Исторически речник
прокѹдт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
прокѹдт | прокѹждѫ, прокѹждѹ | прокѹдш | прокѹдтъ, прокѹдть, прокѹдт | прокѹдмъ, прокѹдмь, прокѹдм, прокѹдмо | прокѹдте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
прокѹдѧтъ, прокѹдѧть, прокѹдѧт | прокѹдвѣ | прокѹдта | прокѹдте | прокѹд | прокѹд |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
прокѹдмъ, прокѹдмь, прокѹдм | прокѹдте | прокѹдвѣ | прокѹдта | прокѹдхъ, прокѹдхь, прокѹдх | прокѹд |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
прокѹд | прокѹдхомъ, прокѹдхомь, прокѹдхом, прокѹдхмꙑ | прокѹдсте | прокѹдшѧ, прокѹдшѫ, прокѹдша, прокѹдше, прокѹдхѫ | прокѹдховѣ | прокѹдста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
прокѹдсте | прокѹждаахъ, прокѹждахъ, прокѹжахъ, прокѹждаахь, прокѹждахь, прокѹжахь, прокѹждаах, прокѹждах, прокѹжах | прокѹждааше, прокѹждаше, прокѹжаше | прокѹждааше, прокѹждаше, прокѹжаше | прокѹждаахомъ, прокѹждахомъ, прокѹжахомъ, прокѹждаахомь, прокѹждахомь, прокѹжахомь, прокѹждаахом, прокѹждахом, прокѹжахом | прокѹждаашете, прокѹждашете, прокѹжашете, прокѹждаасте, прокѹждасте, прокѹжасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
прокѹждаахѫ, прокѹждахѫ, прокѹжахѫ, прокѹждаахѹ, прокѹждахѹ, прокѹжахѹ | прокѹждааховѣ, прокѹждаховѣ, прокѹжаховѣ | прокѹждаашета, прокѹждашета, прокѹжашета, прокѹждааста, прокѹждаста, прокѹжаста | прокѹждаашете, прокѹждашете, прокѹжашете, прокѹждаасте, прокѹждасте, прокѹжасте |
прокѹдт
-прокѹждѫ
-прокѹдш
св
1. Унищожа, погубя
беꙁ ѹма нꙑ сѣете вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ отъ свн попъранꙑ ... внограда же насад деснца бжꙗ. отъ свн прокѹжденъ. того нꙑнꙗ мл҄ѫтъ вьс ммоходꙙште
С
134.28
сцевъ остенъ ꙁавст. днѫ бо въглѫб ѭ въ дѹш. вьсего ловѣка ѹꙗꙁв. о добрѣ пешт сꙙ слѫ раꙁор. ѹвъства. ꙗже сѫтъ натрѣбьш пѫт ѹеню. ꙁѣло лютѣ прокѹд
С
340.1
кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ. мѣѭштѹѹмѹ ѭ срьдьце прободетъ. кꙑ л недѫгъ о ꙁракѹ добротѫ прокѹдтъ. ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ
С
399.17—18
2. Опозоря, оскверня, поругая
рее к н҄емѹ ꙿто се сътвор намъ. поꙿто прокѹд нъ сво. прꙁъвавꙑ блꙁъ себе рее к н҄емѹ. поꙿто санъ сво родъ оставвъ
С
101.7
тво мѫжь госпожде господнъ мо стъ. все мѣн сво мьнѣ стъ прѣдалъ въ рѫцѣ. како аꙁъ могѫ ребро го прокѹдт. днъ дно прпрꙙглъ стъ богъ
С
366.19
3. Похабя, повредя
сце о танꙑхъ дѹховънꙑхъ стъ. с бо гда въ ѹмъ въпадѫтъ ꙁълоб пльнъ. пае того прокѹдꙙтъ погѹбꙙтъ. не свомъ стьствомъ. нъ недѫгомъ прмъшꙙѧ дѹшꙙ
С
421.19
Изч
С
Гр
λυμαίνομαι
συλάω
ἀφανίζω
ἐνυβρίζω
διαφϑείρω
Нвб
прокудя
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
прокудявам
диал
Дюв
прокуждам
НТ
ЕтМл