Исторически речник
прѣбꙑват [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
прѣбꙑват | прѣбꙑваѭ, прѣбꙑваѫ, прѣбꙑваѧ, прѣбꙑваю | прѣбꙑваш, прѣбꙑваеш, прѣбꙑвааш | прѣбꙑватъ, прѣбꙑваетъ, прѣбꙑваатъ, прѣбꙑвать, прѣбꙑваеть, прѣбꙑваать, прѣбꙑват, прѣбꙑвает, прѣбꙑваат | прѣбꙑвамъ, прѣбꙑваемъ, прѣбꙑваамъ, прѣбꙑвамь, прѣбꙑваемь, прѣбꙑваамь, прѣбꙑвам, прѣбꙑваем, прѣбꙑваам, прѣбꙑвамо, прѣбꙑваемо, прѣбꙑваамо | прѣбꙑвате, прѣбꙑваете, прѣбꙑваате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
прѣбꙑваѭтъ, прѣбꙑваѫтъ, прѣбꙑваѧтъ, прѣбꙑваютъ, прѣбꙑваѭть, прѣбꙑваѫть, прѣбꙑваѧть, прѣбꙑвають, прѣбꙑваѭт, прѣбꙑваѫт, прѣбꙑваѧт, прѣбꙑвают | прѣбꙑвавѣ, прѣбꙑваевѣ, прѣбꙑваавѣ | прѣбꙑвата, прѣбꙑваета, прѣбꙑваата | прѣбꙑвате, прѣбꙑваете, прѣбꙑваате | прѣбꙑва | прѣбꙑва |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
прѣбꙑвамъ, прѣбꙑвамь, прѣбꙑвам | прѣбꙑвате | прѣбꙑвавѣ | прѣбꙑвата | прѣбꙑвахъ, прѣбꙑвахь, прѣбꙑвах | прѣбꙑва |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
прѣбꙑва | прѣбꙑвахомъ, прѣбꙑвахомь, прѣбꙑвахом, прѣбꙑвахмꙑ | прѣбꙑвасте | прѣбꙑвашѧ, прѣбꙑвашѫ, прѣбꙑваша, прѣбꙑваше, прѣбꙑвахѫ | прѣбꙑваховѣ | прѣбꙑваста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
прѣбꙑвасте | прѣбꙑваахъ, прѣбꙑвахъ, прѣбꙑваахь, прѣбꙑвахь, прѣбꙑваах, прѣбꙑвах | прѣбꙑвааше, прѣбꙑваше | прѣбꙑвааше, прѣбꙑваше | прѣбꙑваахомъ, прѣбꙑвахомъ, прѣбꙑваахомь, прѣбꙑвахомь, прѣбꙑваахом, прѣбꙑвахом | прѣбꙑваашете, прѣбꙑвашете, прѣбꙑваасте, прѣбꙑвасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
прѣбꙑваахѫ, прѣбꙑвахѫ, прѣбꙑваахѹ, прѣбꙑвахѹ | прѣбꙑвааховѣ, прѣбꙑваховѣ | прѣбꙑваашета, прѣбꙑвашета, прѣбꙑвааста, прѣбꙑваста | прѣбꙑваашете, прѣбꙑвашете, прѣбꙑваасте, прѣбꙑвасте |
прѣбꙑват
-прѣбꙑваѭ
-прѣбꙑваш
несв
1. Пребъдвам, просъществувам, живея вечно
а рабъ не прѣбꙑваатъ въ домѹ въ вѣкъ. снъ же прѣбꙑваатъ въ вѣкъ
М
Йо 8.35
З
А
дхъ стнънꙑ. егоже мръ не можетъ прѩт. ѣко не вдтъ его н ꙁнаатъ его. вꙑ же ꙁнаате . ѣко въ васъ прѣбꙑваатъ. въ васъ бѫдетъ
М
Йо 14.17
З
А
СК
аще ꙁаповѣд моѩ съблюдете. прѣбѫдете въ любьв мое. ѣкоже аꙁъ ꙁаповѣд отца мое(го) съблюсъ. ꙇ прѣбꙑваѭ въ него любьве
М
Йо 15.10
З
А
СК
нꙑ раꙁѹмѣхомъ. любъве ѫже матъ бъ в насъ. бъ любꙑ естъ. жъ прѣбꙑваеⷮъ въ любъв. въ бꙁѣ прѣбꙑваетъ. бъ в немъ прѣбꙑваетъ
Е
37а 12, 13, 14
вражьѣ оскѫдѣшѩ орѫжьѣ в конець. градꙑ раꙁдрѹшлъ е погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ. гь въ вѣкъ прѣбꙑваетъ
СП
9.8
та погꙑбнѫтъ тꙑ же прѣбꙑваеші. вьсѣ ѣко ріꙁа обетъшаѭтъ
СП
101.27
тꙑ бо ес бъ нашъ. прѣбꙑваетъ твое црство. ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ
СЕ
102a 1
нтоже отъ вьсего того тъьно стъ. блаженъства праведънꙑхъ. с бо ммоходꙙтъ. а наша прѣбꙑваѭтъ
С
88.2
2. Оставам в известно състояние, положение
амнь амнъ глѭ вамъ. аште ꙁръно пшеньно не ѹмьретъ падъ вь ꙁем. то едно прѣбꙑваатъ. аште л ѹмьретъ мъногъ плодъ сътвортъ
М
Йо 12.24
З
покаꙁахъ ѣко невъꙁможъно нанаѭтъ. хотѣхъ гнѣвъ іхъ ѹтолті. не хотѧтъ. нъ еште прѣбꙑваѭтъ въ ꙁълобѣ своеі
К
5a 28—29
хотѣхꙿ вашѫ съпрꙙтат ꙁьлобь. нь лма же вꙑ не рате. нъ днае прѣбꙑвате въ сво ꙁьлоб. се аꙁъ самъ сꙙ прѣдаѭ
С
413.24
да н дного же матъ ꙁвѣта. аште прѣбѫдетъ въ ꙁьлѣ. вьсе бо сво спльн хс. нъ онъ днае прѣбꙑвааше въ ꙁьлѣ ѹмѣ
С
420.6
3. Устоявам, издържам
съꙁъвавъ вьсе же о хрстосѣ дѹховьно го стадо. поѹвъ ѧ словесꙑ многꙑ. тврьдомъ непоꙁꙑбномъ прѣбꙑват на камен. вѣрꙑ господьн҄ꙙ
С
208.7
братъ тво варахс отъвръже сꙙ бога твого. а тꙑ прѣбꙑваш ште к н҄емѹ
С
265.20
4. Прекарвам, пребивавам, престоявам, живея известно време някъде
ꙇ глаше мъ деже колжъдо въндете въ домъ. тѹ прѣбꙑвате доньдеже ꙁдете отъ тѫдѣ
М
Мк 6.10
З.
Срв.Лк 9.4
М
З
А
СК
въпроⷲ҇. прѣбꙑваеш л въ манастꙑр. ꙇ пощень. до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего. ѡⷮ҇вⷮ҇ѣ. прѣбꙑваѭ ха рад
СЕ
87a 8—9, 11—12
ов же на селѣхъ сѫште таꙗхѫ сꙙ. скѹсьн же доб хсов раб. съ ѹпꙿванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост
С
98.11
старьцъ же прѣбꙑвааше не отъходꙙ. въ етврьтъ дьнь. потрѣбънаꙗ нѹжда мѹ бꙑстъ
С
170.14
ѧже свꙙтꙑѧ цръкъв съ ратѭ есте прѣѧл. то тꙑ оставвъше вьнѣ град прѣбꙑвате
С
200.1
тако мѹ прѣбꙑваѭштѹ въ штѹждекръмьнц. молꙙштѹ сꙙ богѹ о томь. походꙙштѹ мѹ ноштѭ дномѹ по срѣдѹдвор. на небо въꙁьрѣвъ
С
282.23
тѣмже стꙑ еппъ въ съкровьнѣ мѣстѣ сѣдꙙ вь пештерѣ прѣбꙑвааше. нарцѣмѣї дѣвьскаꙗ
С
535.22
бѣаше пакꙑ гда лшенмъ хлѣба. многꙑ дьн беꙁъ ꙗд прѣбꙑваста ꙗкоже въ пѹстꙑн҄. многашд же вьсѫ альбѫ м҃ дн. любьꙁно беꙁъ ꙗд птꙗ прѣбꙑвааста
С
547.25, 26—27
5. Продължавам, не преставам
нъ досел нꙑнꙗ прѣбꙑваатъ страхъ стааго конона въ вьсе то странѣ. да аште кꙿто прѣобідтъ мꙙ мѹ. недалее прїметъ мьсть
С
40.5
наꙙ пакꙑ тръꙁат хотꙙ брѣмꙙ накласт скотѹ свомѹ. гласъ же прѣбꙑвааше ꙁовꙑ
С
41.6—7
мене тѣм жде ꙁбꙑт тъштш сꙙ. кѫѭ обдѫ намъ сътворвъше. тако мѫш. прѣбꙑвааш бѧ. нѹдш отъстѫпт отъ бога жвааго
С
50.6
6.
Прич. сег. деят. като прил.
прѣбꙑваѩ
μένων
a) Постоянен, неизменен
дѣлате не брашъно гꙑблѭштее. нъ брашъно прѣбꙑваѭщее въ жвотѣ вѣьнѣмь. еже снъ лвскꙑ вамъ дастъ. сего бо отцъ ꙁнамена бъ
М
Йо 6.27
З
А
не мамъ бо съде прѣбꙑваѫща града
Е
34а 12—13
b) Пребъдващ, вечен
любвѫѭ црькꙿве хрстосовѫ веселꙙтъ. не погꙑбаѭштеѭ пштеѭ. нъ прѣбꙑваѭштеѭ въ жꙁнь вѣьнѫѭ
С
318.23
їс хсе ... вь вѣкꙑ прѣбꙑваѧ свѣте кръстꙗнъскꙑ
С
183.10—11
7.
Прич. сег. деят. като същ.
прѣбꙑваѭще
м
мн
οἱ προσμένοντες
Подвизаващите се; живеещите според нормите
бꙑт мѹ съ мноѭ вънѫ. какоѧ ѹбо славꙑ съподобꙙтъ сꙙ прѣбꙑваѭшт въ ꙁаповѣдехъ го. дѣлаѭще правдѫ
С
123.11
въ непокорѣ прѣбꙑват
ἀπειϑὴς διαμένω
Непокорен съм, непослушен съм, не се подчинявам
вовода глагола повелѣно стꙑм ьстънꙑм ꙁаконꙑ раꙁльнꙑм мѫкам мѫт тꙙ. аште ѹбо въ непокорѣ прѣбꙑваш
С
148.25—26
прѣбꙑват въ пагѹбѣ
ἀδιόρϑωτος μένω
Погубвам се
нтоже не доста мѹ н мало н велко. онъ же хотꙙ прѣбꙑвааше въ пагѹбѣ. да навꙑкнеш ꙗко моштьнъ сꙑ прѣложт сꙙ не ра. нъ своѭ мѹ лѣностѭ вьсе бꙑстъ
С
414.17
слѣпъ прѣбꙑват
τυφλόομαι
Оставам сляп, продължавам да съм сляп
прѣбꙑвахѫ ште слѣп. пршъдъше же покланꙗахѫ сꙙ
С
3.15—16
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
μένω
παραμένω
διαμένω
ἐπιμένω
συμπαραμένω
προσμένω
ἐμμένω
αὐλίζομαι
προσκαρτερώ
παρατυγχάνω
διάγω
διατελέω
εἰμί
περίειμι [εἶναι]
ἡσυχάζω
γίγνομαι
ἐπιμαίνομαι
Нвб
прябивам
остар
Дюв
пребивавам
ОА
ЕтМл
БТР
АР
пребивая, пребивающ
прич
остар
ВА