Исторически речник
пропѧт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
пропѧтпропьнѫ, пропънѫ, пропьнѹ, пропънѹпропьнеш, пропънешпропьнетъ, пропънетъ, пропьнеть, пропънеть, пропьнет, пропънетпропьнемъ, пропънемъ, пропьнемь, пропънемь, пропьнем, пропънем, пропьнемо, пропънемопропьнете, пропънете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
пропьнѫтъ, пропънѫтъ, пропьнѹтъ, пропънѹтъ, пропьнѫть, пропънѫть, пропьнѹть, пропънѹть, пропьнѫт, пропънѫт, пропьнѹт, пропънѹтпропьневѣ, пропъневѣпропьнета, пропънетапропьнете, пропънетепропьн, пропънпропьн, пропън
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
пропьнѣмъ, пропънѣмъ, пропьнѣмь, пропънѣмь, пропьнѣм, пропънѣмпропьнѣте, пропънѣтепропьнѣвѣ, пропънѣвѣпропьнѣта, пропънѣтапропѧхъ, пропѧсъ, пропѧхь, пропѧсь, пропѧхпропѧ, пропѧтъ, пропѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
пропѧ, пропѧтъ, пропѧтьпропѧсомъ, пропѧхомъ, пропѧсомь, пропѧхомь, пропѧхом, пропѧхмꙑпропѧстепропѧшѧ, пропѧсѧ, пропѧшѫ, пропѧша, пропѧше, пропѧхѫпропѧсовѣ, пропѧховѣпропѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
пропѧстепропьнѣахъ, пропьнѣхъ, пропънѣахъ, пропънѣхъ, пропьнѣахь, пропьнѣхь, пропънѣахь, пропънѣхь, пропьнѣах, пропьнѣх, пропънѣах, пропънѣхпропьнѣаше, пропьнѣше, пропънѣаше, пропънѣшепропьнѣаше, пропьнѣше, пропънѣаше, пропънѣшепропьнѣахомъ, пропьнѣхомъ, пропънѣахомъ, пропънѣхомъ, пропьнѣахомь, пропьнѣхомь, пропънѣахомь, пропънѣхомь, пропьнѣахом, пропьнѣхом, пропънѣахом, пропънѣхомпропьнѣашете, пропьнѣшете, пропънѣашете, пропънѣшете, пропьнѣасте, пропьнѣсте, пропънѣасте, пропънѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
пропьнѣахѫ, пропьнѣхѫ, пропънѣахѫ, пропънѣхѫ, пропьнѣахѹ, пропьнѣхѹ, пропънѣахѹ, пропънѣхѹпропьнѣаховѣ, пропьнѣховѣ, пропънѣаховѣ, пропънѣховѣпропьнѣашета, пропьнѣшета, пропънѣашета, пропънѣшета, пропьнѣаста, пропьнѣста, пропънѣаста, пропънѣстапропьнѣашете, пропьнѣшете, пропънѣашете, пропънѣшете, пропьнѣасте, пропьнѣсте, пропънѣасте, пропънѣсте
пропѧт -пропьнѫ -пропьнеш св 1. Опъна, протегна, простра ѡсанꙿна въ вꙑшьн҄хъ благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. благословьнъ грꙙдꙑ рѫцѣ на крьстѣ пропꙙт.  странꙑ къ себѣ с съвъкѹп С 341.27 2. Разпъна на кръст гла мъ платъ. то же сътворѭ са нарцаемааго ха. глашѧ емѹ вьс. да пропѧтъ бѫдетъ М Мт 27.22 пропьньше же . раꙁдѣльше рꙁꙑ его меташѧ жрѣбѩ М Мт 27.35 З он же пакꙑ въꙁьпшѧ пропьн  М Мк 15.13 З. Срв.Лк 23.21 М З ꙇ егда прдѫ на мѣсто нарцаемое кранево тѹ пропѧсѧ . ꙇ ꙁълодѣа ового ѹбо о деснѫѭ. а дрѹгааго о шѫѭѫ М Лк 23.33 З гла емѹ платъ. мьнѣ л не глеш. не вѣс л ѣко власть мамъ пропѧт тѧ.  власть мамъ пѹстт тѧ М Йо 19.10 З пръво ѹбо сътрьпѣ хъ пропꙙтъ бꙑт. да бѣсꙑ сѫштꙙѧ на аерѣ проженетъ. повѣшенъ бꙑстъ на дрѣвѣ С 482.11 пото пропꙙтъ бꙑстъ хс. рьц мѹ. да бꙑвъш грѣхъ въ породѣ. дрѣвомъ раꙁортъ С 483.26  се ѹдьно аште слѹшате вьꙁлюбьн. ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙ шꙙ (погр. вм. сꙙ, Север., с. 353, бел. под линия) стнънꙑ вноградъ глагол҄ꙙ. аꙁъ смъ вноградъ С 353.16 3. прич мин страд a) Като прил. пропѧтъ, пропѧтꙑ a) ἐσταυρωμένος Разпънат на кръст анћлъ рее женама. не бота вꙑ сѧ. вѣмъ бо ѣко са про[пѧ]пѧтааго щета М Мт 28.5 З СК ѡнъ же рее мъ. не ѹжасате сѧ. ꙇса щете наꙁарѣнна пропѧтааго М Мк 16.6 З b) b) Като същ. пропѧтꙑ м ед пропѧтаꙗ м дв ὁ συσταυρωϑείς Този, който е разпънат на кръст; тези, които са разпънати на кръст прдѫ же вон. ꙇ пръвоѹмѹ прѣбшѧ голѣн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь М Йо 19.32, З Б 4. Прич. мин. деят. като същ. пропьнъше м мн οἱ σταυρώσαντες Тези, които са разпънати на кръст; пожертвалите [живота си] прен събер же неꙁамѹдъно помьнѣт благаа. ждѫщаа любѧщмъ тѧ.  пропенъшхъ себѣ жте. црства твоего рад СЕ 101а.1 5. Прен. Унищожа, премахна гда бѣ веселт сꙙ.  дьнь славьнъ творт. ꙗко мрьтв въскръсошꙙ. ꙗко жꙁнь ꙗв сꙙ. ꙗко съмрьть раꙁорена бꙑстъ. ꙗко бѣсовъ множьство пропꙙто бꙑстъ С 386.19 пропѧт сѧ М З А Б СЕ С Гр σταυρόω ἐξαπλόω ἐφαπλόω καταργέω εἰφαπλόω пропꙙт Нвб Срв [раз]пъна, [о]пъна