Исторически речник
просвѣщат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
просвѣщатпросвѣщаѭ, просвѣщаѫ, просвѣщаѧ, просвѣщаюпросвѣщаш, просвѣщаеш, просвѣщаашпросвѣщатъ, просвѣщаетъ, просвѣщаатъ, просвѣщать, просвѣщаеть, просвѣщаать, просвѣщат, просвѣщает, просвѣщаатпросвѣщамъ, просвѣщаемъ, просвѣщаамъ, просвѣщамь, просвѣщаемь, просвѣщаамь, просвѣщам, просвѣщаем, просвѣщаам, просвѣщамо, просвѣщаемо, просвѣщаамопросвѣщате, просвѣщаете, просвѣщаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
просвѣщаѭтъ, просвѣщаѫтъ, просвѣщаѧтъ, просвѣщаютъ, просвѣщаѭть, просвѣщаѫть, просвѣщаѧть, просвѣщають, просвѣщаѭт, просвѣщаѫт, просвѣщаѧт, просвѣщаютпросвѣщавѣ, просвѣщаевѣ, просвѣщаавѣпросвѣщата, просвѣщаета, просвѣщаатапросвѣщате, просвѣщаете, просвѣщаатепросвѣщапросвѣща
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
просвѣщамъ, просвѣщамь, просвѣщампросвѣщатепросвѣщавѣпросвѣщатапросвѣщахъ, просвѣщахь, просвѣщахпросвѣща
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
просвѣщапросвѣщахомъ, просвѣщахомь, просвѣщахом, просвѣщахмꙑпросвѣщастепросвѣщашѧ, просвѣщашѫ, просвѣщаша, просвѣщаше, просвѣщахѫпросвѣщаховѣпросвѣщаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
просвѣщастепросвѣщаахъ, просвѣщахъ, просвѣщаахь, просвѣщахь, просвѣщаах, просвѣщахпросвѣщааше, просвѣщашепросвѣщааше, просвѣщашепросвѣщаахомъ, просвѣщахомъ, просвѣщаахомь, просвѣщахомь, просвѣщаахом, просвѣщахомпросвѣщаашете, просвѣщашете, просвѣщаасте, просвѣщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
просвѣщаахѫ, просвѣщахѫ, просвѣщаахѹ, просвѣщахѹпросвѣщааховѣ, просвѣщаховѣпросвѣщаашета, просвѣщашета, просвѣщааста, просвѣщастапросвѣщаашете, просвѣщашете, просвѣщаасте, просвѣщасте
просвѣщат -просвѣщаѭ -просвѣщаш несв 1. Осветявам, озарявам, огрявам аще ѹбо тѣло твое вьсе свѣтъло бѫдетъ. не мꙑ ѧст еднꙑ тъмънꙑ. бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтльнкъ блсцанемь просвѣштаатъ тѧ М Лк 11.36 дꙿнесь бо. благодѣть стааго дха. прходѧщ осⷳ҇вѧетъ дѹновенемь водꙑ. дꙿнесь. нбо просвѣщаемо. посꙑлаетъ на ꙁемⷧіѫ росѫ СЕ 1b 19 Образно. бже моі. просвѣштаеші тъмѫ моѭ СП 17.29 просвѣштаеші тꙑ дівьно отъ горъ вѣенъ СП 75.5 2. Запалвам, правя да светне нещо ѣко тъ просвѣштаеші свѣтілънікъ моі гі СП 17.29 3. Прен. Връщам зрението на някого; правя да прогледне, да вижда оправъданъѣ гнѣ права веселѩшта сръдьца. ꙁаповѣд гнѣ ꙁдалее просвѣшташті оі СП 18.9 Срв.С 401.24 брьнмъ помаꙁааше о  просвѣштааше ꙁрака С 476.25 отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ. беꙁаконьно сѫште. просвѣштат о творꙙштїмъ прѣвелко беꙁаконь С 485.2 4. Прен. Просвещавам, поучавам, озарявам със светлината на вярата бѣ свѣтъ ꙇстнънꙑ. ꙇже просвѣштаетъ всѣкого ка. грѧдѫштаего въ мръ З Йо 1.9А съкаꙁане словесъ твоїхъ просвѣштаетъ. ї раꙁѹмъ даетъ младенцемъ СП 118.130 тꙑ ес. просвѣщаѩ вꙿсего ка. грѧдѫщааго вь весь мръ СЕ 93b 2 5. Прич. сег. страд. като същ. просвѣщам м мн [οἱ] φοτιζόμενοι Вярващите християни, които се подготвят за светото кръщение; оглашените ѹене ҃д. просвѣщаемъмъ. въ лмѣ прѣдано Х IIAa 1—2 М З А СП СЕ С Х Гр φωτίζω ἀγλαΐζω просвѣштат Нвб просвещавам ОА ВА АК ЕтМл БТР АР просветявам НГер