Исторически речник
прѣгѫдьнца  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
прѣгѫдънца, прѣгѫдьнца, прѣгѫднцапрѣгѫдьнцѧ, прѣгѫдънцѧ, прѣгѫдьнцѫ, прѣгѫдънцѫ, прѣгѫдънцꙑ, прѣгѫдьнцꙑ, прѣгѫдьнце, прѣгѫдънце, прѣгѫднцѧ, прѣгѫднцѫ, прѣгѫднце, прѣгѫднцꙑпрѣгѫдънц, прѣгѫдьнц, прѣгѫднцпрѣгѫдънцѫ, прѣгѫдьнцѫ, прѣгѫдънцѹ, прѣгѫдьнцѹ, прѣгѫднцѫ, прѣгѫднцѹпрѣгѫдънцеѭ, прѣгѫдьнцеѭ, прѣгѫдънцеѫ, прѣгѫдьнцеѫ, прѣгѫдънцеѧ, прѣгѫдьнцеѧ, прѣгѫдънцею, прѣгѫдьнцею, прѣгѫднцеѭ, прѣгѫднцеѫ, прѣгѫднцеюпрѣгѫдънц, прѣгѫдьнц, прѣгѫднц
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
прѣгѫдънце, прѣгѫдьнцепрѣгѫдьнцѧ, прѣгѫдънцѧ, прѣгѫдьнцѫ, прѣгѫдънцѫ, прѣгѫдънцꙑ, прѣгѫдьнцꙑ, прѣгѫдьнце, прѣгѫдънце, прѣгѫднцѧ, прѣгѫднцѫ, прѣгѫднце, прѣгѫднцꙑпрѣгѫдънць, прѣгѫдьнць, прѣгѫдънцъ, прѣгѫдьнцъ, прѣгѫднцъпрѣгѫдънцамъ, прѣгѫдьнцамъ, прѣгѫдънцамь, прѣгѫдьнцамь, прѣгѫднцамьпрѣгѫдънцам, прѣгѫдьнцам, прѣгѫднцампрѣгѫдънцахъ, прѣгѫдьнцахъ, прѣгѫдънцахь, прѣгѫдьнцахь, прѣгѫднцахь
NfOuNfGuNfDu
прѣгѫдънц, прѣгѫдьнц, прѣгѫднцпрѣгѫдьнцю, прѣгѫдънцю, прѣгѫдьнцѹ, прѣгѫдънцѹ, прѣгѫднцѹпрѣгѫдьнцама, прѣгѫдънцама, прѣгѫднцама
прѣгѫдьнца -ѧ ж Вид струнен музикален инструмент, използван в древността [образно] да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ. снъ свѣтѹ  дьн. мѫдрость. правъда. стꙑн. ꙇꙁбавлене. съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ СЕ 94a 19 Изч СЕ Гр ψαλτήριον Нвб Срв гудя ’свиря’ гудене несв диал БТР ДА