ стмъ крст(о)мъ Е 31а 3 ппъ твор моⷧ сѭ прⷣѣ трапеꙁоѭ СЕ 10b 1  лежꙙште прѣдъ ногама мол҄ꙗхѫ сꙙ мѹ С 39.15—16 шъдъше на онѫ странѫ въꙁштате прѣдъ градомъ С 151.20 бъ же стоꙗше  стоѧ млъааше прѣдъ двьрьм ловѣъскꙑм стоѧ С 432.14  вдѣшꙙ свꙙтаꙗ сѣдꙙшта.  аггела господьнꙗ стоꙙшта прѣдъ ꙁвѣрьм.  не даѭштѹ прблжт сꙙ м С 184.10 2. За означаване посока на движение пред лице или предмет: пред, на, към не дадте стаго псомъ. н помѣтате бсьръ вашхъ прѣдъ свньѣм. да не поперѫтъ хъ ногам свом М Мт 7.6 З А СК ꙇ поставѧтъ ѣ прѣдъ олътаремь СЕ 9а 21  постав ꙗ прѣдъ сѫдштемъ С 7.4 то ѹбо владꙑка. подоба т бѣ положт сьребро мо прѣдъ продаѭштм С 377.8 повръже себе прѣдъ ногама раба бж. молꙙ го кѹпно же  кльнꙑ сꙙ С 524.14 3. За означаване на лице, по отношение на което се извършва действието: пред вꙑ есте оправъдаѭште себе прѣдъ лвкꙑ. бъ же вѣстъ срдца ваша. ѣко еже естъ въ лвцхъ вꙑсоко. мръꙁость прѣдъ бмь естъ М Лк 16.15 З А СК ѣже о сѣ наꙁарѣннѣ. ꙇже бꙑстъ мѫжъ пркъ сленъ. дѣломь  словомь прѣдъ бмъ  вьсѣм людьм М Лк 24.19 З А въставъ дѫ къ отцю моемѹ. ꙇ рекѫ емѹ отъе съгрѣшхъ на небо  прѣдъ тобоѭ М Лк 15.18 З, А, СК. Срв.Лк 15.21 М З А СК вьсѣкъ ѹбо же сповѣстъ мѧ прѣдъ лвкꙑ. ꙇсповѣмъ і  аꙁъ прѣдъ отцмь момъ же естъ на нбсхъ М Мт 10.32 З А СК сповѣмъ ті сѩ въ вѣкъ ѣко створілъ есі. ї тръплѫ імѩ твое ѣко благо прѣдъ прⷣѣнꙑм твом СП 51.11 тебѣ едіномѹ съгрѣшіхъ ї ꙁълое прѣдъ тобоѭ створхъ СП 50.6 ꙇже съгрѣшшѧ къ тебѣ. млоствъ бѫд ꙇмъ ... ꙁане нкътоже прѣдъ тобоѭ стъ бѫдетъ СЕ 65b 20 4. За означаване преди какъв момент от времето се извършва нещо: преди, пред въ сѫⷠ҇ прѣдъ въꙁдвгомь крста ... въ неⷣ҇ прѣдъ вьꙁдвгомъ крста СК 127а 5, 7 навꙙште же прѣдъ сънъмь молтвꙑ творꙗше  кън҄гꙑ потааше. то бо мѹ бѣаше тъьѭ ѹнꙑн҄еню въсхлаштеню С 274.26—27 посланъ бꙑстъ гаурлъ ... ѹтро дꙑ прѣдъ свѣтомъ дьньнꙑм С 244.24 т [ходт] прѣдъ a) προάγω, προπορεύομαι, πρόειμι [προἰέναι] Вървя отпред, предшествам, предвождам народ же ходѧште прѣдъ нмъ. ꙇ вь слѣдъ. ꙁъваахѫ М Мт 21.9 СК  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ дѣше прѣдь німа А Мт 2.9 СК Образно. правъда прѣдъ нмь детъ СП 84.17 b) προσπορεύομαι Пристъпвам, приближавам се ꙇ прѣдъ нмъ дете ѣковъ  ()оанъ. сꙑна ꙁеведеова. глѭшта емѹ. ѹтелю хоштевѣ да егоже аще просвѣ сътворш нама М Мк 10.35 З А СК падат прѣдъ ногама Падам в краката на някого женꙑ ... мѫштꙙ танꙑѧ врѣдꙑ ... ѹдрѫенꙑ отъ длъгааго врѣмене страстьнааго. падаахѫ прѣдъ ногама стааго С 557.3—4 прѣдъ вѣкꙑ προαιώνιος Който е преди създаването на света тꙑ бъ мо  гь. прѣдъ вѣкꙑ вькѹпь  новъ С 504.28 прѣдъ лцемь, прѣдъ лце a) κατὰ πρόσωπον, ἐνώπιον, πρὸ προσώπου, κατ᾿ ὄψιν, ὑπ᾿ ὄψιν Пред очите, пред лицето [на някого] еже ес ѹготовалъ прѣдъ лцемъ вьсѣхъ люд М Лк 2.31 З А СК Б раꙁдражі гѣ грѣшьно (!). по мьножьствѹ гнѣва своего не вьꙁщетъ. нѣсть ба прѣдъ ліцемъ его СП 9.25 обліѭ тѩ  поставлѭ прѣдъ ліцемъ твомъ грѣхꙑ твоѩ СП 49.21 прꙁьр нꙑнѣ отъ вꙑспрьнхъ нбсъ твохъ. на раба твоего сего. прведенааго прѣдъ лце твое. просѧща мⷧст отъ тебе СЕ 32а 4—5 ꙇ на нослѣхъ ност немощьнꙑхъ. въ стѫѭ црквь твоѭ прѣдъ лце твое СЕ 39b 4 пакꙑ же сѣдошꙙ беꙁаконнц на сѫдшт свомъ.  повелѣшꙙ слѹгамъ првест. прѣдъ лца хъ свꙙтааго варахсона С 261.16 стꙑждѫ бо сꙙ хса мого сна ба жвааго. сѫшта прѣдь лцемъ момъ С 13.20—21 жде  прьвѣ бѣшꙙ. тѹжде сѫдѹ бꙑт прѣдъ лцемь льствааго С 60.2—3 да ꙗкоже се прѣдъ лцемъ прнесъше дѣанꙗ хъ С 83.17—18 b) Преди някого, напред ꙇ посъла вѣстьнкꙑ прѣдь лцемъ свомъ М Лк 9.52 З прѣдъ народомь δημοσίᾳ Пред народа; публично не стꙑдш л сꙙ жърꙙ каменю прѣдъ народомъ прѣдъ толкомъ множъствомъ народа С 115.30 вꙑ же кѹмромъ беꙁъѹвьствьномъ. жърѫште прѣдъ народомъ. не срамьꙗте сѧ С 116.6—7 повелѣ свꙙтааго вест на сѫдште. да прѣдъ народомъ въпрашатъ го С 230.28—29 прѣдъ пот προπορεύομαι Предшествам, предвождам проідѫ і ръмное море. відѣшѧ е раꙁдѣльше сѧ. ꙇ по мноꙁѣ глѫтъ. створі намъ бъ. і ꙇже поідѫтъ прѣдъ намі К 6b 23 прѣдъ смь малꙑ πρὸ βραχέως Малко преди това гда прѣдь смъ малꙑ скааше тꙑ съкаꙁанꙗ реенꙋмѹ С 317.1 прѣдъ съложеньмь мра πρὸ καταβολῆς κόσμου Преди сътворението на света прмѣте ѹготовано вамъ цѣсарьств. прѣдъ съложенмъ мра С 446.30 стат прѣдъ παρίσταμαι Застана пред някого ютро станѫ прѣдъ тобоѭ ѹꙁьрѭ СП 5.4  пршедъше сташꙙ прѣдь н҄мь С 37.8 стоꙗт прѣдъ παρίσταμαι Стоя пред вѣдꙑ ꙗко прѣдъ цѣсаремь стош С 1.14 М З А СК Б О Е СП СЕ К С Х КН Гр ἔμπροσϑεν ἐνώπιον ἔναντι ἀπέναντι κατέναντι ἐναντίον κατεναντίον πρό πρός ἐπί εἰς ἐν παρά ἐξεναντίας κατὰ πρόσωπον прѣдо прѣдь Нвб пред ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА