Histdict - прострѣти

Исторически речник

прострѣт [+]

Vpg	Vpfar1s	Vpfar2s	Vpfar3s	Vpfar1p	Vpfar2p
прострѣт	простьрѫ, простърѫ, прострѫ, простьрѹ, простърѹ, прострѹ	простьреш, простъреш, простреш	простьретъ, простъретъ, простретъ, простьреть, простъреть, простреть, простьрет, простърет, прострет	простьремъ, простъремъ, простремъ, простьремь, простъремь, простремь, простьрем, простърем, прострем, простьремо, простъремо, простремо	простьрете, простърете, прострете
Vpfar3p	Vpfar1u	Vpfar2u	Vpfar3u	Vpza2s	Vpza3s
простьрѫтъ, простърѫтъ, простѫтъ, простьрѹтъ, простърѹтъ, прострѹтъ, простьрѫть, простърѫть, прострѫть, простьрѹть, простърѹть, прострѹть, простьрѫт, простърѫт, прострѫт, простьрѹт, простърѹт, прострѹт	простьревѣ, простъревѣ, простревѣ	простьрета, простърета, прострета	простьрете, простърете, прострете	простьр, простър, простр	простьр, простър, простр
Vpza1p	Vpza2p	Vpza1u	Vpza2u	Vpfao1s	Vpfao2s
простьрѣмъ, простърѣмъ, простѣмъ, простьрѣмь, простърѣмь, прострѣмь, простьрѣм, простърѣм, прострѣм	простьрѣте, простърѣте, прострѣте	простьрѣвѣ, простърѣвѣ, прострѣвѣ	простьрѣта, простърѣта, прострѣта	прострѣхъ, простьрѣхъ, прострѣхь, простьрѣхь, прострѣх, простьрѣх	простре, прострѣтъ, прострѣ, простьрѣ
Vpfao3s	Vpfao1p	Vpfao2p	Vpfao3p	Vpfao1u	Vpfao2u
простре, простѣтъ, прострѣ, простьрѣ	прострѣхомъ, простьрѣхомъ, прострѣхомь, простьрѣхомь, прострѣхом, простьрѣхом, прострѣхмꙑ, простьрѣхмꙑ	прострѣсте, простьрѣсте	прострѣшѧ, простьрѣшѧ, прострѣшѫ, простьрѣшѫ, прострѣша, простьрѣша, прострѣше, простьрѣше, прострѣхѫ, простьрѣхѫ	прострѣховѣ, простьрѣховѣ	прострѣста, простьрѣста
Vpfao3u	Vpfam1s	Vpfam2s	Vpfam3s	Vpfam1p	Vpfam2p
прострѣсте, простьрѣсте	*простьрѣахъ	*простьрѣаше	*простьрѣаше	*простьрѣахомъ	*простьрѣашете
Vpfam3p	Vpfam1u	Vpfam2u	Vpfam3u
*простьрѣахѫ	*простьрѣаховѣ	*простьрѣашета	*простьрѣашете

прострѣт -простьрѫ -простьреш св 1. Просна, опъна, разпъна простерꙑ на распонѣ. вꙿсѧ ѹдꙑ своѩ хе бже нашъ. съгъбалъ ес вꙿсѧ негꙑблѧ. ꙇ вꙿсѣкѫ непрѣꙁнь СЕ 35b 1 гі схе бже нашъ. простерꙑ ноꙁѣ сво на распонѣ. ократлъ ес вꙿсѧ пѫт неьствꙑхъ СЕ 35b 10  раꙁгнѣвавъ сꙙ анупатъ. повелѣ прострѣт  по острѹ каменю.  бт ї говꙙждам жлам по вьсемѹ тѣлѹ С 113.6 вждъ мо пргвожденѣ рѫцѣ. же простьрѣхъ на дрѣвѣ добрѣ. тебе рад простьрьшааго на дрѣво рѫцѣ ꙁьлѣ С 469.13—14, 14 2. Протегна, изпъна, простра  простеръ рѫкѫ съ коснѫ  глѧ. хощѫ щст сѧ.  абе щст сѧ отъ прокаꙁꙑ М Мт 8.3 З, А, СК. Срв.Лк 5.13 М З тъгда гла вкѹ. простьр рѫкѫ  простьрѣ. ꙇ ѹтвръд сѧ цѣла ѣко  дрѹгаѣ М Мт 12.13 З.Срв. Мк 3.5 М, З, А, СК;Лк 6.10 М З А абе же съ простеръ рѫкѫ ѩтъ і. ꙇ гла емѹ маловѣре по ьто сѧ ѹсѹмьнѣ М Мт 14.31 З А CК Б ꙇ повелѣвъ емѹ. прострѣт рѫкѫ своѭ. ꙇ ѹтвръждь ѭ ѣко  цѣлѫѭ СЕ 40b 6 Срв. СЕ40b 16 3. Прен. Оправя, излекувам ꙗко вь дьнь сѫботънꙑ ловѣка ꙁцѣл.  праꙁнѫ  сѹхѫ рѫкѫ въ праꙁдьнъ дьнь на дѣло простьрѣ С 396.15—16 4. Посоча, покажа ꙇ простеръ рѫкѫ на ѹенкꙑ своѩ рее. се мат моѣ  братрьѣ моѣ М Мт 12.49 З 5. Разпростра, простра нашироко покрꙑ горꙑ сѣнь его. ї лоꙁье его кедрꙑ бжѩ. прострѣ роꙁгꙑ его до мѣрѣ. (!) ꙇ до рѣкꙑ отърасл его СП 79.12 Пръсна нашироко, разпръсна [светлина, лъчи и под.]. правьдьно сльньце въ отьмн҄енꙑхъ срьдьцхъ просвѣт. ꙁаѹтра. гда топлꙑ ꙁарꙙ божьства прострѣ.  омрьтвѣвъшꙙ дꙗволомъ дѹшꙙ растоп С 348.25—26 прде правьдное сльньце.  лѹѫ божьства  богораꙁѹмꙗ простьрѣ на нꙗ. наста скомꙑ.  самъ їс дѣаше с н҄ма С 474.19 6. Прич. мин. страд. като прил. тако жт жвъ блаженꙑ пон. непороьно нестьлѣнно. прсно ѹма мꙑ свого простръта къ богѹ вьседръжтелю С 141.28 прострьтъ a) ἡπλωμένος Разпрострян, разстлан ъто же къто реетъ море простръто відѧ. ꙇ пѣсъкомъ съвѧꙁано. нъ въсѣ добра сѫтъ. ꙇ ꙁѣло [дрⷠа] К 10а 6 b) τεταμένος Обърнат, насочен [o К 10а 6 прострѣт гласъ ἀποτείνω τὴν φωνήν Отправям реч, обръщам се към някого лаꙁаре ꙁлѣꙁ вънъ. то пото нарокомъ. да не гласа распѹштена въ мрътвꙑхꙿ простръвъ С 311.5—6 прострѣт гнѣвъ διατείνω τὴν ὀργήν Излея гнева си ѡбраті нꙑ бже спнеі нашіхъ. і въꙁвраті ѣростъ твоѭ отъ насъ. еда вь вѣкꙑ прогнѣваеші сѩ на нꙑ. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ СП 84.6 прострѣт мꙑсль τὴν διάνοιαν ἀνατείνω Насоча мисълта си, замисля се  срьдььнꙑ ѹмъ прѣвраштаатꙿ тамо. такожде  ѹхо слꙑшꙙ словесꙑ дѣанꙗ  повѣст. къ тѣмъ мꙑсль с простьретъ. ꙗко бꙑт такомѹ. тѣлесемь на томь мѣстѣ. а мꙑслѭ на ономь С 343.10 прострѣт рѫкꙑ [рѫцѣ] a) ἁπλόω τὰς χεῖρας Протегна, вдигна ръце [за молитва] простьръше же рѫкꙑ на небо ст мѫенц. рѣшꙙ велкомъ гласомъ вьꙁьпвъше. прꙁьр боже  помоꙁ рабомъ свомъ С 178.7 b) ἐκτείνω [τὴν] χεῖρα, ὑποβάλλω τὰς χεῖρας Посегна към нещо, понеча да взема нещо подамъ же мѹ брашъно.  простеръ рѫкѫ въꙁемъ да ꙗстъ С 27.28 онъ бо простерь рѫкѫ на дрѣво беꙁ врѣмене. ѹкраденъ бꙑстъ К 11b 15 на то прьво рѫцѣ простеръ. просльꙁхъ многашд толкꙑ благꙑн҄ꙙ С 430.3 прострѣт рѫкѫ [деснцѫ] ἐκτείνω τὴν χεῖρα Протегна, подам ръка [за помощ] ꙇ цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ СЕ 26а 3—4 не ꙁатвор м влко. рътога твоего. н въꙁгнѫша сѧ мноѭѭ прѣстѫпльшааго т велѣне. нъ мⷧсръдънѫѭ деснцѭ простеръ СЕ 85а 21—22 ѹслꙑш мене дьнесь  простьр рѫкѫ своѭ крѣпкѫѭ.  прослав мꙙ сво  мене грѣшнааго неклюмааго роба свого С 150.22—23 прострѣт рѫкѫ на кого [ьто] a) ἐκτείνω τὴν χεῖρα ἐπί τινι, ἐκτείνω τὴν χεῖρα ἔν τινι, ἐπανατείνω τὴν χεῖρα ἐπί τινα Вдигна ръка срещу някого, опълча се по вьсѧ дьн сѫщю м съ вам въ цркве. не простьрѣсте рѫкъ на мѧ. нъ се естъ ваша годна  область тьмьнаѣ М Лк 22.53 З прострѣтъ рѫкѫ своѭ на въꙁдане. оскрⷡънішѩ на ꙁем ꙁавѣтъ его СП 54.21 мъше же го обнажшꙙ меꙙ.  простеръше на н҄ь своѧ рѫкꙑ нѹжꙿдаахѫ  прнест мѹ мѣн С 38.22 b) ἐκτείνω χεῖρα ἐπί τι Възпра, обуздая ѣште поідѫ посрѣдѣ скръбї жвш мѩ. на гнѣвъ врагъ моїхъ прострѣтъ рѫкѫ твоѭ ї спе мѩ десніца твоѣ СП 137.7 прострѣт сапогъ ἐκτείνω τὸ ὑπόδημα Покоря, поставя под властта си на дѹмѣѭ. простърѭ сапогъ мо. мнѣ іноплеменьніці покоршѩ сѩ СП 59.10 прострѣт слово [бесѣдѫ] παρεκτείνω [вар. παρατείνω] τὸν λόγον, ἅπτομαι τῆς ὑποϑέσεως Изложа пространно, нашироко [разказ, беседа]; развия, разгърна хотѣхъ большъмі простьрѣті слово се. нъ довьлетъ рееное К 9b 1—2 хотѣхъ патріарховѫ бесѣдѫ къ вамъ. простърѣті. ꙇ отъ то.. дховъноѭ пі(...)мъ въдат К 3а 28 прострѣт слѹхꙑ Наостря уши, напрегна слуха си не моѧ рад немошт. ꙁатъкнѫт слѹхъ вашхъ. нъ цѣл҄ѣѭштааго рад немошт нашꙙ. подобаатъ пае простьрѣт слѹхꙑ вашꙙ С 532.28—29 М З А СК Б СЕ СП К С Гр ἐκτείνω ἐκπετάννυμι ἁπλόω ἀποτείνω Нвб простра ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА