Исторически речник
простт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
просттпрощѫ, прощѹпростшпросттъ, простть, просттпростмъ, простмь, простм, простмопростте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
простѧтъ, простѧть, простѧтпроствѣпросттапросттепростпрост
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
простмъ, простмь, простмпросттепроствѣпросттапростхъ, простхь, простхпрост
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
простпростхомъ, простхомь, простхом, простхмꙑпростстепростшѧ, простшѫ, простша, простше, простхѫпростховѣпростста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
простстепрощаахъ, прощахъ, прощаахь, прощахь, прощаах, прощахпрощааше, прощашепрощааше, прощашепрощаахомъ, прощахомъ, прощаахомь, прощахомь, прощаахом, прощахомпрощаашете, прощашете, прощаасте, прощасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прощаахѫ, прощахѫ, прощаахѹ, прощахѹпрощааховѣ, прощаховѣпрощаашета, прощашета, прощааста, прощастапрощаашете, прощашете, прощаасте, прощасте
простт -прощѫ -простш св 1. Простя, опростя, дам прошка някому за нещо ѹлꙗн рабо ба вꙑшьнꙗго. съгрѣшхомъ прѣдъ тобоѭ ѫродъскꙑ. нъ проствъш нꙑ ꙗко блага бога слѹжтел҄ьнца. помол сꙙ хсѹ да подастъ намъ вдѣнꙗ С 3.20 г кто т стъ раꙁдъралъ котꙑгѫ. онъ же рее ар раꙁдъра м на дво. нъ блюд сꙙ да не простш го.  да не прмеші го въ обьштен С 187.14 правьднкъ же вьꙁьрѣвъ на небо глагола. господ сѹ хрьсте не прост неістааго комса. лма дръꙁнѫ на мꙙ се сътворт м С 231.23 Опростя [дълг]. тѣмь оно тьмѫ талантъ нарее богъ. ꙗже къ владꙑцѣ съгрѣшенꙗ. а с р҃ днар. прост р҃ днар. да простъ бѫдеш тьмѣ талантъ С 407.20 2. Освободя, избавя [от грях, прегрешение, осъждане и под.] вьꙁдвгн мѧ гі ꙁ глѫбнꙑ ꙁълъ мохъ. ѣко древльнѣаго блѫдъна. ꙇ ѣко прѣждьнѣаго раꙁбонка. ꙇ прост мѧ отъ вꙿсѣхъ ꙁълъ. ѣко древльнѭѭ блѫдьнцѭ. ꙇ мꙑтомьца СЕ 79а 2—3 тъьѭ мьнѣ дномѹ повѣждъ. отъкѫдѹ се стъ. семѹ отьца покаж м. да тꙙ проштѫ грѣха С 241.4 ѡ веле ѹдеса двьна. же дѹшѫ отъ ѫꙁъ сьмрьтънꙑхъ отрѣшъ. же врата адова раꙁвръже.  двьр желѣꙁнꙑ сътьре.  дѹшѫ отъ ѫꙁъ съмрьтънꙑхъ прост С 311.17 їѡсфа помꙙнѫвъше.  свѣтъ тъ прде. свѣтѹ бо. владꙑка хрстосъ. с тъмꙑ тьмньнꙑѧ прост его С 365.12 3. В съчет. с инф. на друг глагол — позволя, разреша, допусна да се извърши действието, означено с инфинитива отъвѣшта стꙑ савнї глагол҄ꙙ. гда напшетъ кн҄гꙑ сповѣдаѧ бога мого.  пѹсттъ къ мнѣ прѣдъ вьсѣм вам. тъгда  тъ проштенъ бѫдетъ въ градъ вьлѣст С 152.8  новолѣпьно ѹдесе. ꙗко младѹ  нескѹсънѹ ꙁьла. дѣт младъ. съсѫштъ тѣлес молт прост вьꙙт господев. въ сповѣдан. богомь наѹенѫѭ пѣснь С 320.10  съ слъꙁам  въꙁдꙑханї бꙗше вь прьс своѧ глагол҄ꙙ. прост мꙙ брате. каꙗт себе  плакат велкꙑхꙿ мохъ грѣхъ С 524.26—27 СЕ С Гр συγχωρέω ἀφίημι οἰκτείρω ἐλευϑερόω Нвб простя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА