Исторически речник
прот  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
протпродѫ, продѹпродешпродетъ, продеть, продетпродемъ, продемь, продем, продемопродете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
продѫтъ, продѹтъ, продѫть, продѹть, продѫт, продѹтпродевѣпродетапродетепродпрод
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
продѣмъ, продѣмь, продѣмпродѣтепродѣвѣпродѣтапродъ, продохъ, продь, продохь, продохпроде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
продепродомъ, продохомъ, продомь, продохомь, продохом, продохмꙑпродете, продостепродѫ, продошѧ, продошѫ, продоша, продоше, продохѫпродовѣ, продоховѣпродета, продоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
продете, продестепродѣахъ, продѣхъ, продѣахь, продѣхь, продѣах, продѣх, продѧхъ, продѧхь, продѧхпродѣаше, продѣше, продѧшепродѣаше, продѣше, продѧшепродѣахомъ, продѣхомъ, продѣахомь, продѣхомь, продѣахом, продѣхом, продѧхомъ, продѧхомь, продѧхомпродѣашете, продѣшете, продѣасте, продѣсте, продѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
продѣахѫ, продѣхѫ, продѣахѹ, продѣхѹ, продѧхѹпродѣаховѣ, продѣховѣ, продѧховѣпродѣашета, продѣшете, продѣаста, продѣста, продѧстапродѣашете, продѣшете, продѣасте, продѣсте, продѧсте
прот -продѫ -продеш св 1. Премина, промъкна се през отвор, врата и под.; вляза ѹдобьѣе естъ вельбѫдѹ. сквоꙁѣ ѹш гълнѣ прот. неже богатѹ въ цсрстве бже вьнт М Мт 19.24 З, А, СК. Срв.Мк 10.25 М, З;Лк 18.25 М З А СК проідѫ сквоꙁѣ мѣсто крова дівъна на домѹ бжъѣ СП 41.5 проде тѣснꙑм двьрьм. не шрокъ  велкъ свѣтъ С 142.2 Пробода, пронижа, нараня [образно]. ꙇ тебѣ же само дшѫ продетъ орѫже. да отъкрꙑѭтъ сѧ отъ мъногъ срдцъ помꙑшленѣ М Лк 2.35 З А 2. Премина през някакво място, пространство и под достоѣше же емѹ прот сквоꙁѣ самарѭ М Йо 4.4 З ꙇс же съкрꙑ сѧ  ꙁде цркве ꙇ прошедъ по срѣдѣ хъ дѣаше  хождааше М Йо 8.59 З А обращаѩ море въ сѹшѫ. въ рѣцѣ проідѫтъ ногам СП 65.6 За река — потека. посꙑлаѩ стоьнікꙑ ко дебрехъ. посрѣдѣ горъ проідѫтъ водꙑ напоѩтъ вьсѩ СП 103.10 За вятър — повея, полъхна. лкъ ѣко трава дньего. ѣко цвѣтъ тако отъцвьтетъ. ѣко дхь проідетъ вь немъ СП 102.16 За облаци — разпръсна се, разсея се. ѡтъ блісцѣньѣ его прѣдъ німъ облацѣ проідѫ СП 17.13 3. Вляза в полово сношение, извърша полов акт с някого сестра твоꙗ ... се посълахъ ѭ на блѫдъ. да продѫтъ ѭ вьс хотꙙште С 4.17 4. Прен. Достигна до някого, разпространя се огню прѣдан бꙑшꙙ.  останьц огн҄ьні. вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ. да вьсеѭ тварѭ. продетъ блаженꙑхъ страсть С 94.15 5. Прен. Премина през степените на някаква йерархия севастскъ мтрополтъ ... ѹже цръкъвънꙑхъ сановъ порꙙд прошъдъша постав епскѹпа. нарееннааго града того С 280.13—14 прот сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ διέρχομαι διὰ πυρὸς καὶ ὕδατος Преодолея, превъзмогна всички препятствия; премина през огън и вода продомъ сквоꙁѣ огнъ і водѫ. ї ꙁведе нꙑ вь покоі СП 65.12 продохомъ сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ.  їꙁведе насъ на прохлажден С 94.18 М З А СК СП К С Гр διέρχομαι διεξέρχομαι παρέρχομαι περιέρχομαι ἔρχομαι διαβαίνω περιάγω διαστέλλω проіт Нвб проида, пройда диал ВА НГер ЕтМл ДА