Исторически речник
пробост [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
пробост | прободѫ, прободѹ | прободеш | прободетъ, прободеть, прободет | прободемъ, прободемь, прободем, прободемо | прободедете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
прободѫтъ, прободѹтъ, прободѫть, прободѹть, прободѫт, прободѹт | прободевѣ | прободета | прободете | пробод | пробод |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
прободѣмъ, прободѣмь, прободѣм | прободѣте | прободѣвѣ | прободѣта | пробасъ, прободохъ, пробась, прободохь, прободох | прободе |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
прободе | пробасомъ, прободохомъ, пробасомь, прободохомь, прободохом, прободохмꙑ | пробасте, прободосте | пробасѧ, прободошѧ, прободошѫ, прободоша, прободоше, прободохѫ | пробасовѣ, прободоховѣ | пробаста, прободоста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
пробасте, прободосте | прободѣхъ, прободѣхь, прободѣх | прободѣше | прободѣше | прободѣхомъ, прободѣхомь, прободѣхом | прободѣшете, прободѣсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
прободѣхѫ, прободѣхѹ | прободѣховѣ | прободѣшета, прободѣста | прободѣшете, прободѣсте |
пробост
-прободѫ
-прободеш
св
1. Пробода, пронижа, нараня с остър предмет
еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе. ꙁде абе кръвъ вода
М
Йо 19.34
З,
А, СК, Б. Срв.Мт 27.49
М
З
А
сего рад прободена бꙑшꙙ ребра. да ѹвѣмъ ꙗко не тъкма мѫжемъ. прнесе съпасень страсть хва. нъ женамъ
С
482.19—20
ѹснѫхъ на крьстѣ. копьмъ прободенъ бꙑхъ вь ребра. тебе рад ѹснѫвъшаго въ ра. еугѫ отъ ребра ꙁведъша
С
469.25
въложѫ пръстъ сво въ гвоꙁднꙑѧ ꙗꙁвꙑ. т тъгда вьꙁвѣрꙋѭ ѹдес ꙁъло вьꙁштѫ сеѭ с рѫкоѭ. же мене рад ребро прободено бꙑстъ
С
501.1
прободенꙑ
νυγηϑείς
Прободен
водѫ крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ. да раꙁбонка свободтъ отъ налⷤештхъ мѹ ꙁълъ. крьвь своѭ ꙁбавьень бꙑвъше ꙗвтъ. мѫштїмъ на н҄ь надеждѫ
С
483.17
2. Убия с нож, копие и под
раꙁгнѣвавъ же сꙙ комсъ ꙗко двмъ жвотомъ слꙑштъ. повелѣ вономъ свомъ. да прободѫтъ ѭ. она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа. аб ꙁдꙑха
С
233.29—30
Образно.
кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ. мѣѭштѹѹмѹ ѭ срьдьце прободетъ ... ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ. любъве ѹвꙙждатъ
С
399.16
М
З
А
СК
Б
СЕ
С
Гр
νύσσω
ἐκκεντέω
τιτρώσκω
διατετραίνω
πλήσσω
κεντέω
Нвб
пробода
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА