Исторически речник
проповѣдань  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
проповѣдан, проповѣданьпроповѣданꙗ, проповѣдана, проповѣданьꙗпроповѣданю, проповѣданѹ, проповѣданьюпроповѣданмь, проповѣданьмь, проповѣданмъ, проповѣданьмъ, проповѣданмь, проповѣданмъпроповѣдан, проповѣдань, проповѣданпроповѣданꙗ, проповѣдана, проповѣданьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
проповѣдан, проповѣдань, проповѣданепроповѣданмъ, проповѣданьмъ, проповѣданмь, проповѣданьмь, проповѣданмъ, проповѣданмь, проповѣданомъ, проповѣданамъпроповѣдан, проповѣдань, проповѣдан, проповѣданмпроповѣданхъ, проповѣданьхъ, проповѣданхь, проповѣданьхь, проповѣданхъ, проповѣданхьпроповѣдан, проповѣданьпроповѣданю, проповѣданѹ, проповѣданью
NnDu
проповѣданма, проповѣданьма, проповѣданма, проповѣданма
проповѣдань -ꙗ ср 1. Проповядване; учение, проповед въсе бо еже не отъ вѣр грѣхъ естъ. могѫщомѹ же ѹкрѣпт в. по еванглю моемѹ.  проповѣданю схвѹ. по ѡкръвеню тан Е 4б 6 нъ въꙁбран мѹ стꙑ дхъ. многааго рад їхъ рад хъ невѣрьства. ꙗко не мѫтъ прѧт проповѣданꙗ С 24.13—14 вьса подънебесъскаꙗ. просвѣтшꙙ сꙙ. апостольскомъ пропроподанмъ [вм. проповѣданмъ] С 186.2 нъ дѣте вьꙁлюбьн къ еуагг҄елскѹ проповѣданю пртеемъ. да вдмъ же на господа ждове творꙙтъ лаан С 385.1 ҆ вѣрова вше е҆мѹ слова рад ҆ проповѣданїа. ҆ ҆кѡ́ннааго въѡ҆браженїа 2б; сътво́р недостонымь намꙿ напастемь ҆ꙁмѣненїе. ҆ ѻ҆скръблѣемымь ҆ꙁбавлен[їе] ҆ блгоьстїю проповѣдан[їе] ҆ ҆кѡнꙿнаго поклоненїа ѹтвръжденїе БС 3б Вꙿсе цр(ь)ковꙿнаꙗ псанмь  беꙁь псанїꙗ повелѣнꙿ наꙗ намь прѣданꙗ нестьщма сьхранмь, ѡ нхꙿ же дно (сть) об. конꙿнаго напсанꙗ ꙁьѡбражен, же псаню уагльскаго проповѣданꙗ послѣдствѹть на ѹвѣрен стнꙿнаго  не првдѣнмь Б(ог)а Слова вьл(овѣ)ен Уст. Ник. 51 н̏ же на́ дес҄но н̏же на́ лево • н̏ же на мало ѡⷮ сего ѹкла́нѧт сѧ • сїе бо а͗пⷭ҇лскоѐ проповѣданїе • сїе ѻское ѹенїѐ Фот. 658б въсѣ прѣданїа съборньіѫ цркве неврѣдна съблюдаѫ͗ще, и͗ послѣдꙋѫще, ше́стьімъ въселенскьімъ стьімъ съборомъ, въсѣ црковнаа прѣданїа, писанаа и͗ ꙋ͗закѻненаа непрѣложно съхранѣѫ͗ще, ѿ них же е͗дино еⷭ. и͗ стьіхъ и͗конъ, въ спасае͗мое въѡбраженїе. е͗же ꙋ͗бо, е͗ѵⷢлскомꙋ проповѣданїꙋ ПХом. ІІ 33б ѡ наше о хⷭ҇ѣ вѣрѣ. нанаѫщм же бесѣдоват ѡ проповѣдан бжⷭ҇твнаго крⷭ҇та Жит. Ант. 37r 2. Утвърждаване. ѡ наше о хⷭ҇ѣ вѣрѣ. нанаѫщм же бесѣдоват ѡ проповѣдан бжⷭ҇твнаго крⷭ҇та ЙЕ Шест. 45c 3. Възхвала. Моравьскꙑѧ ꙁемл҄ѧ вел гражⷣаннъ. слава же  похвала севѣрьскꙑѧ странꙑ. стльо Методе. съ вꙑсокꙑмь ннѣ съꙁꙑваетъ проповѣданемь КО Мет. възхвала Пасха наша• ꙁа нꙑ пожрьтъ бꙑстъ Х͞съ• Дьньсь црькꙑ въпетъ ꙁовѫщ съ вꙑсокꙑмь проповѣданемь г͞лѭщ: Прдѣте ѧда  послѹшате мене КО пасх. 4. Предсказание, това, което е предречено. Егда прблж сѧ врѣмѧ, пр͠рьскⷯы проповѣдан. сконѣт сѧ хотѧ ѡ танѣ оутаенѣ ѿ вѣка Сб. Герм. 102б съ невѣрным, вѣроѫ борѧ сѧ. съ прходѧщм въсѫд ждове. ѡ проповѣдан сънемлѧ сѧ Сб. Герм. 119а Семоу же ꙁлѣ сконавшꙋ сѧ, Галва облада по немꙿ, и по томꙿ Оѳонъ, а по нихꙿ Вителїе, иже ѕвѣꙁдоблюстелемꙿ проповѣданїа прѣдꙿложи бѣгати ѿ Италїѫ Хр КМ ст. 2044 съпасьно проповѣдань τὸ σωτήριον Спасителното учение, спасителната вяра ѹꙙштѹ же мꙋ схъ. отъ такого беꙁѹмꙗ отъстѫпт.  на съпасъно прѣт проповѣдан. он же прѣбꙑваахѫ непокорꙙште сꙙ мѹ С 29.26—27 Изч Е С БС Уст. Ник. Фот. ПХом. ІІ Жит. Ант. ЙЕ Шест. КО Мет. КО пасх. Сб. Герм. ХрКМ Гр κήρυγμα κηρύγματα κῆρυξ проповѣдан Нвб проповядание остар ВА НГер Срв проповядване ОА ЕтМл АР