Исторически речник
прѣдобро  
прѣдобро нареч Много добре, превъзходно молтъ сѧ та. прснотекꙑ. ꙇ не стѣкаѩ. жвѧ. ꙇ свѣтелъ ꙇстоьнкь. сѫщ. прсносꙑ съ оцемь. съдѣтельнаа сла. ꙇспꙿлъне вꙿсе съмотрене. прѣдобро. спнѣ рад лска СЕ 63a 20 Изч СЕ Гр ὑπερκάλως Нвб Срв предобре ДА