Исторически речник
просвѣтт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
просвѣттпросвѣщѫ, просвѣщѹпросвѣтшпросвѣттъ, просвѣтть, просвѣттпросвѣтмъ, просвѣтмь, просвѣтм, просвѣтмопросвѣтте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
просвѣтѧтъ, просвѣтѧть, просвѣтѧтпросвѣтвѣпросвѣттапросвѣттепросвѣтпросвѣт
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
просвѣтмъ, просвѣтмь, просвѣтмпросвѣттепросвѣтвѣпросвѣттапросвѣтхъ, просвѣтхь, просвѣтхпросвѣт
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
просвѣтпросвѣтхомъ, просвѣтхомь, просвѣтхом, просвѣтхмꙑпросвѣтстепросвѣтшѧ, просвѣтшѫ, просвѣтша, просвѣтше, просвѣтхѫпросвѣтховѣпросвѣтста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
просвѣтстепросвѣщаахъ, просвѣщахъ, просвѣщаахь, просвѣщахь, просвѣщаах, просвѣщахпросвѣщааше, просвѣщашепросвѣщааше, просвѣщашепросвѣщаахомъ, просвѣщахомъ, просвѣщаахомь, просвѣщахомь, просвѣщаахом, просвѣщахомпросвѣщаашете, просвѣщашете, просвѣщаасте, просвѣщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
просвѣщаахѫ, просвѣщахѫ, просвѣщаахѹ, просвѣщахѹпросвѣщааховѣ, просвѣщаховѣпросвѣщаашета, просвѣщашета, просвѣщааста, просвѣщастапросвѣщаашете, просвѣщашете, просвѣщаасте, просвѣщасте
просвѣтт -просвѣщѫ -просвѣтш св 1. Осветя, озаря, огрея распрострѣ облакꙑ вь покровъ імъ  огнъ да просвѣтітъ імъ ноштꙑѫ СП 104.39 Образно. ꙇ егоже слъньце не можаше ѹлѹт. крстъ въсьѣвъ просвѣт К 10а 28 2. Запаля, направя да светне [образно] гда ношть прѣльст ммоде.  наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров С 348.18  ꙁлатꙑѧ ꙁарꙙ. правьдьно сльньце въ отьмн҄енꙑхъ срьдьцхъ просвѣт. ꙁаѹтра. гда топлꙑ ꙁарꙙ божьства прострѣ С 348.24 3. Прен. Върна зрението на някого; направя да прогледне, да вижда пріꙁърі ѹслъші мѩ гі бже моі. просвѣті оі моі еда когда ѹсънѫ во съмръті СП 12.4 Срв. СЕ73b 24 прогънавъшмь демонъское о множъство. ꙇ ꙁѣнцѭ оью  рѣва ослѣпленѣ. бръноѭ слѣпѹмѹ просвѣщьшемь СЕ 53а 20 4. Прен. Явя, открия, разкрия бже ѹщедрі нꙑ. ї благс нꙑ просвѣті ліце твое на нꙑ.  помлѹі нꙑ СП 66.2 въꙁдвігні сілѫ твоѭ і пріді на нꙑ спеші. бже обраті нꙑ ї просвѣті лце твое і съпасемъ сѩ СП 79.4 Срв. СП79.20 С461.23 лце твое просвѣт на раба твоего. ї наѹ мѩ оправъданемъ твоїмъ СП 118.135 Образно. да ѹвѣмъ і таінꙑ. ѩже тѹ. да раꙁѹмѣемъ бжѭ. таіна подъ ꙁемлеѭ юдеса. да ѹвѣмъ како і сѫштмъ въ адѣ. просвѣтлъ естъ проповѣдь. ъто ѹбо вьсѧ л прѣпрость спсаетъ К 13а 17 Срв. С449.18—19 просвѣщенꙑ πεφωτισμένος Признат, утвърден, осветен сего просвѣштенаагⷪ ⷴстарца  ѹенка. еѡдоръ  їѡаннъ съповѣдаста м глагол҄ѫште С 296.18 5. Прен. Просветя, поуча, озаря със светлината на вярата просвѣтт сѣдѧштѧѩ вь тьмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ. направт ногꙑ нашѧ на пѫть мренъ М Лк 1.79 З далее сътвор отъ мꙑсл его. просвѣт же  ꙁаповѣдемъ твомъ. і повелѣнемъ твомъ жт СЕ 23b 21 просвѣт ѹмъ его. стꙑмь дхомь твомь. ѣко да оставъшѣ скра стааго кръщенѣ въ дш его СЕ 23b 2—3 просвѣще сѣдѧщѧѩ въ тьмѣ. ꙇ сѣн съмрътьнѣ СЕ 63b 20 ꙇ вꙿсь даръ съвръшенъ. съвꙑше съходтъ отъ оца т свѣтломь. ꙇмьже мѧ просвѣт. ꙇ прꙇм ѹмаленое се мое молене СЕ 79b 3—4 6. Прен. Очистя, пречистя ꙇꙁбав  отъ вꙿсего плътъскааго съгрѣшенѣ. просвѣт  отъ вꙿсеѩ скврънꙑ. ꙇ съвѣст СЕ 74а 19—20 М З СП СЕ К С Гр φωτίζω φωταγωγέω ἐπιφαίνω καταλάμπω ἐλλάμπομαι κατευϑύνω ᾿αὐγάζω λαμπρύνω ἀναβλέπειν ἐναρμόζω Нвб просветя ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР