Исторически речник
прьвомѫенкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
прьвомѫенкъ, прьвомѫенкьпрьвомѫенкапрьвомѫенкѹпрьвомѫенкъ, прьвомѫенкьпрьвомѫенкапрьвомѫенкомь, прьвомѫенкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
прьвомѫенцѣпрьвомѫенепрьвомѫенцпрьвомѫенкъ, прьвомѫенкьпрьвомѫенкомъ, прьвомѫенкомьпрьвомѫенкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
прьвомѫенкꙑпрьвомѫенцѣхъ, прьвомѫенцѣхьпрьвомѫенкапрьвомѫенкѹпрьвомѫенкома
прьвомѫенкъ -а м Първомъченик, прозвище на първия Христов мъченик Стефан. мⷺца тоⷢ҇ ҃҃ж. стаго пръвомⷱ҇к҃а архдѣкона стефаⷩ҇ А 135b 7 Срв. СК144a 4 аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсарѣ мѫжь ... на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаго прьвомѫенка стефана С 208.28 Срв. С209.8—9 сице бо и съпасъ прьвомѫеника стефана лице сътвори, да просиꙗ акꙑ слъньце ЙЕ Шест. 39c-39d ѿ ниⷯже быⷭ҇ прьвыи҆ стеѳаⷩ прьвомнкъ. се̏ же ѿ жиⷣвⷪъ каменїемь побье҆нїе прїемь ХрГС 459а10-11 Моѧ грѣховьнꙑѧ съблаꙁнꙑ потрѣб тꙑ б͞гогласе архерѣю Стефане • помол прьвомѫенка Стефана • емѹже н͞бсьскꙑѧ двьр отврьꙁѫ сѧ •  вѣньцѧ подаѧ послѣдѹѭщмъ страстьмъ в͞лдцѣ Х͞ѹ КО Стеф. ѡана архєпⷭпа костандна града ꙁлатостаго . сл͠во на похвалѫ . ст͠аго стефана . пръвом͠нка Сб. Герм. 115б ꙗрѻстїю подвигше се каменїе въꙁъмше немлⷭтивнѣ того ꙗкоже иногда прьвомⷱника побише ПЕ ИМ 168r ако ме́ съсⸯ ка́менїе побі́е , и́маⷨ сте́фана прьво́мⷱ҇ника . ако ли́ ми́ и главъ́та ѿcѣчé , и́маⷨ Iѡа́нна Кртⷭ҇лꙗ Тр. дам. 225 А СК С ЙЕ Шест. ХрГС КО Стеф. Сб. Герм. ПЕ ИМ Тр. дам. Калка от гр πρωτόμαρτυς пръвомѫенкъ Нвб пръвомученик остар ВА първомъченик ЕтМл