Исторически речник
прогнѣват сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
прогнѣват сѧпрогнѣваѭ, прогнѣваѫ, прогнѣваѧ, прогнѣваюпрогнѣваш, прогнѣваеш, прогнѣваашпрогнѣватъ, прогнѣваетъ, прогнѣваатъ, прогнѣвать, прогнѣваеть, прогнѣваать, прогнѣват, прогнѣвает, прогнѣваатпрогнѣвамъ, прогнѣваемъ, прогнѣваамъ, прогнѣвамь, прогнѣваемь, прогнѣваамь, прогнѣвам, прогнѣваем, прогнѣваам, прогнѣвамо, прогнѣваемо, прогнѣваамопрогнѣвате, прогнѣваете, прогнѣваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
прогнѣваѭтъ, прогнѣваѫтъ, прогнѣваѧтъ, прогнѣваютъ, прогнѣваѭть, прогнѣваѫть, прогнѣваѧть, прогнѣвають, прогнѣваѭт, прогнѣваѫт, прогнѣваѧт, прогнѣваютпрогнѣвавѣ, прогнѣваевѣ, прогнѣваавѣпрогнѣвата, прогнѣваета, прогнѣваатапрогнѣвате, прогнѣваете, прогнѣваатепрогнѣвапрогнѣва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
прогнѣвамъ, прогнѣвамь, прогнѣвампрогнѣватепрогнѣвавѣпрогнѣватапрогнѣвахъ, прогнѣвахь, прогнѣвахпрогнѣва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
прогнѣвапрогнѣвахомъ, прогнѣвахомь, прогнѣвахом, прогнѣвахмꙑпрогнѣвастепрогнѣвашѧ, прогнѣвашѫ, прогнѣваша, прогнѣваше, прогнѣвахѫпрогнѣваховѣпрогнѣваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
прогнѣвастепрогнѣваахъ, прогнѣвахъ, прогнѣваахь, прогнѣвахь, прогнѣваах, прогнѣвахпрогнѣвааше, прогнѣвашепрогнѣвааше, прогнѣвашепрогнѣваахомъ, прогнѣвахомъ, прогнѣваахомь, прогнѣвахомь, прогнѣваахом, прогнѣвахомпрогнѣваашете, прогнѣвашете, прогнѣваасте, прогнѣвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
прогнѣваахѫ, прогнѣвахѫ, прогнѣваахѹ, прогнѣвахѹпрогнѣвааховѣ, прогнѣваховѣпрогнѣваашета, прогнѣвашета, прогнѣвааста, прогнѣвастапрогнѣваашете, прогнѣвашете, прогнѣваасте, прогнѣвасте
прогнѣват сѧ -прогнѣваѭ сѧ -прогнѣваш сѧ несв св 1. Разсърдвам се, разгневявам се; изпадам в гняв, ярост прогнѣвавъ сѧ гь его. прѣдастъ і мѫтелемъ. доньдеже въꙁдастъ вьсь длъгъ сво М Мт 18.34 З А СК щедръ млостівъ гъ тръпѣлівъ.  прѣмілостівъ. не до коньца прогнѣваетъ сѩ. ні вь вѣкъ вражьдѹетъ СП 102.9  прогнѣва сѩ ѣростіѭ гь на люді своѩ.  омръꙁѣ емѹ достоѣнье свое СП 105.40 прімѣте накаꙁанье. еда когъда прогнѣваетъ сѩ гь СП 2.12 бже ... въꙁвръті ѣрость твоѭ отъ насъ. еда вь вѣкꙑ прогнѣваеші сѩ на нꙑ. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ СП 84.6 ї подвіжа сѩ і трепетъна бꙑстъ ꙁемлѣ.  осънованьнѣ горъ съмѩсѩ сѩ. і подвіжа сѩ ѣко прогнѣва сѩ на ню бъ СП 17.8 Образно. да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахъ ꙗрость твоѣ. л въ мор ѹстрьмьн тво С 76.28 Озлобявам се. грѣшьнкъ ѹꙁьртъ ї прогнѣваетъ сѩ. ꙁѫбꙑ своїм поскрежьштетъ. ї лаетъ. желане грѣшьнкѹ погꙑбнетъ СП 111.10 2. За ярост, гняв и под. — пламвам, разгарям се да реетъ нꙑнѣ їль. ѣко аште не гь б бꙑлъ въ насъ. вьнегда въстан лвкомъ на нꙑ. ѹбо жвъї пожрълі нъї бꙑшѩ. вънегда прогнѣваті сѩ ѣростї їхъ на н(ъ)ъї ѹбо вода бі потопла нъї СП 123.3 въскѫѭ бже отърінѫ до коньца. прогнѣва сѩ ѣрость твоѣ на овьцѩ пажіті твоеѩ СП 73.1 Срв. Е32а 12 Изч М З А СК Е СП С Гр ὀργίζομαι прогнѣваті сѩ Вж. при прогнѣват Нвб